Автор Тема: Казармата - снимки, спомени, лафове :)  (Прочетена 76335 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Февруари 03, 2014, 11:11:20
Отговор #90

Неактивен pavni

  • Публикации: 160
За теб казармата може и да е била пансион ,но като цяло си беше затвор при който няма на кого да се оплачеш.... :(
Не бих казал пансион-по скоро работно място.Първите три месеца имаше режим на тока-тъмно светло през два часа-палех 100 или 30  агрегат според нуждите на санаториума-такива екстри като антифриз-забрави-ставах в 5,30ч да сипя вода и в 6ч като спре тока да прехвърля линията и така през два часа до лягане ,а докато си почивам миех и зареждах колите-два ЗИЛ 130 ,една Латвия ,една УАЗ 469 и една УАЗ 452.После нещата се нормализираха-сутрин излизах сам с УАЗ-ката за продукти ,а после със закупчика или разхождах някого с Латвията.Таксито от гарата до санаториума беше 1 лв ,но колко съм ги посрещал и изпращал аз си знам.Всеки ден карах в града ,на две седмици до Пазарджик с ЗИЛ-а,на три месеца до София с Латвия-та и всяка вечер на кръчма в града.Както се казва-беше и свърши!

Февруари 03, 2014, 12:11:41
Отговор #91

Неактивен dido_vt

  • /!\ Млад шофьор
  • Публикации: 3
Та в този ред на мисли.както се казва -в казармата е голям х..й но от време на време има и та..ци

Февруари 03, 2014, 15:23:35
Отговор #92

Неактивен pavni

  • Публикации: 160
 Службата е тежка и за сметка на това продължителна-не мога да кажа ,че моята е била тежка ,но накрая така ми беше омръзнало ,че се писах ученик- Механото  задочно-и една събота края на Септември увото дойде.

Февруари 03, 2014, 17:12:27
Отговор #93

Неактивен krankenstein

  • Публикации: 7182
За чувството на затвор си е верно донякъде, особено първата част от службата ми в ШЗО /школници, забравете отпуските/. Отделно аз тогава изтеглих късата клечка - малко преди клетвата стана онази трагедия с изгорелите войничета на околовръстното и поради траура полковник Урко отложи клетвата, а покрай това отмени и полагащата ни се по случая домашната отпуска, та се задоволихме само с ГСП. Домашна имах 2 дни само за Коледа и градска с преспиване май само 1... иначе градските отпуски стигаха колкото да изгледаш на кино един дълъг филм, примерно "Смело сърце", то за друго и не ставаше да се прави в този Плевенски студ... Второто полугодие обаче го изкарах доста по-леко в КСВ-охраната в Суходол - често вечер след проверката отскачахме на кафенце до близката Овча купел, а почти всеки уикенд, освен когато съм бил наряд /пом. дежурен по поделение/ си бях у дома :)
Теория - това е, когато знаеш всичко, но нищо не работи.
Практика - това е, когато всичко работи, но не знаеш защо.

Февруари 03, 2014, 21:28:19
Отговор #94

Неактивен b700

  • Публикации: 117
По мое време,1985-86г. Урко беше зам.началник на НШЗО,а полк. Димитров -началник.Урко го запомних-голяма ГАД,черен като ром и натегач.Тоя човек беше едно недоразумение,а баща му е могъл да мине и без това е...е. Полк. Димитров-рядко интелигентен мъж.

Февруари 03, 2014, 21:52:01
Отговор #95

Неактивен joro-120L

  • Публикации: 1486
  • Всяко доизкусуряване води до нови кусури
Няма ли някой ракетчик тук? Само школници ли сте?......и от санаториумите ;)

Като чета последните постове и изпадам в умиление.
Та, получавам повиквателната и виждам гр. Видин! Та това е на края на света! 370км. от Пв. Да се яви на 29.03. 85г.
Преди това бях изкарал донаборна школа за шофери в Първомай - 09.-12. 84г. 4 месеца почти казарма.
Във Видин школа 6м. за преквалификация - шофьор ЗиЛ 135. После по бойните части.
В школата гарнизонни отпуски. Само за клетвата беше с преспиване. Не съм си ходил до Пв.
Средата на септември ме разпределят в ракетен дивизион гр. Пазарджик. Гледам табела в града - Пловдив 36км.
Ама аз направо съм си у нас. Да, ама не! И там никви отпуски. Септемврийците уволнявки ги бяха пратили на бригада на палатки до нивата да вадят картофи в Горно Камарци. Ние бомбетата жулим наряди през ден. И така в продължение на 2-3 месеца.
Пускат ме гарнизон, ама до обяд, щото следобяд се сещате, че ще застъпвам наряд. Нямам право да напускам Пазарджик, обаче хващам рейса и в Пловдив. 7 месеца не съм си ходил. Казах на Фазана, който беше н-к караул да ме пише 3та см.- застъпва в 21ч. и си правя тънките сметки, че ще забегна към Пв. .....Прибирам към 19ч. Дежурния ме търсил, няма ме на развода на караула и веднага ме вкара в ареста. Като наближи стойката ми в 21ч. ме изкара и си
застъпих. На другия ден ме докладва на НЩ. Викат ме в щаба с взводния и ме наказват - един месец без отпуск! Ха Ха, голям праз! Аз седем месеца не бях си ходил. Голяма мизерия откъм отпуски. За цялата служба имах две дом. отпуски по два дена. За сметка на това полагаемата набъбна яко! 5дни клас+ 5дни награда и стана 30 дни. Това са негативите.
Битовите условия в дивизиона бяха, като на хотел. Цветни телевизори, мокет, холови гарнитури, плюшени и копринени пердета на прозорците, спални помещения с чамова ламперия, балатум и пътеки, русенски легла без двойни спарки с офицерски одеала, през зимата- родопски, парно, в столовата - бяла покривка с плюшена зелена, поставена на ромб, вазичка с цветя, чистота! И всичко се подържаше и пазеше.
В началото на темата писах, че съм бил ракетчик - ракети земя-земя. Гордея се с това! Изключително интелигентен род войски! 90% процента от войниците бяха приети студенти. Просто естеството на работа го изискваше. Имаше изчислители, топографи, топогеодезисти, метеоролози, мерачи......Интересно беше :)
Škoda 120L '90г. 
Simson SR2E '60г. Simson KR50 '64г.


Февруари 04, 2014, 00:15:38
Отговор #96

Неактивен michev

  • Публикации: 2561
  • only rear wheel drive
И аз мога много да напиша, но нямам силите и времето за това. Служил съм 1987-88 в НШЗО Плевен, втората година в 3-ти АРАДН /3-ти армейски, разузнавателен, артилерйски дивизион/.Нямам лоши спомени, може би от дистанцията на времето те се губят, но винаги, сещайки се за онези години, се сещам само за хубавите неща.Прекрасни спомени, за прекрасни хора, за съжаление някой от тях загубих твърде рано, а бяха едни от най-стойностните хора до мен. С други от тях, макар и разделени от много километри, имаме много силна връзка, дори и след толкова години. Като баща на двама сина, съвсем отговорно заявявам, че съжалявам, че няма в момента донаборна служба.

Февруари 04, 2014, 00:58:00
Отговор #97

Неактивен krankenstein

  • Публикации: 7182
И аз като баща си мисля същото, разбира се в никакъв случай не 2 години служба - това е анахронизъм и издевателство... но поне едни 6 месеца чисто военно обучение без простотии и извращения биха се отразили добре на характера и уменията на всеки младеж според мен. Само че дори и да искат у нас няма вече система, способна да го организира...
Теория - това е, когато знаеш всичко, но нищо не работи.
Практика - това е, когато всичко работи, но не знаеш защо.

Февруари 04, 2014, 01:52:10
Отговор #98

Неактивен Radanov

  • Публикации: 43
  • Иван Раданов
И аз мога много да напиша, но нямам силите и времето за това. Служил съм 1987-88 в НШЗО Плевен, втората година в 3-ти АРАДН /3-ти армейски, разузнавателен, артилерйски дивизион/.Нямам лоши спомени, може би от дистанцията на времето те се губят, но винаги, сещайки се за онези години, се сещам само за хубавите неща.Прекрасни спомени, за прекрасни хора, за съжаление някой от тях загубих твърде рано, а бяха едни от най-стойностните хора до мен. С други от тях, макар и разделени от много километри, имаме много силна връзка, дори и след толкова години. Като баща на двама сина, съвсем отговорно заявявам, че съжалявам, че няма в момента донаборна служба.
С теб със сигурност сме се виждали - аз бях същата година там, 293 отделение (5 батарея, 3 взвод - артилерийско разузнаване). За нас нямаше място в корпуса на артилеристите и ни бяха сложили на 5ти етаж в корпуса на танкистите.

Снимки с приятели оттогава, аз съм брадатото недоразумение :)
Веднъж почти докарах самият Урко до инфаркт, но преди да ме застреля насред плаца за назидание на всички, успях да представя бележка от медицинската служба на НШЗО-то, че ми е забранено да се бръсна 4 седмици  ::)
На втората снимка един късметлия ще излиза в отпуска - парадна униформа май по друг повод не се обличаше. Въпреки, че злите езици твърдяха, че НШЗО означавало Нямаш Шанс За Отпуска, все пак се случваше, аз съм бил 6 пъти по 6 часа навън за 11 месеца :) .




Февруари 04, 2014, 07:58:04
Отговор #99

Неактивен fulcrum

  • Публикации: 3764
  • Уреда показва , пробната лампа доказва.
    • РЕТРО КЛУБ СМОЛЯН
С теб със сигурност сме се виждали - аз бях същата година там, 293 отделение (5 батарея, 3 взвод - артилерийско разузнаване). За нас нямаше място в корпуса на артилеристите и ни бяха сложили на 5ти етаж в корпуса на танкистите.

Снимки с приятели оттогава, аз съм брадатото недоразумение :)
Веднъж почти докарах самият Урко до инфаркт, но преди да ме застреля насред плаца за назидание на всички, успях да представя бележка от медицинската служба на НШЗО-то, че ми е забранено да се бръсна 4 седмици  ::)
На втората снимка един късметлия ще излиза в отпуска - парадна униформа май по друг повод не се обличаше. Въпреки, че злите езици твърдяха, че НШЗО означавало Нямаш Шанс За Отпуска, все пак се случваше, аз съм бил 6 пъти по 6 часа навън за 11 месеца :) .




Много готин батареен командир имахте - ,,бай'' Иван Тонов. ;)
РЕТРО КЛУБ СМОЛЯН
www.facebook.com/retrosmolyan
VW Golf 2 GT 1990
Skoda S 130 GL/A  1987