Атанас Панайотов - Обиколка на България 1969
М. Велев - Т. Радев - Рали Златни Пясъци 1971
Георги Малканов - Рали Златни Пясъци 1972
Стоян Колев - Рали Златни Пясъци 1974
Стоян Колев - Volan Rallye 1975
Стоян Колев - 1975
Стоян Колев - Bosphorus Rally 1978
Стоян Колев - Danube Rally 1978
Стоян Колев - Miedzynarodowy Rajd Warszawski Polskiego Fiata 1978
Стоян Колев - Rajd Polski 1978
Стоян Колев - Rally Albena - Zlatni Piassatzi 1978
Стоян Колев - Rallye Hebros 1978
Стоян Колев - YU Rally 1978
Стоян Колев - Рали Златни пясъци 1979 г
Стоян Колев
1 МИЛИОН И 346 ХИЛЯДИ МЕТРА ПРЕЗ... ПОГЛЕДА НА СТОЯН КОЛЕВ
Точно толкова е дължината на трасето, по което минава участниците в деветото рали "Златни пясъци". "Измервам" го в метри не за да търся интересно заглавие - всеки метър, да, точно всеки метър внимателно трябва да бъде изпитан от погледа на екипажа - от пилота и най-вече от навигатора. Освен това трябва да видят и чуят още стотици допълнителни детайли - и това често при скорост от над 200 км в час...
Какво видя през тези един милион и 346 хиляди метра нашият отличен пилот Стоян Колев през стъклата на своето "Порше"?
Ето неговия разказ, направен 2 минути след като финишира на "Златни пясъци" с трето място в генералното класиране:
С "ПОРШЕ" ЗА САН ТРОПЕ....
- Най-вайното за успеха в ралито е колата. Най-вайното за успеха е умението на екипажа. Най-вайното е техническата подготовка и сервизното обслужване. Най-важното е шансът. Най-важното е... всички тези важни неща да не се разминават...
И така - благодарение на грижите на ръководството на МВР аз имам нов автомобил - "Порше 911 СЦ", модел 1977г., 180 к.с. Имах възможност да тренирам на подобна кола - "Порше 911 T, "Тарга", с която участвах преди това в Югославия и трябваше да завърша със скъсана торсионна щанга... И така - вече бягам с "Порше"... Трябваше да се разделя с малко мъка с моя верен приятел - "БМВ-Алпина", но той даде всичко от себе си ... 8 години състезания, а този "срок", за която и кола да е, е най-много 2 - 3 сезона...
И така - преминал съм маршрута с "Порше", ще участвам с "Порше" - това е първата основа и задължение за успех.
Трябва да обясня някой работи за колата ми. Серина е, не е подготвена за ралита. С такива коли се разхождат из Сан Тропе, но не бягат в Монте Карло. Преди всичко е нужна нова скоростна кутия с по-къси скоростни предавки. Тези са удобни за аутобан, позволяват да се развива крайна максимална скорост, но за рали автомобилът е бавен и муден в сравнение с заводски подготвените коли, които струват цели състояния... Защото моята бързо пада в ускорението, под 4500 оборота не мое да поеме. Но скоростната кутия така и не слагаме...
Затова пък правим други подобрения. Благодарение на ръководството на СБА и инженер Альоков (бивш състезател) от "Балканкаримпекс" внасяме амортисьори и гуми, джанти, правим подобрения в двигателя.
Оферира се с две големи представителства на "Порше" и със собственика на малък сервиз и бензинонстанция - Райнер Алтенхайнер... Най-евтино и бързо ги получаваме от Райнер... "Цената при мен е въпрос на чест, когато става дума за България" - казва един от победителите и осемкратен участник в "Златни пясъци"...
Състезанието започва далеч преди старта. Въртим се по маршрута; трябва да "попием" най-трудните отсечки. Заговаря ме Клаус Рюслинг - един от големите пилоти на "Порше". Препоръчва ми да повдигна колата - ниска е за макадановите настилки. Това го правим заедно с нашите техници. Задницата остава да виси малко над предницата, това я прави нестабилна при високите скорости, гумите отзад се затварят като на камион "Татра"... Но така е много по-добре-това може да се преодолее с повече внимание и майсторство, докато на макадана с ниска кола нищо няма да ти помогне... Благодаря на Рюслинг за помоща, която може да се обърне срещу него. Но такива са отношенията межу автомобилните състезатели. Препоръчва ли да поставя железни гайки, aкой има - пластмасовите, каквито са и неговите, се изскубват. За съжаление и той имал само такива... Предоставям му от моите - алуминиеви... На генералната тренировка на Албена "оставам" без спирачки. Спорим - аз, Алтенхайнер и Рюслинг.
Излизам прав - причината е в маслото но нямам подходящо. На затворения маршрут в Албена преди старта Рюслинг ми дава 1 литър, обезвъздушаваме, наливаме и тръгвам... Давам по добро време, отколкото с БМВ-то, но колата не е много стабилна. Сякаш се пързалям върхо лед. Има голяма маса и трудно се овладява... Как ли ще е по скоростните отсечки?... След това Рюслинг, който ме е наблюдавал в някои завой, идва да види гумите ми. Казва, че са обикновени, за возене. Трябват ми гуми със стоманена корда отстрани, за да са неуязвими за удари... Но моите макар и с "имена" - П-7 Пирели чанторато 10 броя - за скоростните, и СН-ЗБ, 5 броя - за останлите отсечки са наистина съвсем универсални...
След това научавам че Алтенхайнер с "Поршето" е подобрил времето на Ярошевич с "Ланчия" на затворения маршрут - това е цял спортен подвиг. Добре караха Чубриков. "шкодите" и тези ниско прелитащи самолети, и изклучителният съветски пилот Брунза. Някому изхвърчало колелото, но човекът овладял машината - това е най-радостното засега...
Тръгваме! Чуствувам двигателя на колата сякаш собственото си сърце... Хайде напред!Забелязвам само стоповете на колите пред мен. Но не трябва да се мъча да ги "разчитам" - могат да ме подведат... Всеки има свой почерк в карането... Нищо особено - серпентините при Аладжата, скоростните етапи Орешак, Харамията, Друмево, наближаваме Шумен... Пукам гума. Нищо особено, ако след монтирането на новата имах резервна... А сервиз ме чака при Върбица... Разбирам се с Рюслинг да кара след нас, та ако недай боже ми потрябва, той да ми търкулне от неговите... след Върбица вече съм с две гуми и Рюслинг пука... Предлагам му от моите - клати глава - не иска:
_ Тези не са за състезания!
Страх ме е от скоростните отсечки. Не е много стабилна колата, пук и тези гуми... Дано имаме шанс, този шанс, които винаги ми е липсвал! Все пак добре се движа - дава винаги първо, второ или трето време. Много добре не е за добре!... Отде ми хрумна тази глупост. За добре е! Идват отново скоростни отсечки, които се оказват фатални... Два пъти преминава Стара река - асфалт, 16 км спускане - лулея се като върху кокили. Бият ме доста. При Копилово - II - 8 километра скоростна отсечка върху макадан. Пътят е в строеж - скоростен етап, а аз карам на "първа" - да не спукам гума. Пълзя с 50 км... И тази скоростна кутия - между Върбаново и Трявна 8 км асфалт - 200 завоя... На първа - 50, II - 120, III -160. IV - 190, V - над 220... Но това е теория. С тези скорости мъча и себе си, и колата... След Узана отново пукам гума - удря я странично камък...Ако имах корди... Сменям я и този етап си определям като "само" за преминаване. Дотътрям се до часовата контрола..След това - скоростната отсечка. Първа и втора скорост - оглеждам всяко камъче. Отново нямам резервна гума. Трябва да стигна до неутрализацията в Габрово... На асфалтовите участъци 200-220 км в час. До Габрово остава малко. Осмелявам се да предизвикам съдбата и заговарвам щурмана си - Цветан Стоянов. Казвам му - "Ако бях ме пукнали гума, къде трябваше да се крием от хората?" Той се усмихва и повдига палец нагоре... Благодарен съм му на моя навигатор. За мен 2/з от успеха се дължи на навигатора. Подавам му един лимон. За първи път взима. Знае, че единственото, което ме ободрява, са лимоните. Не обичам да говоря, не пия кафе, не слушам музика... Съобразява се с мен, а го видам как се услушва, когато Рюслинг се пусне магнитофона
- Сега и до капла ще стигнем!
- Ще стигнем, я!
Да ви разкажа ли още за връзката пилот-навигатор и навигатор-пилот? Тя е обратна - аз мога да го убия, може и той. Но за това не бива и да се мисли! Пълно доверие! Това е истината!, Габрово.
ЕДИН ТАКА ПРИЯТЕН ОБЕД
Че то топлата храна била много хубаво нещо. На неутрализацията ни чакат механиците и треньорът на националния отбор Димитър Василев. Винаги се радвам, като го видя той е и мои личен трениор. Колко работи сме преживели, колко разочарования и незаслужени укори... Така е. Също както и при футбола, всичко разбират от нашия спорт.Всички критикуват - в повечето случай нелоялно. Мисля си за Чубриков - Какво ли му е сега? Ще започна да говорят - имаше най-добре подготвената кола, а не завърши... Но Чубриков не трябва само да завърши. Той трябва да бъде пръв! А тези, които трябва да бъдат - отпадат най-лесно. Пръв трябваше да бъде Алтенхайнер - отказа се. Пръв трябваше да бъде Клаус Рюслинг - отказа се. Пръв трябваше да бъде Брунза ... Най важното е шансът.
А мен какво ли ме чака? Но най-важното е сега да се храним както трябва. Чака ни разкошен (разбирай топъл) обяд. Обръсвам се, мушкам се под ледените струи на душа и потъвам в мекото легло. Ще спя като заклан! Събуждам се - стаята е към паркинга, долу форсират коли... По-добре да не спя, отколкото да сънувам състезанието...
А за напред? Досега съм четвърти в генералното класиране - на 6 и 8 секунди след третия и втория. Още един душ - чувствам се отпочинал и сигурен. Свикнах и с "капризите" на "поршето"... Макар и серийно, с подобренията става и за "Монте Карло". Пък и тепърва ще работим по него... Мисля си че
НЕПРЕМЕННО ТРЯБВА
да успеем. Това ще е малка благодарност за тези, които ни осигуриха новия автомобил, за трениора ни, за механиците Симеон Минев, Костадин Митков, Христо Веселинов и Росен - дори не знам фамилията му, за организаторите, за охраната по трасето, за зрителите...
Правим разбор. Ще "избивам" тия 6 - 8 секунди, но без да надхвърляме възможностите си - моите, на Цветан и на "Порша" - така си го наричаме... Ако стане нещо, все пак да не бъде заради "хвърляне" - няма поголям позор от това. Заводските пилоти могат да си позволят да карат на границата на риска - ние не! И едно предупреждение от Митко Василев - да "изключа" резултата и да бягам само с времето...
До Варна - нищо особено... Карах разумно, в доста отсечки бях пръв, там, където трябваше, "изоставах" и... трети в генералното класиране...
... И венец от цветя върху торпедото на "Порша". Раздадох цветята на зрителите... Понякога ми се иска да натисна спирачките, за да мога да различа нечие лице от огромното лице на стотиците застанали край пътя... Весело е, когато и посред нощ осветят с фаровете хора, дошли, за да ти помахат с ръце.. Само край Шумен не гледам към тях - там са вуйчовците ми, ако ги видя мога да се растроя... Но те знаят това и като чуят колата ми - крият се...
След това? Отново стартове в шампионата на Европа. И отново проблема за гумите. И отново надежда и след това успех или разочарование за мен и Чубриков... Вярвам, че ще успеем... Ta Чубриков е един от най-големите сред големите!
Тема: По следите на българските "Поршета" (Прочетена 61730 пъти)