Много готина 1 Ген МР 2.
Гледам е с редкия нормален стъклен люк. Тия 1 Ген поне тия в Бг, или са с тарга покриви, или нямат люк въобще.
Топ тема, следя с интерес.
Ако може да класифицираме като екзотики екстремните тунинг версии на Мерцедес от Кйониг Спешълс ми е интересно какво се случва с митичния жълт СЕК на Фатик 7,2 мотор с две турбини Lo Tek, с километраж разграфен до 420 км/час. Последните новини от преди няколко години в един от нашите мерцедес форуми , че е в Пазарджик и околията боядисан червено и със сменена скоростна кутия от 560 СЕЛ, че оригинална била 15 000 евро. Имаше и един C140 Кйониг сив с търновски номера сниман на един автовоз преди години, дали и той е в движение или е вече изнесен някъде.
В бургаско преди години имаше един Джаг XJ220 сив, същия май после мина през Овъдрайв за козметични промени. Доколкото помня му бяха сменили стоповете с такива от на Ферари Фиорано. Това ми се наби в главата, че ми стана чудно на такава легенда да се присаждат части от друга кола било то и Ферари не го разбирам. После го изнесоха за продан и то на много ниска цена за такава кола около 150 000 лв, мисля че USfan беше споменал за тази кола. Сега цените на тази кола на някой екземпляри отиват над 500 000 лв.
На място съм с много лош нет и ако имам възможност ще кача снимки на жълтия Кйониг и бургаския Джаг 220.
Да, ХЖ220 Джага в крайна сметка се продаде за малко пари преди близо 10 години.
Искаха му последно по Мобилето 150 или 180000 лева нещо такова.
След ремонта след един удар и кичозния оптик тунинг в Овърдрайв, си го изнесе новия собственик, който беше чужденец.
Продаваха го преди 2 години по немското Мобиле за 250-300000 евро, както си беше окепазен с БГ тунинга и оптика. Обаче дълго време вися по обяви там.
Жълтия Кйониг преди 15 години седя на Капитолия за продаване последно.
Но вече бе със свален ориг. Койнинг счупен мотор, и присаден друг обикновен 500 блок от пура 500се.
Тогава за последно беше някъде 20 или 25000 нови лева на цена. Бе вече яко охлузен и с присадения мотор сигурно и 200 км/ч не можеше да вдигне, предвид на съпротивленията от раздувките и широките гуми.
Фатик обаче след като продаде този жълтия някъде през 1992, си внесе, пак за продаване, много хубав и почти нов, ориг. пак 7 литров битурбо Кйониг 560 СЕК, но черен металик.
Искаше му тогава 230-240 000 марки за продаване, оставил го беше за продаване на автокъща Вили.
До него във Вики седеше един хубав няколко годишен, макар и леко охлузен, стандартен 560 СЕК, златист, който му искаха тогава 40000 марки за продаване.
Специално за тоя златистия норнален СЕК доста се бях запалил, и почти бях стигнал до пазарлъци за бартеросване и доплащане за него.
Отказах се, понеже тогава пък си намерих и придобих един друг хубав, също след лифтов и само няколко годишен, но сребрист СЕК, който беше и доста по-евтин на цена, 15000 $ му искаха първо.
Той обаче беше с най-малкия мотор за следлифтовия СЕК- 420 осмак, а и беше с неплатено мито и акциз, и внос не от другаде, ами от Турция. Така че към година карах този 420, направо на Истанбул 34 номерата,
преди да го разменя пък за нещо друго.
Беше обаче абс. безупречен черния Кйониг. Като го гледах там редовно на автокъщата Вики, ми взимаше акъла.
Бе на 1000-2000 км пробег, само леко разработен.
Купи го през 1993 год. един мой познат, след като естествено седя близо година непродаден на автокъщата.
Всъщност моя познат му даде на бартер на Фатик срещу Кйонига един Лотус Омега битурбо със счупен 6 скорости /който преди това също бе купил от Фатик/ и доплащане точно 100000 долара в брой.
Фатик прихвана Лотуса Омега на 60-70000 марки, и като сметнем курса на долара на 100-те гранд зелени спрямо марката тогава, точно исканата цена от Фатик му плати моя познат.
Возих се няколко пъти на тоя СЕК черния тогава през 1993-94, преди моя познат да го преекспортира май през 1996 в Канада.
Жестока кола, на ластици като духнеха голямите охлюви
на Албрехт турботата, в тишина и спокойствие /не беше много шумен/ правеше ластици от 100 до 300 км/ч по километраж, на магистралата между София и Правец, между само 20 и 30 сек. време.
Сигурен съм за секундите, понеже го засичах с един оригинален 80-ски Камел Ф1 Уилямс-Хонда Тим електронен хронометър, дето имах.
На каране обаче тоя битурбо СЕК беше много проблемен.
Покрай агресивното му каране собственика 2 пъти за 2 години чупи автомата му, и то все пак бе преработена и подсилена от Кйониг Спъшълс кутията му.
А всяка нова резервна кутия моя познат я купуваше от К. Спешълс, ако добре помня, тогава по 14-15000 марки, нещо такова.
Не знам и дали са му приспадали от цената за старата кутия, ако я е връщал.
При бавно каране в града пък постоянно цапаше или гореше свещите на запалването /а и те бяха супер скъпи за тоя турбо мотор/, даже и с тогавашния премиумен 97 да се караше /стандарта на петрол тогава за безоловен бензин беше още 91, който вадеше яки детонации не само при турбо коли/.
Иначе, мислех очаквано, че тоя черния, както беше и новичък, е откровено менте на произход, но моя познат собственика ходи с него да гледа кръга на Хунгароринг Ф1 през 1994 год.
И след като го проверявали няколко часа на влизане в Унгария по границата /вкл. и звънели до офиса Вили Кйониг до Мюнхен за инфо/ ВИН-а на колата и произхода и излезоха редовни, и го пуснали моя познат с колата да си хване поне края
на Ф-1 състезанието.
Направо и той мислел моя познат, че тогава ще му я конфискуват, на фона на общата репутация, която имаха Фатиковите екземпляри коли.
За километража.
Черния беше разграфен само до 400 км/ч.
Собственика казваше, че е правел с него по евромагистрали 330-340 км/ч на макс, и то с дълга засилка вече, след минаване на 300 означението.
Което значи, че като махнем законово определената тогава 5% в плюс грешка на отчитане /която в случая с тунинг километраж и неориг. на диаметър/цолаж гуми, може да е и 10%/, реално той е правил около 300 или 300 и малко км/ч макс. скорост само.