Автор Тема: Eкзотики в България  (Прочетена 337909 пъти)

0 Потребители и 5 Гости преглежда(т) тази тема.

Юли 04, 2020, 22:41:39
Отговор #480

Неактивен krankenstein

  • Публикации: 7182
Само едно не разбирам - какъв е кефът да го караш това из софийските задръстваниия? Явно е някаква форма на позьорство...
Теория - това е, когато знаеш всичко, но нищо не работи.
Практика - това е, когато всичко работи, но не знаеш защо.

Юли 05, 2020, 19:09:20
Отговор #481

Неактивен USfan

  • Публикации: 10811
Само едно не разбирам - какъв е кефът да го караш това из софийските задръствания? Явно е някаква форма на позьорство...

Боже, и ти си ми един ентусиаст, при това, не много наблюдателен. ))
На единствената снимка, дето виждам тая Теста версия 1988-1991 модел в нещо като трафик, тя е още на транзитни номера.
Така че може да я карат сутрин рано на КАТ, или там до някой сервиз за час на обслужване, или прочее за някой неотменим и несвързан с удоволствието от каране ангажимент.

Това казано встрани, съдейки по колата, собственика е най-малкото прилично заможен, поне по средно-европейските, а и всякакви мащаби.
И това най-вече като се има предвид, акцентирам за специално за теб /понеже щом питаш, сигурно не си го разбрал още, ) след предполагаемо поне 20 години каране по София/, че огромното мнозинство от сериозно заможните хора в нашия град, а и обикновено и другаде по света също, не висят много, или никак, в задръствания.
Предполагаемо, имат кой да им става рано, и да им върти бизнеса на дневна база.

А и най-вече, достатъчно са разсъдителни и имащи разбира се тая възможност, да си подбират времето за пътуване и каране, че да не губят огромно количество часове от живота си, висейки в пиковите часове по улиците.

Това са поне моите лични наблюдения, и то не само от София.
И в Щутгарт, и във Виена, и в Париж, че даже и по Варна  :)) , трудно ще видиш щастливи милионери да висят с раята от 8 до 9 ч. сутринта, или от 18 до 19 ч. вечерта, примерно.

И по темата, ето един кратък тест от 1988 година.



« Последна редакция: Юли 05, 2020, 19:36:18 от USfan »

Юли 05, 2020, 19:12:39
Отговор #482

Неактивен Bogi

  • Публикации: 742
  • Роден в Дупница, тираджия в Америка понастоящем.
    • Bogi Maramski's garage
Щом не спи в моя гараж е позьорство, да.
немец мръсен, бандит магистрален ...

Юли 05, 2020, 19:24:19
Отговор #483

Неактивен oldrat

  • Публикации: 1005
  • beep beep
    • Renault 4F6
Само едно не разбирам - какъв е кефът да го караш това из софийските задръстваниия? Явно е някаква форма на позьорство...
Айде ,с'а па и ти!?! Хората на ролкови кънки се качват ,само и само да не са у ред ,ти за  безумно скъп кошник се кахъриш. За мен превозното средство е средство ,т.е. купчина желязо. Има скъпа купчина желязо и евтина купчина желязо и както винаги мойта си ми е най скъпа! Щото си е мойта и щото си ме радва. Пък ако имах безумно скъпа купчина желязо съм сигурен ,че пак щеше да ме радва и щях да си я возя и в най големите дупки /стига да мога да си позволя ,носачи амортисьори и прочее/ само и само да се кефя. Е и малко позьорство ,де...  :winktongue:

Юли 06, 2020, 13:42:31
Отговор #484

Неактивен Механджията

  • Публикации: 1599
  • P38 Autobiography | X300 Sovereign
по-добре да вися из задръстванията в тестароса, отколкото в дачия сандеро  ::)

позьорството с тази и подобни коли е гарантирано, без да е търсено като самоцел - такава ни е семката, тук всеки с по-особена кола е позьор - това съм го чувал дори и аз за себе си,  само защото колата ми не се среща на всеки ъгъл и повечето хора наоколо я гледат с интерес, просто защото е по-различна, не че е по-специална... мога само да си представя с тестаросата как е усещането  O0

Октомври 12, 2020, 19:45:34
Отговор #485

Неактивен USfan

  • Публикации: 10811
По отношение на Кйонинг Спешълите в БГ на база с140 купета правени, почти със сигурност се установява, че в БГ в 90-те са били поне 2 броя, благодарение на тоя романтичен :)) клип от 1999 год, в който се вижда сребрист КС на Соф. номера.

По същото време обаче, в диапазона 1995-1999 години, се движеше на ОВ номера другия наличен с140 КС, един яркочервен на цвят, дето го караше споменатия по-назад в темата мой тогавашен познат от Ботевград, един Милен.
За този сребристия сега се пише по Фейсето, че се намирал в Свищов от известно време, все още на ВТ номера актуални регистриран, но собственика му там бил починал.

&feature=youtu.be&fbclid=IwAR1q33EqXyYKi4PPar05txsYwoCJIY00NtZWlY-Jn5ucsOsUknx8043od94

Октомври 30, 2020, 22:07:05
Отговор #486

Неактивен USfan

  • Публикации: 10811
Та, благодарение на моята упоритост )) в човъркането и ровенето на истории с интересни и по-редки стари коли, които са били налични в БГ и основно в София в 50-те до 70-те години, и акцентирането да изкопча подробности за тях от постоянните ми контакти с някои от още живите им собственици и/или техни приятели, подробностите около пъзелите свързани с тях, взеха да се нареждат.

Днеска се оформи всъщност доста стройно и подробно историята на първите и години в БГ на най-ценната и енигматична лична кола, попадала у нас в годините на соца- Ферарито 365 ГТ Берлинета/4, известна и сред лаици и сред експерти само като- Дайтона.

За детайлите в историята около тази кола, съм особено благодарен на члена на БАК Ретро- Жоро Бояджиев.
Той, като тогава много млади хора у нас, а и въобще по света в 70-те и 80-те години, си е падал по коли, и по възможност, по по-бързи западни коли.
Всъщност Жоро от над 50 години основно харесва и кара Гогомобили, и все още има едно в хубаво състояние Гого 250 седан.

Но понеже София преди десетилетия беше малък град, и хубавите и умни млади хора  :)) тогава, особено тия с усет към колите, си се познаваха, се оказа, че той е имала нееднократен контакт с Дайтоната, и не само с нея, а и с двама нейни собственици, а и с някои държавни служители, на които е била поверена, преди да бъде подарена от СБА и лично връчена от Ген. Врачев на Й. Топлодолски, като награда за 25 годишната му състезателна дейност.

Та, според Жоро, колата идва в 1973-74 години у нас, където е конфискувана от МВР, вероятно заради пренос на наркотици в нея от някакви турци, така поне е чул той навремето.
Колата обаче далеч не веднага и не лесно я дават на Топлодолски, а има много по-завързано пребиваване преди това у нас.

След конфискуването и от МВР, Дайтоната се появява в наличностите на левов търг на ДСО Мототехника- клон София, за продаване, като по време на търга е била вече леко ударена отпред вдясно, в облостта на десни фар и половинка броня, и десен калник.
Жоро не знае, дали ударена е била конфискувана от МВР, примерно при някакъв опит за гонка с турците собственици, или примерно от МВР са я пробвали и изджаскали, при някое некъдърно каране след конфискацията.

Та, аха да я купи на търга някой от начинаещите тогава част-промаджии или някой среден номенклатурчик с връзки в Мототехника, но я вижда там на плаца на търга един инструктор от СБА- София 4-ти район, който е бил и нещо като хоби Рали състезател- Георги /Жоро/ Тунчев.

Той естествено се захласва по колата, и предвид, че допреди няколко години АСК-то на СБА вече са имали голямо кубикова рали кола- 1960 год. модел С2 Корвет /който аз го помня на живо бял, но оригинално е бил син металик/, решава да тормози шефовете си да придобият техния клон СБА-София, и Дайтоната.
Врънкането е успешно, и с ходатайството на шефа на СБА Ген. Врачев, МВР изтеглят от търга Ферарито, и го предоставят за ползване с едно писмо, на нашето СБА.

След като колата пристига в СБА-София, СБА-инструктора па шофйорски курсове Жоро Тунчев почва да се разпорежда с нея, като е искал да участва с нея на ралита.
Заради удара вдясно обаче тя не е съвсем опрятна, и каросерийните ремонти по нея, извършва на ентусиастка база и без заплащане, един в периода на 70-те год. известен в София и доста престижен майстор, правил тогава само Мерцедеси и западни коли- Симеон Василев.

Дайтоната обаче, доколкото Жоро помни и е разбрал добре, в онези години след спиране на производството и като нова, излиза от хомологация /или пък СБА не са имали пари да я приведат в съответния и вид за Група 4 Спек/.
Заради това колата участва само на едно локално състезание в София Окръг, някакво рали по разни подбалкански маршрути и до Панагюрище и обратно, където обаче отпада, пукайки последователно 2 от 4-те си оригинални 15-ки гуми.
След това неуспешно и мижаво рали участие, Дайтоната дремуца почти 2 години, някъде в средата на 70-те, в гаража на СБА до сегашния КАТ в Дървеница, като не се кара, и не се ползва за нищо.

Тогава обаче в нейния БГ житейски път влиза Топлодолски-старши, и то отн. случайно.
Значи, по онова време, Й. Топлодолски е на върха на състезателната си кариера, макар да се състезава доста отдавна.
И понеже вече е навършил в 1974 год. 50 години, от СБА решават да му направят голям юбилей-тържество по случай 25 годишната му състезателна кариера, и да му подарят кола.
Колата се набелязва и подготвя за подаряване, но това не е Дайтоната, а един чист нов Москвич 412, червен, който СБА заявяват и изтеглят от Мототехника.

Понеже сред чиновниците на СБА върви отдавна подготовката за тържеството, естествено за него научава и Данчо, както научава и за наградата- нов Мускал.
Отива да види Москвича, и естествено не е много възхитен /би било редно да му подарят на спортист с неговия ранг, поне Лада 1500 или Волга 24-ка, които сигурно по би приел/.

Вследствие на това възразява на шефа на СБА Ген. Врачев, че не желае такъм подарък точно. Врачев му казва, че държат все пак да го почетат с кола, и пита ами каква точно би искал.
Топлодолски му отговаря, че айде, по би му харесала онази Дайтона, дето прашасва във ведомствените им гаражи, и така и не я карат.

Такава поне история за предлагането на Москвича за подарък и отказа от него, му е казал на нашия колега Жоро другия Жоро, СБА-инструктора, дето е бил инициатор на придобиването на Ферарито от СБА.

И, оттук вече историята е известна.
СБА и БФАС официално и тържествено връчват на нашия шампион Дайтоната, не знам дали в 1975 или 76 год. е това честване, някъде там вв времето е било.

Аз като по-любопитен, питах Жоро какво пък е станало с този хубав кармазъ цвят 412, вероятно съветска сглобка, и тогава със сигурност със силния мотор.
Жоро каза, че пък, доста иронично като ситуация, след като взимат от под разпореждането на Инструктора и начинаещ ралиджия Жоро Тунчев Дайтоната, точно на него връщат и върнатия от Данчо Москвич, да го ползва като нова учебна кола при шофйорските му курсове.

По нататък във времето нашия Жоро има и по-близки срещания с Дайтоната, вкл. и давания яко на газ по София, вече като я купува неговия приятел и мой малко по-късен познат- Хари Жицаджията, майстор по телевизори, хай-фи уредби, и подобни техники.

Всъщност Жоро казва, че той изврънкал Хари да я купи, след като сина на Данчо- Топлодолски младши, му казал, това някъде в края на 70-те години, че ще продават Ферарито.
А тогава точно Хари Жицаджията бил събрал 10 бона в лева за западна кола, и се оглеждал така за нещо по-секси.
Топлододски пък продавал Дайтоната за 12000 лв, или нещо подобно, и затова Жоро ги свързал.
Жоро и убедил Роко да посъбере малко повече пари, и Роко събрал с труд 11 бона, които и оферирал на Данчо за колата.
За тази конкретна сума за купуването на колата нашия колега Жоро е сигурен, понеже така да се каже, почти заради него е станала продажбата, и точно за 11000 лева, в 1979 или 1980 година, там някъде.

Питах го Жоро колко е вдигал най-много с тая секси Берлинетка по улиците на София, като я взимал по редовно да я кара от Роко.
Той каза, че от ъгъл на квартална пряка до ъгъл на квартална пряка си вдигала лесно 80-100 кмч, и мотора и работил чисто, поне в нач. на 80-те работила още добре.

А на макс. и е правил най-много 180 по Цариградското, тогава току що-направено.
Като обаче тая скорост вдигал за много къс отрязък от пътя, на старт от светофара на Орлов Мост, и вече на баира на Феята и Ропотамо, бил с с над 180 по километраж.
Иначе не смеел да я кара по-бързо, понеже е била, като я получил Роко от Топлодолски, с временно монтирани някакви високи съветски високопрофилни ми 15-ки, които вибрирали зловещо над 160 кмч, и не рискувал повече да я натиска.
Вече в нач. на 80-те год. Роко успял да и купи от чужбина 4 броя оригинални Мишелин ХЗХ 205-70-15 гуми, с които Дайтоната се поуспокоила на по-високи скорости.

Жалко, че аз тогава като дете не съм я снимал, макар редовно да я виждах по София, а и Роко ме вози на нея някъде в средата на 80-те, преди да я удари той пак леко отзад вляво.
Жоро обаче казва, че тенекеджията Мони Василев, дето бил негов приятел, като и оправил калника и предницата тогава при придобиването и от СБА, и направил хубави снимки, и неговото семейство сигурно пази тези снимки.

Мони за съжаление е починал, но семейството на този каросериен майстор и сега живеело в с. Горни Лозен.
Та, Жоро даде идея, да ходим някой уикенд там да ги потърсим, и той да ги помоли ако може да намерят стари снимки от Ферарито, да ги видим и евентуално снимаме-сканираме.
Ако това въобще се реализира, ще накача тия стари прекопирани снимки тук в форума.

Всъщност Дайтоната има снимки в хубав вид, и те са качени в статията в бълг. Автобилд от Илиян, сина на Данчо.
На тях Дайтоната е снимана пред техния тогавашен блок в жк. Дружба-1.

http://www.bgnrc.info/%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5/novinite-pista/item/95-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F-%D0%B9%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD-%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8.html

« Последна редакция: Октомври 30, 2020, 22:19:50 от USfan »

Октомври 31, 2020, 11:33:21
Отговор #487

Неактивен kinni

  • Публикации: 87
Евала за това изчерпателно и увлекателно разказче, относно Ферарито  :) Дано успееш да намериш и снимки...Странно, че е била с такива високопрофилни гуми, все пак си е пистак кола, но явно през тия години такива са били изискванията и инженерните сметки.

Октомври 31, 2020, 12:19:52
Отговор #488

Неактивен USfan

  • Публикации: 10811
Евала за това изчерпателно и увлекателно разказче, относно Ферарито. Дано успееш да намериш и снимки... Странно, че е била с такива високопрофилни гуми, все пак си е пистак кола, но явно през тия години такива са били изискванията и инженерните сметки.

Благодаря, надавам се да е интересно за аудиторията, и както и в други пъти от преразкази от 3-то лице, съм се постарал макс. директно да предам описанията на очевидеца-свидетел на събитията, свързани с колата.
Да, наистина, снимковия материал би бил най-големия плюс в подобни ситуации, понеже ще потвърждава частично или изцяло, разните спомени и/или версии на спомените им, от съвременници на колата.

Пардон, за гумите сбърках с 1 см, но не във височината, а в ширината.
Фабричните гуми са и били 215-70-15.
Което всъщност ги прави една идея още по-високи и от 205-70 гумите.

https://www.longstonetyres.co.uk/classic-car-tyres/ferrari/365-gtb-4-daytona.html

Ами Ферари леко изостават от съвременните в периода трендове при суперколите в края на 60-те, където други даже по-малко престижни марки да почнат да слагат гуми с напречен профил 60% на върховите си модели.
Мисля че с /60 профил гумите дебютират основно при серийни американски спортни коли оттогава, като версиите Мач 1 и Бос на Мустанг, както и вероятно на крилатите и Наскар-хомологирани Плимут СуперБърд и Додж Дайтона.

https://www.automobile-catalog.com/tire/1969/835460/ford_mustang_boss_302.html

https://www.automobile-catalog.com/tire/1970/2697530/plymouth_road_runner_superbird_440_hardtop_4-speed.html

За ралита не знам какви гуми са и слагали, ако въобще са подготвяни от авторитетни клубове Дайтони за рали участия, но разбира се, при пистовите им Група 4 Дайтони, Скудерията със сигурност са слагали по-нископрофилни състезателни гуми, най-вероятно със съотношение също 60% на височините.

А размера 215-70, но на 14 цола джанти, се е слагал и на престижни бързи седани като Мерцедес 450 СЕЛ 6.9, през 70-те години.
« Последна редакция: Октомври 31, 2020, 12:26:52 от USfan »

Октомври 31, 2020, 14:06:32
Отговор #489

Неактивен Speeder

  • Администратор
  • Публикации: 5105
Люси, историята е не просто интересна, а дори важна!

Мисля, че си задължен да подплатиш историята с някоя непозната до момента снимка. ;)
145 Boxer, Alfetta GT, Alfasud Sprint Veloce 16v, Lada 1500 S, GT 1300 Junior

Как да качваме снимки във форума : http://www.classiccar-bg.com/index.php?topic=2631.0
"По един болт на седмица да бяхте завивали, сега щяхте да ги карате тия коли!"