В събота Нисата направи обиколка на Северозапада по маршрут София - Витиня - Враца - Монтана - Петрохан - София.
Върви супер и по целия път държа около 80 км/ч, което си е отлично постижение. На равно 100 км/ч с към 500 кг товар не са проблем. Разходът е 11-12л бензин на 100км.
Ето ни значи с нея на Врачанското околовръстно:
Петрохан го качи без да прегрее, което си е супер. На втора, в по-полегатите места на трета (директна) предавка.
Слизането стана на трета, с минимално ползване на спирачките.
Следобедът си бях в София. Минах покрай Стефчо и я да видим защо спирачките ловят по-силно при натиснат съединител... Така я бях купил.
Оказа се, че целия педален възел играе с по сантиметър в посока.
В най-голямата жега разглобих пода (той е отделна ламарина, която се лови с винтове.
Измъкнах педалния възел, който се закрепва с 4 болта към гредата на рамата.
Оказа се, че ушите, които държат тръбата, в която педалите лагеруват, са се скъсали на няколко места. В завода едва едва я бяха прикапали на две точки, съответно заварките се скъсали и всичко се изпокривило и нацепило. Самата планка се беше и тя изпоцепила. Последва операция с телоподаващото и сега тръбата е здраво захваната за планката. Набихме вътре прясна грес. Вече хлабината е минимална.
Ръждивата ламарина се отвива. На педалите са сложени още по две парчета, естествено завити накриво. Отдолу там има някакво малко кеченце и гума покрай кормилния вал. Това с идеята да не духа отдолу зимата. Цялата Ниса изглежда като самоделка, не като фабричен продукт. Хванал пан Марек и завил всичко криво - ляво. Но пък е адски елементарно всичко и подлежи на ремонт.
Ето го и педалния възел с вече закачени щанги за съединителя и спирачката.
Този отвор, през който снимам, си е заводски, има капак, който се маха с две въртящи се фиксаторчета. Отвиваш и можеш да си ровиш по мотора.
Оказа се, че педала на газта се държи на честна дума. и