Със Стоян М-20 маниакът снощи се захванахме с чистачките на Нисата.
При Ниса 522 от последните, като моята, веригата на чистачките е доволно усложнена. Самите чистачки се включват от две места - лост на кормилната колона и включвател на бутона за миене на челното стъкло. Тоест, като помпаш течност, настъпвайки с крак бутона, чистачките почват автоматично да работят. В добавка има и интервален включвател, който е единствената електроника в Нисата. При него чрез потенциометър на таблото се регулира интервала на прекъсване на чистачките. В добавка има автоматичен изклювател в моторчето, който кара чистачките да спират автоматично близо до средната лайсна на стъклото.
Още като купих Нисата, чистачките не работеха по никакъв начин. Като тръгнах да си я карам за София, просто пуснахме плюс през едно ключе и маса към моторчето и готово - чистачките почнаха да работят. Логично, интервал няма, крайният изключвател не работи и въобще това е едно временно решение.
Та какво се оказа? Първо, веригата на чистачките изобщо не беше включена към предпазител, а кабелите си висяха зад таблото. Включихме, чистачките тръгнаха да работят перманентно щом е на контакт. Ха? Натискам бутона за пръскалните, спират. Ахаа - някой хитър конструктор така е направил буксата на бутона, че куплунгът може да бъде обърнат на 180 градуса. Обръщаме го. Няма чистачки. Натискам бутона, работят. До тук добре. Я да видим интервалния вклювател...
Той е една голяма пластмасова кутия, едвам го измъкнахме през цялата плетеница зад таблото. Отваряме...
Схемата обилно полята с електролит от отдавна протеклите кондензатори. Бая тлъсто реле. Потенциометър, който също е счупен.
Днес Тони ще се бори с включвателя, ще смени повредените елементи и дано довечера да тръгне.
В добавка, в събота ми се строши скоростомера. Караме си с 80 по Цариградско. Стрелката почна да се лашка, разнесе се вой, после "ТРАК" и накрая увисна на 120. После се върна, но явно вече не мереше точно.
Какво се оказа? Скъсала се е оста на стрелката.
На снимката вече е разглобен. Имаше две пломби, сакън шофьорът да не го разглоби и превърти, когато си "взима" държавно гориво. Иначе си е видимо оригиналния на колата, 1989г.
Бръкнах в запасите и изрових скоростомер от ранна Ниса.
Как изглежда уредът при последните Ниси?
Има голяма лампа за дълги светлини, червена стрелка и числата не са обемни.
Старият прилича повече на Варшавов. Има красивите триизмерни числа и малка лампа за дълги. Стрелката е избеляла и оранжавее.
В крайна сметка за една вечер Нисата стана от 46 на 64000км. Тони ще потърси из неговите запаси за нов скоростомер от късна Ниса. Може пък съвсем да я "занулим".
И вече чисто за информация, как изглежда километраж от Варшава? По обявите много обичат да продават километраж за Варшава - Жук - Ниса, а те са различни.
При Варшавовия броячът за изминатите километри е в горната част на уреда, докато при Жук и Ниса е в долната. Самите барабанчета за километрите са бели с черни цифри, докато на Жук и Ниса са черни с бели цифри. Стрелката е пластмасова, вместо металната при по-късните. Числата са триизмерни. Няма надпис "MERA POLTIK", при все че са правени в един и същи завод.
В добавка вътре зъбните колелца на Варшава са метални, а на късните Жукови и Ниси са пластмасови и се трошат.