AWO, абревиатура от AWTOWELO, започва разработването и производството на
AWO 425 по заповед на Съветския съюз през 1948. През същата година СССР дава фабриката в град
Suhl на ГДР, а името се променя на Simson. По заповед на правителството на ГДР производството е спряно през 1961, а Симсон продължават да произвеждат само скутери и мопеди до 50 куб.см.
Оригиналното AWO 425, както и Спорт 250 куб. имат по-голяма глава, а по-късният Симсон има глава с по-обтекаема форма, която се прилива с формата на цилинъра, също както при
"ЦКБ" М-31, доста хубаво изглеждащ мотоциклет, какъвто е и Симсон Спорт с хромиран отстрани резервоар. Последният модел Спорт от 1960-61 няма хром по резервоара и губи този стил.
Не са забравени и състезателните мотоциклети.
(Сн. горе) състезателен мотоциклет базиран на уличния модел от 1951, с двигател ohv, диаметър и ход на буталото 68 x 68 mm, което е 247 cc. Цилиндърът е от лят алуминий с чугунена риза, всмукателен клапан 38 mm, изпускателен 36 mm, степен на сгъстяване 10:1, мощност 24-26 к.с. при 7500об.мин.
1952
Моделът от 1954 е вече с люлеещо се задно окачване, карбуратор 30мм и все още с карданен вал.
През 1955 двигателят получава нова цилиндрова глава с два разпределителни вала, задвижвани от верига, мазане чрез сух картер и отделен резервоар за маслото. Рамата също е нова, а предната спирачка по-голяма. Правени са тестове със запалвания с акумулатор и бобина, както и с магнет. За мощността се твърди, че е 30 коня при 9200об.мин.
Мотоциклетът бива наречен Симсон по името на двамата братя, основали през 1856г. фабриката (поначало за производство на оръжия, какъвто е случаят и при други мотоциклетни заводи). През 1957 се разработва напълно нов двигател с напречно разположен колянов вал, диаметър и ход на буталото 70.25 x 64мм, DOHC със зъбна предавка, верижна първична предавка към 6-степенна скоростна кутия и верижна предавка към задното колело. Акумулатор и бобина и свещи twin spark. Нова тръбна рама от хром-молибден, чупеща се предна федерация с късо рамо и по-голяма предна спирачка. Двигателят е наречен "Седмицата" заради капака на ангренажа.
През 1953-54-55 Симсон става шампион на Източна Германия в клас 250куб.см., но съперничеството от страна на MZ е все по-силно и в края на 1956 се проектира нов двуцилиндров двигател с обем 250 куб.см., диаметър и ход на буталото 56 x 50.6мм
(досущ като двуцилиндровата Honda CB250 и първия CB500), с DOHC и отново верижно задвижване.
Първичната предавка съм сухия съединител е зъбна, а предавателната кутия 6-степенна. Моторът развива 35 к.с при 10.200об.мин - не много повече от едноцилиндровия. По-късно ангренажът е променен на вал с конична предавка към всмукателния разпределителен вал, а от него към изпускателния посредством зъбчатка.
Представяно е като гениално инженерно решение, но всъщност е точно копие на двуцилиндровия
NSU RennmaxНа ръководителя на проекта Werner Straugh (зад мотоциклета) не му достига време и по-специално средства за по-нататъшно развитие на двигателя. Фабриката решава през 1959г. да разработи нов едноцилиндров 350-кубиков с диаметър и ход на буталото 76 x 76мм, външен маховик и мощност от 40к.с., но
по заповед на СССР работата над състезателни машини е прекратена в края на 1959-а.
Откраднато от:
http://bcozz.multiply.com/journal/item/2180