Хе, и ас бех в ШЅО'то от 1988 до 1989.
И аз бях в НШЗО "Хр. Ботев" от 1988 та до 1990г. Комбат беше полк. Захариев /по-известен като Бай Зари/. Ком. на първа рота - м-р Керезиев. Оставиха ме ЗКВ на Третии взвод на Първа рота на Автомобилния Батальон. Ком. на взвода беше ст. л. Ранков /а аз му бях ЗКВ/. Арнаутски го помня, една вечер щеше да ни изхваща с алкохол в торбите. По разписание трябваше моя взводен /голям аргенлия/ да е дежурен по батальон, но се сменили с Арнаутски и ние без да знаем /GSM-и нямаше/, връщайки се от отпуска се нахендрихме на мустакатия. Размина ни се, но наистина много гонеше "по устав".
Урко /полк. Иванов/ ни беше зам. нач. на Школата. Бяха докарали едни старшини от закритата школа в Лом и ги сложиха по КПП-тата. Та веднъж ген. м-р С. Димитров се връща в Школата пеш и иска да мине през КПП-то. Старшината му казва "- Ей, ш, къде отиваш Бе???." Генерала просто не може да вземе никакво решение, и отговаря "- А миии при полк. Иванов!!!". Старшината вдига телефона, набира някакъв номер и казва "- Другарю полковник, тука един майор от горското Ви търси!!!"
хаха, много весело това с генерал Славейко...
Той беше един такъв май синеок, напет офицер, ама кротичък.
А Урко какъв беше фашист...
Веднъж като водеше строя долу пред административната сграда, някъв глупав старшина мина между него и строя, че и не оттаде чест на Урко.
На момента Урко го награди с 3 денонощия арст, и си го прибра да го остриже.
А бай Зари най ме учудваше, че на похода по стъпките на Ботевата чета, като бяхме през юни, вървеше пеша, почти винаги с НАС.
ИНАЧЕ С ТОЯ ОГРОМЕН КОРЕМ, бай Зари, НЕ МОЖЕШе сам да си върже връзките на обувките.. не ги виждаше просто...
Викахме му цар Туба...
А твоя взводен Ранков, беше горе долу кротък. Виж взводния ти, беше така един кавалерист, изпънат, и много викаше.
Помня го добре...
А нашия ротен ако помниш, беше един дребен рус, караше Трабантче, хахаха.
Ама му забравих фамилията.
А аз лятото на 1989, кандидатствах във Военноморското, ама не ме приеха. И тогава имаше практика, неприетите от Военните училища кандидати от Шзо-то, да дослужват караулна рота в Шзо-то, докато новия набор даде клетва.
И така, връщат ме от Варна да дослужвам караулна.
Но още не се бях преместил долу в спалните помещения на чистия караулен баталйон, дето са шофйорската обслужваща рота.
И, спя си аз слаДКО, И ИЗВЕДНУЖ ЧУВАМ НЯКАКВА ПАТАКЛАМА БЯСНА, по време на един от сутрешните разводи на нашия Автобаталйон, И КРАЯСЪЦИТЕ НА ДЯДО зАРИ.
Та, какво било.
Значи един от новите зайци курсисти, депресиран от гоненето през 1-те седмици, реши да се самоубие, като се метне на нашия плац отзад.
Всъщност целта му беше да падне върху дедо Зари, докато водеше развода.
Та хвърли се оня от 3-я етаж, ама не удари дедо Зари, а се разплйоска 2 метра до него.
Голям скандал стана тогава с това самоубийство.
Абе режима беше тежък, но по принцип уставен.
Но всяка година, поне на 2-3 души не им издържаха нервите от чанча.
Сега като се замисля, чак толкова драматично не е било.
Даже съм доволен,че някое ме е поиздисциплинрал, една цяла година там.
Иначе има бая направени оттогава снимки от нашия баталйон и рота, ще взема да ги кача по-късно или утре.