Две поредни вечери работих по горивната уредба на Нисата.
Купих я с газова уредба и малък 20л резервоар за бензин в товарния отсек. Малкият резервоар е от парно на автобус и като изключим, че от него мирише на бензин в купето, върши чудесна работа, ако има и газова уредба. Аз обаче махнах газта и тези 20 литра вече ми идват малко.
Тръгнах да правя заводската уредба. Промих 55 литровия резервоар с Антикалц. Установих, че отнякъде тече. Отнякъде, отнякъде, от вентилационната тръба, която се беше напукала.
Намирам си 16мм бензиноустойчив маркуч, взех две нови качествени френски скоби (държат много и са наистина супер).
Оня ден сменям тръбата.

Паля Нисата и зареждам 25л в резервоара. Тръгвам да свързвам фабричния горивопровод към помпата. Лятото при горещ двигател обаче по бензиновата помпа не може да се работи. Отзад и отгоре е колектора, отпред е водния радиатор. Реших, че няма да се горя и оставих за следващиата вечер, демек снощи.
Изрових един оригинален полски маркуч от металния тръбопровод до помпата. Вляво е стария, вдясно - новия.

На студен двигател свързването беше детска игра. Нисата лесно запали от големия резервоар. Супер!
Да де, ама уредът за нивото на горивото на таблото показва 0. Класически проблем на Варшавите и всичите им производни. Лечението е ясно - нов поплавък.
Зимата при една дарителска акция в classiccar-bg.com взех от Митко Ненов такъв поплавък. Не че нямах поне още два. И сега хващам да търся и както обикновено не намирам. Добре, че оня от зимата го знаех къде е.
При Ниса в дъсчения под на товарното отделение има метален капак за достъп до бензиномера и сондата (те са отделни). Отвивам двете винтчета, свалям капака и какво да видя - ще трябват разкопки!


Разкопавам аз пръстта и какво да видя - горивомер!

По принцип винтовете ръждясват и винаги е голяма мъка свалянето. При Нисата обаче, всичко се разви леко с минимум съвет с чука.
Ето за сравнение нов и стар горивомер.

Да кажа, че Антикалц е свършил чудна работа и резервоарът беше почистен добре, а горивото вътре беше супер чисто. Не плаваше обичайната чорба. Въпреки всичко, дали и кога ще протече... Божа работа. Все едно, за момента не тече.
Тръгнах да слагам горивомера и се сетих, че не съм източил малкия 20л резервоар и в него има поне 5 литра бензин. Там бензина се оттича по един маркуч до допълнителен метален тръбопровод по пода на шофьорската кабина. Отвих скобичката и пуснах маркуча да си тече в резервоара. Е, тече поне 10 минути, ама стана супер лесно.
Монтирам си горивомера. Никакви проблеми.
Запалих Нисата да я изпробвам.


И вече уредът на таблото работиии!


Нисата вече може да се кара като нормалните коли и не е нужно да мисля има или не гориво.
Днес съм решил да сменя долното водно съединение, че е пред разпад, както и кранчето на парното, че не спира топлото и лятото ще ми се стопят подметките от радиатора в краката...