Ще се опитам на кратко да разкажа, как продължи работата по автомобила по-нататък и какво се случва с него днес:
Работата вървеше доста бавно. От време навреме се налагаше да се търси някоя дефицитна ламарина.
Това може би беше най-разкостеният вид на колата по време на цялото приключение. Като цяло купето беше в добро състояние предвид възрастта му. В този период закарах чичо ми да я види (той я кара 10-тина години), не можа да я познае сред още 2-3 подобни пациента.
Тук някъде си мислех, че до 2-3 месеца колата ще е на пътя и как не, всичко освен купето беше докарано до чисто ново състояние и чакаше само да бъде сглобено. Е да ама не...
Въпреки всичко, след няколко месеца, купето отново беше едно цяло.
Въпреки, че пода беше ремонтиран и изгнилите участъци бяха отстранени, имаше места с повърхностна ръжда, които не можеха да се достигнат с телена четка или друго пособие отстраняващо ръжда. Нямаше как да "запечатаме" пода така, и най-добрият вариант остана песъкоструенето.
Сравнително бързо открих човек, който се занимава с песъкоструене на цели автомобили и за моя изненада се оказа доста близо до вкъщи. Уговорихме се и:
Останах доста доволен от резултата.
Последва обработка на пода.
Тук някъде се сетих, че освен купето има още нещо, чакащо нова боя - джантите. Реагирах доста бързо, защото вече ми трябваха.
Направих си и количка, заместваща предния мост, тъй като предстоеше боядисване на двигателния отсек а не ми се искаше вече боядисаният преден мост да бъде оплескан с боя.
Тук за пръв път от доста време купето можеше да се движи само с бутане, не ми трябваха хора за да го местя и малко се надъхах.
Засилих го към бояджийното.
След известно време вече имахме боя.
Казвам си: "Остана най-хубавото - сглобяването. Разглобих я сам за 2 дни, ще я събера горе долу за толкова."
Всъщност, това май беше периодът изпълнен с най-много нерви, може би, защото си бях наумил, че ще стане лесно и бързо.
Не ставаше, даже напротив! Минаваха дни, след всеки от който, като теглиш чертата ти се струва, че не си свършил нищо. В един момент даже ми се струваше, че няма да се справя сам.
Въпреки всичко продължих да работя и макар и бавно нещата се случваха.
На този етап сглобявах колата, там където се правеше купето, но в един момент вече имаше двигател, скорости, ходова част, спирачки, кормилна уредба и реших да си я прибера в гаража.
Там продължих да работя.
Вече имах палещ двигател, работеща инсталация - направих първите метри на собствен ход. Беше ми странно, предвид че не съм я карал почти 3 години.
След още няколко дни вече бях оборудвал вратите, интериора и можех да я карам на собствен на ход. Направих няколко кръгчета по квартала.
Закарах да я измият. След такъв ремонт, можете да си представите, колко прашен и мазен е един автомобил.
Дойде поредният уикенд и реших да покарам. Реших да карам в София, та ако нещо се счупи или изпадне, да съм лесно достъпен за помощ (все пак сглобих колата от болтчета и гайки, не се знае къде съм се разсеял).
Първото пробно шофиране, мина учудващо добре. Имаше вибрации от кардана след 80 км/ч (което е нормално предвид, че го сглобих както си знам,защото след боята изчезнаха белезите които бях му направил) ,а кранчето на парното, беше блокирало в отворена позиция и на моменти имах чувството, че в салона е 50 градуса въпреки отворените стъкла.
Дойде време за ГТП.
А днес вече я накарахме и да се движи направо.
След това пообиколихме да съберем малко усмивки.
С това мога да кажа, че реставрацията, проектът или както там е правилно да се назове почти приключи. Остават дреболии, донагласяния, донастройки...
Минаха почти три години, от както я разглобих. Всичко освен, боядисването на купето съм правил сам. Това включва разглобяване, почистване, песъкоструене, боядисване и т.н на стотици детайли. Всичко оригинално, което е подлежало на възстановяване е възстановено, другото е подменено с ново.
Сега следва най-приятната част - разходки и хубави моменти.
Тема: ВАЗ 2101 1974 г. (Прочетена 24196 пъти)