Понеже сего по Фейса се завъртяха отново стари снимки с Ламбото на Стуци, ето и една статия за него, публикувана в 2019 год, когато той за съжаление почина.
В статията пише иначе доста на брой и разнообразни екстремни глупости, както и верни инфота, но омешани и привнесени в статията към други негови коли, а не за тези, за които реално са се отнасяли.
Например Триумфа му не е Тайгър модел
/Тайгър е име на модел на мотоциклет на Триумф, както и на версия на Сънбийм Алпин, каквато Стуци не е имал/, а е- Спитфайър.
Споменатия пък барман не беше някой си такъв в селска кръчма, а барман горе на ресторанта на Панорамата на Японския хотел, и не е бил собственик на Дайтоната, ами всъщност закупи споменатия Триумф модел Спитфайър, от Стуци в 1988 год.
А аз пък купих този Триумф в 1994 год, от една жена българка, която беше съпруга на немец, собственик на Спитито след бармана.
Дайтоната пък бе собственост не на този описан като барман типаж, а на един жицаджия и соц. хай-фи майстор, викаха му Роко, Стуци купи от него колата.
И не, не бе в село пъхната в кашони, а си седеше на Сточна гара преди продажбата и, на улицата пред къщата на ел. техника, макар и вече в доста поогрухан за само 20 годишна кола, вид.
И не я купува в 1986, а в края на 1987 година.
В началото на 1986 год, като Роко някъде тогава излезе от затвора /че беше прибран 2-3 години или за частпромаджийство, или за валутни спекулации, нещо такова/, не друг, ами аз
бях в преговори с него /един мой далечен познат чейнчаджия от Магура ни свърза/, да си я купя Дайтоната за първа кола, че щях да направя 18 год. в нач. на 1987 год, и да взимама книжка и по-късно от техникума ми.
Естествено, просто си разтягах лакърдии с Роко /по метода гладна кокошка просо сънува )) /понеже като ученик, естествено бях много далече да събера исканите към онзи момент от Роко 15000 бай-Тошови лева цена.
По-късно той ми я намали дори на 12 бона, толкова нямаше интерес към Дайтонана в поогрухания и вид /а и бе леко ударена отзад вляво, с с.криво задно окачване, и счупена задна лява джанта/ дори и сред Магурските тарикати в София, които добре познаваха колата, а и някои от тях имаха и вече опит с износ примерно на ретро Мерцедеси обратно в Германия/.
Нямаше разбера се, и кой да ми даде толкова пари на заем. за да купя баш този към онзи момент, изглеждащ доста зле за всеки потенциален и устремен към соц-далавери ко-инвеститор, поумрел Маранелски кон.
Е, само малко по-късно, в 1987 год, покрай лекия първоначално, а после и по-значим скок на черно на курса на долара, Роко вдигна исканата цена на 20 бона в лева, и я продаде и за толкова на Стуци.
Така поне Роко ме информира вече в 1989 год, като бях в казармата, и по време на една отпуска му отидох на гости, да го питам дали седи още Ферарито.
Дайтоната вече към онзи момент Стуци си я стягаше за експорт, а познайте какво бе направил Роко с тези предполагаеми 20 бона девалвирани левоци получени пари.
Ами, беше направил възможно най-лошия скучния за всеки ентусиаст и тогава и сега, автоизбор, бе купил с тях една разхлопана Гранада 2 серия, естествено с дизел мотор. )
Друг такъв собственик на една от тия суперколи преди Стуци, художника от Русе, действително беше многогодишен собственик на Масито Инди, и Стуци го купи от него, а го продаде на един наш на родителите ми съсед в квартала Руски Паметник в София, който беше пълнач и ремонтиравач на запалки и газови котлета и печки.
И тази кола разбира се, не беше придобита в кашони /Стуци общо взето, обичаше да разправя пълни глупости и яко неточни и прекспонирани неща за колите си/, ами беше в доста хубав общ вид, когато той я продаде на запалкаджията в 1984 год, ако не бъркам с много времето.
Извън един проблем с изтропали лагери на мотора 4-валов осмак, това Инди си беше и в перф. вид и докато седеше при запалкаджията, и се гарираше от него постоянно в хотел Родина в подземния му гараж допреди промените, и допреди да бъде изнесена.
Така че Стуци това Маси го купи и продаде в абс. изряден вид, вкл. и с перфектна бяла кожа ориг. салон.
Моя екс-Триумф Спитфайър /който бе от най-динамичната му версия- Марк 3/, Стуци също го придоби и продаде в много хубава кондиция, понеже го видях при бармана веднага след като той го купи от Стуци, в ранната пролет на 1988 година.
Е, аз като го купих, вече пред 1-2 собственика по-късно, бе доста по-скрофен Триумфа, от само няколко години некаране и седене под открито небе, в един двор на ул. Антим 1-ви в София.
Така или иначе, ето статията, и ето сега и едни леко по-ясни снимки от гаража на Стуци с Ламбото, дето го държеше в една бетонна стандартна клетка, пред блока дето той живееше в квартал Хаджи Димитър, някъде до 2012-2013 години, допреди да го изнесе.
https://trafficnews.bg/bulgaria/otide-si-stutsi-lambordzhinito-koito-karashe-ferari-oshte-135843/
Тема: Eкзотики в България (Прочетена 310906 пъти)