Ми не се сетих
Но Недко го помня, доста сме полежали в калта с него
На същата снимка другите двама са Мартин Йонин от Враца или Мездра, а най-вдясно е Максим Заяков някъде от Македонско - Сандански ли беше, Петрич ли, не помня вече.
Аз също вече съм 130 кила и едва ли някой ще ме познае.
Нашият взводен беше ст. л-т Хитров, на 29 изглеждаше като на 59, любима реплика: 'Чух, че на полигона има хубава рядка кал, отиваме да я пробвате.' И мустакът му щръкваше като четка.
Най-впечатляващ май беше този същият Бенеков. Не знам защо си мисля, че беше капитан, висок, по някаква причина шинелът му стоеше като пирамида. Опитвахме се да се бъзикаме с него зад гърба му, докато не отидохме на някакви стрелби на Николаево. Там първо един некадърен школник изпусна в краката си истинска граната с изваден шплент, и докато ние кротко се нааквахме с омекнали колене, капитанът се наведе, взе гранатата с два пръста и небрежно я метна в дерето, където по принцип трябваше да я метне школникът.
После ни заведе на стрелбището на кашиците и ни показа как той би свалил мишените - преметна ремъка на автомата над рамото и зад лакътя, прикладва на рамото и сложи лявата ръка върху ложата. Според него, с лявата ръка трябва да се натиска надолу, понеже Калашникът ако е без специалната муфа рита нагоре. Но пък така не можеш да се прицелваш. Което не му попречи на автоматична да отмери точно по 3 изстрела за всяка мишена и ги свали и 6-те за по-малко от 30 сек. Тук вече съвсем бяхме омекнали, и си мислехме, че ако се срещнат взводния и Терминатора, жална му майка на Терминатора
Друг мил спомен - отиваме на полеви занятия и при нас пристига преподавателя ни по артилерийска стрелба полк. Митков. Идва с чисто новия си ЗАЗ-968М, личи си че му се радва. Обаче след малко пристига крадливия старшина на батареята с още по-нова Лада 2107, той пък се чуди как да не гледа към запорожеца на полковника... Едното купено от заплата, другото - от каквото е отпрано и продадено някъде, сами си нагласете отговорите кое от къде е.