Жалко ,че жълтия тогава Кьониг го няма на снимките,той вися дълго там,и едно Ферари Тестароса имаше ако не бъркам за него. Съученичка във Вилхелм Пик си беше цяло чудо.
Кионига жълтия май назад в темата му има една сканирана обява.
Много седя на Капитолия, така е.
Иначе там ги навестявах редовно, и собственика Салех знаеше, че ако е нещо ретро и спортно и особено залежало, и най-накрая ако дъмпингово се даде на цена тип заложна къща, винаги може да разчита на мен за плащане и купуване.
Салех в пиковите години, от 1999 до 2008 примерно, имаше в Капитолия даже личен нотариус, с права и всичко там, дето основно на него му правеше договорите.
Понеже освен ретроколи за мен, съм му купувал от Салех и по-нови коли по поръчка на мои познати клиенти, аз при тоя нотариус си заверявах договори за моите коли, обаче и то по оферта на самия него, сигурно така да ме стимулира да идвам за залежалите ретраци коли, или да му водя клиенти за новите, без да плащам никакви нотар. такси.
Салех съответно си се оправяше с нотариуса си парично по моите казуси с договорите, с доставените ми взети от него коли, като тоя жест към мен, извънредно много дразнеше нотариуса му.
Хаха, тоя очилатко, тогавашния Капитолски нотариус, от мен не успя да измъкне ама нито един лев за прехвърляния, в течение на тия няколкото следмилениумни години, докато беше там въдворен в автокъщата.
Тестароса аз поне никъде по София не съм виждал по автокъщи, макар че и тримата собственици на Тестароси в София в нач. на 90-те, 2 червени и една бяла Тести, ги познавах добре лично.
Със собственика на бялата, един бивш барман до 1989 год- Слави, после арендатор и експлоататор след 1990 год. на казина, бяхме наистина добри познати, даже приятели.
Той за съжаление почина, преди вече сигурно, повече от 10 години.
Още като бях ученик в средата на 80-те се запознахме, той като беше барман първо в нощния бар на Родина, после в дискотеката на хотел Севастопол, и караше жълта огрухана Лада 1600.
С него даже сме ходили заедно с едни гаджета сервитиорки на море, някъде в 1986, баш с тая жълта 2106. )
После като паднаха митата в 1989, Слави си купи много хубаво златисто Порше 944, и после вече, като стана арендатор на барове и казина си купи яки коли.
Белия му 560 СЕК му беше първата сериозна кола, после купи един бял Джаг ХЖ40, после бялата Теста, и така...
А жълтото Диабло на Чопев вися за продаване, ама не в Капитолия, а в Софавто, края на 90-те.
Аа, не беше чудо въобще в 80-те, това да видиш мечка на колело, респективно- мацка в техникум ученичка.
По принцип сериозните техникуми в София- като В.Пик, оптическия ТФМО-то, и електронните Ленин и Попов, си бяха доста престижни училища, и с изпитите по български и математика се влизаше хубави специалности, само с 5-ци и 6-ци оценки на тях.
Напр. доста мацки, и то хубави, се бутаха да учат там, основно в специалност- Хладилна техника.
Трябва да си намеря да сканирам едни снимки от Абитур. ми бал в 1988 год, там се виждат какви супер парчета имаше при нас.
Па той моя приятел автотърговеца Вики да не беше някой цървул, да ходи примерно с ботурестите мадами от Техникума по месопреработка, хаха. ))
Месото, както му викахме, и тогава и сега, граничи на ограда с нашия техникум, сега Хенри Форд.
Той си беше чаровен Викторио, а и в началото на 90-те имаше ама доста маркони и долари, и съответно, въртеше страшни мадами.
Така че една от тях, а и той си я обичаше, беше и една доста хубава моя съученичка, от специалност не ДВГ, а автомобили и кари.
В 80-те год. тогава, на хладилните техници им даваха добри заплати за лека работа.
И затова и светнати от разни роднини момичета, че даже и на вечерното обучение по-големи жени, основно се бутаха да учат хладилна техника за средно специално образование.
Това, за да ходят после с връзки хладилни технички по поддръжка на климатици в посолства в чужбина, или да работят хладилни технички на кораби, или по арабските страни по хладилни складовер,строени и поддържани от наши ВТО-та.
Всичко това, разбира се, за да взимат големи или просто добри, заплати в твърда валута- долари.
Ако не друго, соца даваше наистина дота възможности на жените за кариера и кинти.
А моите мацки съученички завършили средно ДВГ, отиваха приемчички по сервизите, а някои от тях след МЕИ-то, дойдоха обратно преподавателки в техникума ни.
Въобще, техникумската любов към техниката, ръжда не хващаше.
моята класна по ДВГ- инж. Тодорова, видно от името, си бе жена, и бе завършила ДВГ в МЕИ-то.
Аз пък веднага след казармата и техникума имах гадже, учаща разбира се, покрай облъчването и от мен, ДВГ специалност в МЕИ-то.
Тази тук на снимката с Бенца ми табакера купе.
А преди МЕИ-то беше завършила техникума по електроника- Ленин.
Така че имаше страшни парчета по техникумите едно време.