А, не е за учудване размера на първия му БГ собственик, ако е било така.
Спитито, както и малко по-големия му на размери и мотор конкурент- МГ модел Б, макар и тесни на салон, имат доста дълги ниши за краката, та са удобни и за дългучи.
Още повече, че на Спитито, както и на повечето тогавашни Триумфи, а и на Джаговете от всички ХЖ6-ХЖ12 серии, кормилото им се регулираше механично на дълбочина.
А въпросната бивша моя мацка обичаше по-интересни возила, нея си я бях забил покрай едно Бертоне х1-9, дето имах още в 1991 год. Беше се качила да се вози на Фиатката в моята екс-махала в София, впечатли я на форма тогава много, и така.
После тя като извади книжка и почна да кара, я научих да кара и мотори.
Даже известно време имахме и една обща Ямаха ФЗР 400, дето тя активно си я яздеше и даваше ръчки, редовно и без шлем.
За спойлерите и преправените Е30, в София дори и кварталните по-сериозни играчи, хеле па някакви такива, с да го кажем, на национално ниво далавери, в 90-те години въобще не караха имитации и присадени спойлери.
Ако се концентрираме да визираме хомологирани бегачки, такива типажи, там гравитиращи около новосъздадените групировки, а и всякакви самостойни фигури, имаха масово най-вече 190 Е 2.5-16, Сиери Коси от по-новите с 4 врати и двойно, Ескорти Коси, Калибри турбо, яйца Купета еС 2, Интегралета доста, вкл. и Евота, доста М5 е34, и тук-таме М3 е30-ки.
Вкл. на някои случайно им бяха изпаднали и ултраредкн версии като кабрио М3 е30, М5 3.8 комби, и едно Джони Чекото едишън М3 имаше даже.
Всичката тая наличност не беше за учудване, понеже нови и почти нови такива бегачки ги докарваха в периода 1991 год, чак до средата на 90-те години, в бая количества, крадени от Веста, и дошли тук пререгистрирани в Сърбия, Турция и Румъния.
А имаше и докарани много още необявени на щета на немски, австрийски и белгийски регистр. номера.
И на тия всичките нови, но ментета на произход коли, цените им за инсайдъри бяха умерени, средно по 10-20000 марки за тоя тип коли.
Голяма част от такива гепени внесени коли естествено ги купуваха прекупвачи, дето после им искаха по 30-40000 марки.
Поршето 928 ГТС тук заслужава внимание.
То бе редовно на документи, поне след 2000 год. го минаха нови с синя лента Соф. номера.
Карал съм го пробно някъде след 2002-2003 година, когато след доста престой на 50-40-30000 марки, накрая собственика му, един стар номенклатурчик- Гацо, който имаше и други интересни коли, живееше до Парк-хотел Москва, го запродава и за 25000 нови лева.
Накрая той ми каза че го продал точно за 10000 долара, което тогава беше към 17-18000 лева.
Бе идеално, само с 2 недостатъка- скучен черен цвят, и автоматик.
Аз много му бях навит, ама по онова време един приятел ми беше пратил от Канада едно разбангйосано синйо 1986 930 турбо, да го продаваме партийно и да делим парите.
По него имаше да му се сменят разни работи като стъкла и джанти, плюс му свалих мотора за смяна всички уплътнения и семеринги /а те при въздухарките 911 са много на брой, и бая работа/.
Трябваше на 930-ката и мито и ддс и акциз да му се плаща, та нямах пари за глезотии и друго Порше.
В крайна сметка продадох турбото необмитено на Капитолия за 30 бона в лева, от които моите пари бяха половината.
Присетих се после за Гацовото ГТС, за съжаление 928-цата беше продадена мече.
Па и още бях тогава свежо семеен,
трябваха ми пари за в къщи, а и имах 2-3 броя други отн. непрактични коли.
А и за десерт, от Капитолия ми набутаха за част от сделката срещу 930-ката, едно пак 1986 год. произведено Порше, но в съвсем противоположния ценови спектър на 930.
А именно, едно базово тогава за 80-те, 924 еС модел, което още си го пазя.
И от цялата сложна схема, останах с малко пари печалба, и едно Порше, но нито 928, нито 930, а с Порше за фризйорки.
Но така е, в живота идеални ситуации няма..
Имам огромен сантимент към 928, и още тъгувам за някое такова, дори и чист 928 еС, но цените на хубавите вече скочиха много.
Ами от по-бързите Сиери, оригинални Косита с 2 врати съм виждал в БГ само 2 броя- моето черно, и едно препръскано жълто, караше го един Пазарджишки пилот на високопланинско и затворени маршрути, като писта София, в 90-те години.
Ама имаше неговото номера и го караше и по улиците, специално по софия и на на абитур. балове съм го виждал.
Някъде след 2001 год. го продаваше дълго време за 7000 лв, после някъде изчезна жълтия РС Сиера.
Имаше в 90-те год. и поне няколко ХР4и, като моето, които бяха двувратки версии само на задно /както и при Косито, ранните версии ХР4 са на задно, а по -новите с двойно ХР4х4 са 5-врат хечбек/.
Ранните други налични в София освен моя ХР4и, бяха две бели като моя, един мишосив, и един гълъбово синйосив.
Имаше тогава в София специално, и поне няколко Меркур ХР4ти, което е амер. версия с 2.3 турбо мотор от Мустанг СВТ.
Американките бяха всичките с кожа и климатик, и даже и автоматици на някои.
Сред феновете след 2000 год, на бързите Фордове, се носеше легенда, че имало в БГ и оригинален черен РС500 Коси, британската версия с десен волан и ъпгрейд на 230 коня и по масивните преден спойлер и джанти.
казваха ми, че е бил в района на Велинград, дето продадох в края на 90-те, май в 1998 год, и моя.
Според мен бъркат, виждали са екс-моя вече като отиде там в района, па са объркали кормилото и версията, но кой знае.
От ралиджиийските пускани по състезания в 90те години Сиери Коси, всичките без жълтата дето съм виждал, бяха от по-късните 4-врати седан версии, обикн. от първата им серия от 1988 Сапфир Коси, само на задно предаване дето е.
Тема: Цени и обяви от близкото минало на ретро и ентусиастки модели (Прочетена 96621 пъти)