Какво да кажа /напиша/?.На Дашев : Явно, така са се стекли обстоятелствата при теб, или поделението ти е било
.Но и не всичко е в черно.Има и светли неща.Аз служих от 17.09.1980г. до края на 11.1982 г.по южната ни граница/ Гоцеделчевски граничен отряд-под.56570 на МВР,1-ва гранична застава"Победител", с.Парил.И при нас е имало трудни моменти, поне в първите месеци на службата.Три месеца "Единично обучение"-як чанч в Отряда в гр.Г.Делчев-повече от Кашиците в Полка ни юркаха.После по Заставите-2-3 месеца, докато се опознаем със старите и по "Традиция и Устав''пак лек чанч, но без извращения и после ЛАЙФ.Поне при нас бе така.Ядене -на корем, каквото си искаме, пиене-в границите на разумното/с редки изключения/.Иииии- наряд, всеки ден и всяка нощ, при всякакво време-по 20-на км.пеш по кльона/за тези които не знаят, това са загражденията които с лека ръка някои ги премахнаха, а пък сега други се опитват да ги възстановят/.Ама, не сме се оплаквали.Имаше и трудни моменти, но като се върна назад ,май повечето са били хубавите.И така 2 пълни години и 45 дни служба.Не съжалявам и грам.После не се мина много време от Увото и ново двайсе, през 1983 -оппа в ШПЗО"Г.Делчев"гр.Враца за 3 месеца.Добре ,че не бях изгубил тренинг, както се казва.Ами, че там повече чанч от казармата.Но мина и замина.После като ОЗ или сега както е модерно ОР -2,3 запаса и отделно няколко години ВПО с учениците, докато не ги премахнаха.Та накратко това е .Иначе, има много за разказване на тази тема, ама за на маса.Така че засега Чао и Наздраве.