Дидо, за скана на обявата мерси.
20 години поне минаха, откакто го запродавах 280-ката....
Той и колегата Пешо Панов ми намери и ми подари наскоро, един брой на вестник Автопазар оттогава с 2 мои обяви.
Другата освен на Датсуна, бе на партийната ми Алфа Спидер. Спидера съответно бе на доста повече кинти обаче.
Е му тук снимки на Датсуна и Спидера.
Както се вижда от една снимка с едни камиони като фон, вследствие на една кражба от него на джантите му и счупване на 2 странични джама, Датсуна вече го държах не в двора на блока, дето живеех тогава, а на един прашен платен ТИР-паркинг.
А Алфата така или иначе пазех на закрито в един тогавашен ламаринен гараж в двора на баща ми.
До неговия гараж, в 1999 год, па си направих и аз първия в живота ми гараж,
пак ламаринен, с наистина огромната физическа подкрепа в строежа, от колегата Пешо, за което съм му много благодарен.
И в тоя мой първи гараж, от 1999 до 2012 го държах Датсуна, вече на закрито.
Датсуна и първите му 3 години при мен в БГ от 1994 до 1997, го държах на закрито по-редовно, в подземния гараж на хотел Родина, ама там бе доста влажно покрай едни тамошни подпочвени води.
Та, бях го пуснал тогава Датсунчето, както се вижда и от анонса де, доста евтинo.
В 1998-1999 години е било това, а го пуснах да се продава вече, че му дойдоха няколко проблема.
Не толкова това, че бе без мито, то и така си го карах с австрийските документи, а именно споменатите по-горе проблеми с гепването му на джантите и един вандализъм.
Пролетта на 1997 год. ми откраднаха 2 от ориг. му 14-ки лети джанти, сигурно щото бяха с нови гуми.
Не можах в БГ да намеря 2 броя или комплект от 280 модел джанти, та му сложих отзад 2 броя 15-ки от ранен 300 3етХ с 4 дупки.
На снимката дето е отгоре сниман с Алфата Спидер, се вижда как го карам, веднага след кражбата, отпред с 2 резервни гуми патерици от някакви примера-Алмера, докато намеря други нормални джанти.
А на една от другите снимки се виждат вече купения спешно чифт 15 цолови с 5 лъча джанти от 300, които понеже бяха с гуми 225 /оригиналите 14-ки джанти бяха с 205 гуми/, ги сложих на задния мост.
А и почти веднага след това кражбата, някакви циганета, съседите ги видяли, по метода с Нисата на Момчил, така на спортна база, ми счупиха двата леви джама- на вратата и другия заден страничен.
Така че ми писна от проблеми с колата, тогава нямах още сегашните ми гаражи, и го пуснах Датсуна на тънкажна цена от бон и половина зелени, просто да го разкарам да не ми седи на главата.
Ай и митницата се сетиха 4-5 години след вноса, че някой трябв ада му плаща митото, и взеха да ме атакуват с някакви бомбастични заплахи за конфискация на колата, ако там не съм платил дължимите такси.
Иначе 5 години по рано, цената на която го купих, бе прилично по-висока.
От Австрия го взех на, ако добре помня- 100000 шилинга цена, което бе около 8000 ДМ, или 5000 долара, нещо такова.
Покрай обаче левовия еквивалент на 10-те бона в марки мито и акциз, липсваше особен интерес някой фен да се мета, а щях да го дам и на 1000 долара, че и на 1000 марки сигурно, хаха, само да се махне....
Иначе доста се обаждаха, но наи-добрата оферта бе бартерна, една екс-такси бита Жигула, и 200 ДМ кеш.
Почти като песничката- Изпит в УНСС, цена 200 марки, и едно прасе, хаха...
Жигулата бе доста бита, с разни цветове врати и калници, малко като Поло Арлекин присадени, Направо бе ужасна, така че не си го трампих Датсунчето.
А след 2000 година, като се промениха от кубици на коне база акцизите, го обмитих Датсуна на шаси и мотор, и от 2001 до 2003 години, пак ог подкарвах редовно.
Но, пак не го регистрирах на редовни номера, покрай там неточен протокол от Технотест, и ра3правии с данъчната му нова партида в община, а го карах на транзитни табели.
И така до 2012 година си мина времето, докато не го продадох...
А Борин имаше в 90-те години по Варна, обшто 3 бройки 280, всичките на Берлински номера.
От тях един черен, и два отделни броя сходни лайняни металици цветове 280-ки.
Тоя в София дето остана, бе с атмсферниа мотор. Той и беше обаче гнил, охлузен, и с удари по каросерията.
А турбото, дето си го има още у Варна, е една идея по-стегнат, а и бе пръскан от Борин с нов лак преди 10-12 години.
Турбото Борин много ми го хвалеше преди 10 години.
Преди 3 години време, нали ти ми беше пратил линка с тая агенция с адреса му, и мислех, като е толкоз 3алежало турбото, да му оферирам няколко народни хилядарки в лева.
Но това-онова лятно време, и все не се организирах тогава да го посетя там на адреса.
Но, щом казваш, че иска 20 бона на турбото, няма даже какво да ходя да го гледам сега.
То по на 10-15000 Евро реални продажни цени, в Германия има 280 турбо-та, дето да са все пак поддържани и карани коли, може и с ТЮВ даже да има някои, а не залежали като Бориновия.