Казармата - снимки, спомени, лафове :)

[dashev_ec]

Ами то не винаги човек иска да си спомня за там....Аз съм от последните изкарали пълни 2 години служба.Както споменах и в една друга тема,бях на летището в Доброславци.Та за кое първо да ви разкажа-за това как ако някой много настоятелно искаше да отиде на баня го вкарваха в ареста?За макароните сервирани пълни с изпражнения от плъхове,в чинии които няколко години не са мити? За това как се крадяха мръсни чорапи и всякакво бельо поради липса на друго?За парализата на лявата ръка която получих от претоварване/добре че почти напълно се оправи/.....Или как 10 човека ни забравиха в гората при гасене на пожар,без храна и вода една седмица,и като се сетили че ни няма ни обявиха първо за бегълци? Списъка е мноооооого дълъг,и все съставен от "приятни "мигове.

[dino412]

  Гаража и ОхР-то не бяха толкова зле.Я питай някой от свръзките при Тях каква дивотия беше.В Габровница бяха изяли котарака на един старшина.

[krankenstein]

Дам, двугодишната служба си беше голяма простотия и мъка... аз като висшист се отървах само с 1 и пазя повечето хубави спомени... примерно посрещането на нова година в ШЗО /школници, забравете отпуските/ беше може би най-веселото в живота ми - реге влакчето се точеше по стълбите на няколко етажа, а един колега /сега известна личност в земеделските организации/ гърмеше пиратки в устата си... абе купон на макс! Е, имаше си ги плъховете под масите, "медузите" в чорбата и дори контузии къде по-тежки... ама все пак мъже сме. Да не говорим за мега-простотиите от сорта на - почистете плаца от снега /със съответната рационализация от наша страна - самоделен снегорин от пружина на креват теглена от двама-трима/ и... после пак го разпръснете обратно на плаца за да се стопи по-бързо
Мен лично доста ме промени казармата, макар че се отървах леко - само с трайни мазоли на петите от кубинките въпреки лечебната екстра "по джапанки в частта" и епилация по краката от "въшкарника"/така викахме на старата шаячна униформа модел от I-та световна война/ - пак трайна... сега само като си погледна плешивите места и си припомням

[Валентин]

Какво да кажа /напиша/?.На Дашев : Явно, така са се стекли обстоятелствата при теб, или поделението ти е било .Но и не всичко е в черно.Има и светли неща.Аз служих от 17.09.1980г. до края на 11.1982 г.по южната ни граница/ Гоцеделчевски граничен отряд-под.56570 на МВР,1-ва гранична застава"Победител", с.Парил.И при нас е имало трудни моменти, поне в първите месеци на службата.Три месеца "Единично обучение"-як чанч в Отряда в гр.Г.Делчев-повече от Кашиците в Полка ни юркаха.После по Заставите-2-3 месеца, докато се опознаем със старите и по "Традиция и Устав''пак лек чанч, но без извращения и после ЛАЙФ.Поне при нас бе така.Ядене -на корем, каквото си искаме, пиене-в границите на разумното/с редки изключения/.Иииии- наряд, всеки ден и всяка нощ, при всякакво време-по 20-на км.пеш по  кльона/за тези които не знаят, това са загражденията които с лека ръка някои ги премахнаха, а пък сега други се опитват да ги възстановят/.Ама, не сме се оплаквали.Имаше и трудни моменти, но като се върна назад ,май повечето са били хубавите.И така 2  пълни години и 45 дни служба.Не съжалявам и грам.После не се мина много време от Увото и ново двайсе, през 1983 -оппа в ШПЗО"Г.Делчев"гр.Враца за 3 месеца.Добре ,че не бях изгубил тренинг, както се казва.Ами, че там повече чанч от казармата.Но мина и замина.После като ОЗ или сега както е модерно ОР -2,3 запаса и отделно няколко години ВПО с учениците, докато не ги премахнаха.Та накратко това е .Иначе, има много за разказване на тази тема, ама за на маса.Така че засега Чао и Наздраве.

[krankenstein]

Хехе, ето че научих и аз един непознат за мен военен термин, понеже не съм служил на границата... сега чак разбирам какво се пеело в известното руско парче Молдованка - "кльон зельоний..." римуващо се с "...я влюбльонний" Иначе моята служба в "кашимерията" беше цели 15 г. по-късно в средата на 90-те, но все още имаше ядене на корем и веселба в казармата От запасите за радост се отървах, щото не мина и година след увото ми звъни някакъв полковник-шегаджия и с младежки глас ме кани на полеви палатков лагер на Шабла... през януари! Добре, че в момента учех СДК, та му викам - я по-добре ми звънни лятото, тогава съм във ваканция и с удоволствие ще прескоча до Шабла... после един комшия с връзки ме уреди при "викачите", за да не ме търсят повече с подобни неприлични предложения

[geodj]

Хехе, ето че научих и аз един непознат за мен военен термин, понеже не съм служил на границата... сега чак разбирам какво се пеело в известното руско парче Молдованка - "кльон зельоний..." римуващо се с "...я влюбльонний" Иначе моята служба в "кашимерията" беше цели 15 г. по-късно в средата на 90-те, но все още имаше ядене на корем и веселба в казармата От запасите за радост се отървах, щото не мина и година след увото ми звъни някакъв полковник-шегаджия и с младежки глас ме кани на полеви палатков лагер на Шабла... през януари! Добре, че в момента учех СДК, та му викам - я по-добре ми звънни лятото, тогава съм във ваканция и с удоволствие ще прескоча до Шабла... после един комшия с връзки ме уреди при "викачите", за да не ме търсят повече с подобни неприлични предложения

Самоче в руската песен кльона не е този от границата, а се пее за клен-дърво.  А за казармата едно от гадните неща, които помня е, че зимата в столовата като се наведеш над супата и парата става на капки по лицето ти.

[Monza]

Мойте спомени са от сорта без съд и присъда 18месеца затвор.

[pavni]

 Единично обучение -артилерията в Пазарджик,после от декември 85г до септември 87г Военния санаториум Велинград-шофьор-агрегатчик.Бяхме само трима ,но  дори и там се нагледах на простотий-иначе всичко беше културно-стая,баня с минерална вода,топла храна три пъти на ден,Латвия с празен пътен лист,след 17ч цивилките и на вън-ееех да можеше да се върнат тези времена....!!!

[Monza]

Единично обучение -артилерията в Пазарджик,после от декември 85г до септември 87г Военния санаториум Велинград-шофьор-агрегатчик.Бяхме само трима ,но  дори и там се нагледах на простотий-иначе всичко беше културно-стая,баня с минерална вода,топла храна три пъти на ден,Латвия с празен пътен лист,след 17ч цивилките и на вън-ееех да можеше да се върнат тези времена....!!!

За теб казармата може и да е била пансион ,но като цяло си беше затвор при който няма на кого да се оплачеш....

[Валентин]

Еее, Монца.Чак пък затвор.Нали имаше отпуски.По мое време, при нас, по един път в годината по 20-на дни годишен и отделно поне 1 път  на два-три месеца " Гарнизон с преспиване".За отлична стрелба и ВТП, като награда + още някой ден отпуск.Горе-долу добре беше, че иначе в тези "джендеми" ще подивееш.