Да, писахме си по Фейса за тоя ЦСЛ.
Всъщност колата е доста позната, и част от историята и /поне тази и част вече като не беше в движение/, на по-сериозните и стари БМВ фенове от София, както и на тези БМВ водачи, които са ходили клиенти в периода 1990-2015 година, в жк. Враждебна в БМВ-сервиза на моя добър и отдавнашен познат Иван, който бе сина на стария собственик и рали пилота- Румен Минков.
Този ЦСЛ седеше дълги години първо отвън под един навес в двора на сервиза му, после и вътре в него, както и се вижда на снимките.
Аз като се запознах с Иван в 1994 година някъде, тогава в тази година по-късно, и за първи път видях колата, там в двора на сервиза му.
По онова време в средата на 90-те бях собственик на едно син металик 633цси /фамилно тогава бяхме на пропелер вълна, баща в периода имаше, и то още от по-рано, от 1992 год, едно резеда зелен металик 630цс/.
Та, мойто 633 закарах при Иван на диагностика, че нещо сецаше на високи обороти.
И той след като го покара из квартала му, каза, да взема да го карам с повече бензин в резервоара /а то вървеше само с 96, че на по-ниска октана пък вадеше детонационно горене/, а не в отметки между резервата и 1/4 пълен, хаха.
И така и стана, беше прав моя приятел, взех да го карам с 1/2 до пълен резервоар винаги, и разбира се, само супер октана.
Така шестака в 6-цата ми си оправи динамиката, взе да върви приказно, и да си вдига почти 7000 оборота нон стоп на активно даване на газ, въпреки автоматика.
Тук много по-назад в темата съм споменавал за тази ЦСЛ кола във връзка с личното тъмносинйо Е30 М3 Джони Чекото Едишън, с плат синйо-сиво каро на спорт седалките, което Иван караше активно в ранните милениумни години, и което не успях да купя от него, някъде в периода 2004-2005 години.
По късно той продаде това синйо М3, интересно къде отиде колата, поне в Соэия после не съм я мяркал.
Ха, а снимката на оригиналния алумин ЦСЛ преден капак, дето аз лично го намерих в края на 90-те год, хвърлен в един двор на един друг мой приятел, пак наш ралипилот от 70-те и 80-те години, заедно със задния алумин капак, са я изтъпанили челно в тоя сайт.
Колата, пребоядисана в бяло, иначе бе с отдавна присадени нормални ламаринени Е9 капаци, допреди да и намеря аз тия оригиналните капаци, и да заведа Иван да си ги вземе, срещу 1 бутилка червено Джони )) , ако помня добре, с която той черпи моя приятел, рали пилота Димо Мечков.
Та след като доведох до един двор до НДК, Иван да черпи уискито и да си вземе обратно кривите оригинални капаци /интересно, кой предишен наш друг рали пилот или домакин на рали отбор, ги бяха изхвърлили/, тържествено така стана каросерийно отново напълно оригинална колата.
По данни и дават гледам Инка оранжев цвят фабрично, но бе частично сглобена и седеше дълго време в този видим бял цвят.
Само номерата А-Т наистина ме учудват.
По времето на издаването им в 1983-84 години периода, доколкото знам именно от сина на Р. Минков, колата вече не е била в движение.
Но е могла пък да бъде закарана до КАТ на влачене примерно, та да се регистрира или пререгистрира, в периода им на издаване тогава.
Ако ходя до БМВ-сервиза на Иван, който е именно последния и в БГ и фамилен собственик, примерно през следващите седмици или месеци, ще го питам, ако иска за сподели подробности за карането на колата от баща му, и въобще историята и в БГ, допреди баща му да я купи.
Препоствам снимките от линка от единия сайт, да не се изгубят по Нета.