Мина доста време откакто не бях се навъртал около Ладичката.
Е, миналата седмица дядо ми, изненадващо ми звънна.
Знаете как са старите хора, не обичат да говорят по телефона и звънят само в краен случай и ако това се случи, винаги са кратки, точни, ясни.
Та, звъни ми дядо ми и казва, да намина през тях за да говорим “нещо”.
В неделята, след първия ретро събор на автобуси в съседното село Брестовица, който се получи уникално добре между другото, се отбих до къщата на дядо ми.
Заварих го на слънце, седнал на пейката пред дома му.
Ех, и пейки няма пред къщите вече, само високи дувари и лампи с фотоклетки.
Та, той подхваща разговора с това, че един човек иска да купи Ладата.
При последното ходене с Ладата до зеленчуковата борса на с. Огняново, от където дядо ми обожава да си зарежда качествени зеленчуци на идеални цени, някакъв си господин от Любимец харесал колата и залепнал за нея.
Директно обявил 4000 лв. с надеждата да се върне с нея там, откъдето е дошъл.
Да, но уви, дядо Насе не е толкова лесен и добре знае внук му по какво е луд!
Мм да, културно отхвърлил предложението, но кандидат-купувачът настоял да остави телефон за връзка. Е, оставил едно листче с изписан номер на него, но дотам.
След тази история, дядо ми ме попита,
“Искаш ли Ладата или да я продавам? Аз вече не мога да шофирам”.
“Искам я, разбира се! Та от тази кола аз съм се запалил и оценявам старите машини!”, отговорих аз.
Краят на историята е всъщност начало!
До две, три седмици трябва да прехвърля талоните на мое име и започва СССР авантюрата 😁
Налице е един страхотен автомобил, статуссимволът на близкото минало - червена Лада!
Състоянието е чудесно, но трябва да се консервира такова и някои неща да се подобрят дори.