Такива повечко бройки на пърформанс ориентирани джипки, и въобще хард-кор динамични премиумни коли, е добри да си има внесени у нас.
Така след 10-15 години, като достигнат повечето от тях предполагаемия им пик надолу на най-ниски очакваеми оказион цени, ще се дава така по-богат избор, дори и на все пак по-заможните БГ янгтаймер и ретроентусиасти, да си ги купуват.
От сегашна гледна точка аз поне съжалявам, че страната ни в нач. на 90-те год, въпреки наличния тогава активен внос на нови и почти нови крадени екзотики, бе отн. бедна на внесени хай-пърформанс джипки, особено и като се има предвид редкостта им тогава като произвеждани тип возила, в 80-те и 90-те години.
Примерно преди почти 30 години, в БГ от Рамбо-Ламбото имаше само 1 брой /този на Краси Стойчев/, от ГМС Тайфуните имаше примерно, само 3-4 броя, а от най-ранните фабрични пост-1990 моделна година Г-модели 500 ГЕ с осмаци 2-клапанови от Пура в126 мотори, също имаше до средата на 90-те години само един брой, поне по София.
Иначе един господен тогава в онзи период, караше адски интересен Рейндж Ровър 1-Ген.
Неговия бе оригинален Ууд и Пикет преработен, с поставен вътре Шеви 5.7 литров осмак, и някакви доста джунджурии и лайстни по него наслагани.
Но понеже тоя Рейндж бе 3-вратото до 1982 год. серийно правено боди, човека си го беше купил вероятно 8-10 годишно на възраст.
Интересно тоя Рейндж къде изчезна. по София го караха в нач на 90-те, още май на жълти номера, и после никога не съм го виждал.
Американски върхови версии пикапи за времето си, извън един единичен брой ГМС Сиклон и един 10 цил. Додж Рам къса кабина, дето се караха по София, пак нямаше много, въпреки че пък по-принцип 8 цил. пикапи и джипки също се внасяха активно.
Например от малко по-бавните, но по-голямо кубикови конкуренти на Тайфун-Циклон, като Додж Дайтона Шелби 5.9 литра, или Шеви Силверадо СС 454, нямаше ни един, поне аз не съм виждал.
Но от друга страна, за бедна тоталитарна и пост-тоталитарна, а и най-вече малка страна като нашата, всъщност и в 90-те години /че даже и по време на соца/, имаше наистина голям брой на екзотики, съпоставено на глава от населението.
Така че видно, тази хубава традиция на харесване и купуване на такива коли от българи, и сега продължава.
И ето по темата и едно Софийско 328 ГТС.
Съдейки по номера, е регистрирано на тези табели последно някъде в 2005 година.
Точно тогава бях току що купил 1987 Мустанга ми ГТ кабрио /то и 328 дебютира в онзи период като версия/, и се засякохме с това 328 в сервиза Крафт за ауспуси в София, този на Околовръстното.
Лошо впечатление по отн. на Ферарито ми направиха мърляво подготвените и боядисани вежди на задните му калници /може да е имало някакви там подбивания или надирания/.
А докато аз специално си сложих оригинални УС-билт Валкер крайни ауспуси /на ГТ Фокситата са два броя катализатори, 2 броя средни и два броя крайни гърнета, понеже 5.0 ГТ са фабрично изцяло дубъл екхост/, точно правени за 3-та Ген Мустанг, и изцяло скрити под задната престилка на колата, на Ферарито там майсторите въртяха-сукаха какво да му присадят, и ако добре помня, му сложиха, примерно 2 крайни гърнета от Лада седмица
, напречно поставени и успоредни един на друг, като би трябвало да лежи и ориг. напречно гърне.
Малко ме разсмя тогава тая конверсия, но да предположим, че вече тази тарга я поддържат радикално по-добре по отн. на оригиналността.