Триумфа Спитфайър с леко гадно седящия /поне за мен е така/ афтърмаркет покрив, пунтиращ фастбека на 6 цил. версия ГТ6, бе на един жител на жк. Лозенец, който още го правеше по времето като карах моя Спитфайър, това значи, към средата на 90-те.
В 1999 год. окончателно го пусна в движение, и го подкара по паради.
Оттогава не съм ги виждал, ни собственика, ни Спитито.
Другия Триумф- белия седан 1300 бе до 2000 год, собственост на един съсед, той го държеше в гараж до НДК.
Бе си го купил нов от ВТО Разноизнос, или па Кореком, в края на 60-те.
От него го купи към 2000 година, един мой познат ретрофен, пак жител на жк. Лозенец, и го продаде някъде 2005 год.
Къде след него отиде колата, не знам.
Бе доста нова и стегната на състояние. Карал съм я интензивно, още като беше в възрастния ми съсед.
Бих казал, че за само 60 коня от 1300 кубика /имах го същия мотор в един от моите други освен Спитито Триумфи, един Хералд 1300/, много вървеше.
Минито Травелър комби бе дълги години на, за съжаление починалия, ретрофен Нисим Нинйо.
С това Мини, със само 850 или 1000 ссм моторче, той даже ми бе влачил първото от поредицата ми Бертонета, веднъж да запали, като му се бяха запушили дюзите на Вебера на Х19тата, по цялата дължина на бул. Васил Левски, в далечната 1991 година.
Много забавна гледка бе.
През 90-те го караше редовно Минито по София.
След началото на Милениума престана да го кара, и какво стана с тази кола след смъртта му, не знам.
А тъмнозелената Гранада 1 Ген. комби е много готина.
Интересно какво стана с нея. Никога не съм я виждал по София, или на други паради, освен тоя.