След вече над 2-годишно притежание и експлоатация реших накрая да пусна тема за моя ежедневен всъдеход. Поводът - моделът тази година навършва четвърт век и официално влиза в класа на янгтаймерите

Причината да се сдобия с него беше по-скоро практична - омръзна ми почти ежегодно да ремонтирам ходовата част на ежедневната си кола. Логичната алтернатива бе джип, но като всеки ретро фен ми се искаше освен здрав, проходим, маневрен и лесен за поддържа той да се отличава от сивата маса на пътя и същевременно да бъде с класическа визия. Колега от форума беше насочил вниманието ми към Дайхатсу Фероза - безкомпромисна и чистокръвна японска машина, но за съжаление болшинството екземпляри страдат сериозно от ръждата, дори рамата им понякога е кородирала! Така попаднах на "Торинския Франкенщайн" с по-мускулест дизайн, наподобяващ в предницата офроуд вариант на рали легендата Фиат 131 Абарт

От практична гледна точка ме привлече стандартния и икономичен М40 мотор на БМВ и почти пълната липса на корозия, вероятно заради географките ширини откъдето идва, а може би и с подобрена актикорозионна защита, понеже след 5-6 г. есплоатация у нас все още няма сериозни ръжди по него.
Оказа се, че е произведен само в 2850 бройки, което е предпоставка за запазване и дори увеличаване на стойността му с годините, като колекционерска рядкост. Ето и малко технически данни:
http://www.auto-data.net/en/?f=showCar&car_id=7289И така търсенето започна! Оказа се, че има немалко внесени бройки от този модел у нас, но бяха или на другия край на страната или нов внос още нерегистрирани, или и двете

И докато се канех да намеря време за обиколки из Балкана и отвъд него - хоп, появи се едно такова бижу в София - регистрирано, обслужено, в приятна двуцветна графитна окраска, оборудвано с газов инжекцион и не на последно място - атрактивна цена. И така след кратък оглед, тестдрайв и още по-кратко размишление /за да не ми го измъкнат изпод носа

/ станах горд собственик. И след толкова приказки май дойде ред и за малко снимки от началото на съжителството ни до сега:


От детайлите и табелките с оригиналното фирмено лого на Бертоне за съжаление загубих щампата на предното стъкло вследствие унищожителната градушка сполетяла София само седмици след като станах собственик на джипката. За щастие освен него и по предния капак други щети почти нямаше, понеже тавана е пластмасов... апропо, сдобих се и с мек таван /гюрук/, но засега не съм го пробвал, понеже демонтажа и монтажа е труден и за него са нужни поне двама души, а и колата нощува на улицата.
Да не забравя да спомена, че въпреки нютаймерската си възраст Бертонето вече взе участие в неколко ретро мероприятия, между които походът Банкя - Пирот /Сърбия/ 2014 г. с изкачване на връх Бабин зуб - 1800 м. надморска височина и миналогодишния форумен излет в Копривщица. Нормално е джипката да се чувства най-добре в планиски условия




