Имаше един полковник Петров /даваше Дежурен по школа/. Много обичаше да проверява караула. Една нощ се промъква към парковете и се скрива в една канавка. Караулния го вижда и съобщава в караулното по "трубката", но за съжаление смяната вече е тръгнала. Към поста / май №5/ приближават разводача и седем караулни. При проблем разводача трябва да размахва зелена светлина на "батерията". Обратен сигнал от караулния към разводача не се предвижда. Решавайки да действува по устав караулния вика " Стой кой идва???". Отговор няма. Следва " Стой ще стрелям" и отчаяното "Стой кой идва"/за втори път/. Ядосан от престараването на караулния Разводача отговаря "Снежанка и седемте джуджета". В това време полковника се изправя и казва "Пет денонощия на Снежанка и по три на джуджетата". Случката е през ноември.
Декември към 20-ти се пада пак "Дежурен по школа" полковник ти Петров. Решава да използува същата тактика. Приближава се към пост номер 5. Температурата е около минус 5, сняг към 15 см. Но се приближава повече отколкото трябва. Караулния го забелязва и го кара да легне на земята и да се приближи с пълзене. Познавайки го се обажда в караулното и казва "Тука един нарушител с полковнически пагони се опитва да проникне на територията на охранявания пост. Да дойде Разводача". За непросветените Караулния на пост познава само разводача или началника на караула. Всички останали са врагове. Будят ме /аз бях разводача на "големия кръг"/ и казват "Полк. Петров е на пост № 5 и трябва да го освободиш /без да бързаш/ от караулния. Проверих си оръжието на куршумоулавителя, проверих си противогаза, сумката и каската. А бе разстояние за 5 мин. го взех за 20 мин. Приближавам се, представям се по устав на караулния, осветявам си лицето и т.н. по устав. Освобождавам от "плен" полковника и го връщам в Караулното. Трепереше като германец под Сталинград. Изобщо не влезе при караулните. Продължи надолу към стаята на "Деж. по школа". Знам, че е давал още поне десет пъти "Деж. по школа", но никой не го е виждал да напуска Щаба по тъмно.
Aaa, яко си го наредил у студа тоя Пловник, хахах!
Ние си бяхме свикнали, ама сигурно си е било мъка щабен плъх да го караш да издяяни полвоин час у снега легнал....
Ето още малко снимkи от едно време.
Сканирал съм ги в пакети по няколко едно време, и сега ме мързеше да ги деля, да извадя само армейските.
Та, на пакета дето мия моята стара бивша любима Алфичка ГТВ, се вижда една снимка с много дълга колона войници.
Тука сме на традиционния зимен поход на ШЗО-то...
Водещия коланота е нашия дремен синеок капитан, с Трабантчето, командира ни на 2-ри взвод.
Леле, еба ти студа беше у тая Плевенска равнина.
През зимата на 1989, си беше перманентно минус 15, до над минус 20 през нощта.
А в другия пакет снимки дето съм прав по къси гащи, хехех, се вижда леглото ми в нашето спално.
А с въшкарниците сме нашето 2-ро отделение на 2-ри взвод.
Тема: Казармата - снимки, спомени, лафове :) (Прочетена 76745 пъти)