Дали е масова практика така да са регулират луфтовете или е решение на италианци/руснаци ?
Решението е на италианците.Историята на Фиат 124 е такава, че когато започват да мислят автомобила в Торино, кризата вече ги настъпва и италианците правят една от първите коли в световен мащаб, която трябва да е с минимализирани разходи за производство, за да се увеличи печалбата от нея.Та освен в диференциала има и редица други рационализации, целящи да спестят от труда по производството.Именно поради тази причина, руснаците проявяват интерес към този Фиат, макар и с малко по различни съображения-те искат колата да е евтина за производство, за да може да се произвежда по много и да задоволи търсенето на леки автомобили на изток.Тестовете които и правят по руските пътища обаче, показват че италианците малко са прекалили със изтъняването, което и те самите го отчитат и в крайна сметка и ВАЗ 2101 и Фиат 125 са с по дебели ламарини от Фиат 124.
Специално за диференциала, идеята е да се спести регулирането на хлабината на лагерите на пиньона, което някак си обаче трудно се получава, когато просто затегнеш с предписания момент.Затова в ЗИП-комплектите за сервизите на ВАЗ има и динамометър, за измерване на съпротивителния момент на тези лагери.Тази система има и друг огромен недостатък.След като пиньона е стегнат и хлабината на лагерите е колкото трябва да бъде, след известен пробег, се появява луфт в тези лагери, повече отколкото трябва да бъде.Причината е че от силите които действат по време на каране, втулката се смачква още и така хлабината става повече.Резултата е шум и ускорено износване на хипоидната предавка, тъй като при увеличаване на луфта на пиньона, вече бяга и контактното петно на тази зъбна двойка.Първия признак че се случва това е протичането на семеринга на диференциала, което си е някаква обичайна гледка.
В Русия този проблем го разрешават, като правят това което в завода са си спестили-изработването на точна по размер твърда втулка, вместо тази мачкащата се.Изработва се от корав материал, с необходимата дебелина, размера се уточнява до постигането на желаната хлабина на лагерите на пиньона (разбирай-безброй сглабяния и разглабяния, след всяко от което следва отнемане на десети и стотни от втулката, която първоначално се изработва надразмерна) след което се стяга с приличен момент гайката на пиньона и този възел вече става доста по надежден.Все още за братушките е популярен ремонта на ладов диференциал, поради голямото количество класики и ниви.
Аз когато си сглобя моята лада, възнамерявам също да си изработя няколко твърди втулки и да си поиграя...