Мина почти година и половина от последното ми писание, а неусетно дойде и Спасовден и реших да понапиша някой друг ред за колата.
Като беден абитюрент и в последствие студент, постоянно имах разни драми с оригиналния (произведен в България) алтернатор Г-221 и реле регулатора РР 380. Или презареждаше или недозареждаше. Имаше периоди, в които бях свикнал да си бутам колата сам и да успявам да я паля.Пробвал съм и с електронни релета. По това време се бях размечтал да си купя, чисто нов самаров алтернатор, но поради финансови причини, се задоволих с втора употреба 55 А от Fiat Тempra, който с приятел стругар нагодихме към жигуловите крепежи. От тогава забравих за проблемите със зареждането. Един ден обаче бях отворил сайта на Динамо в гр. Сливен, за да проверя цена на алтернатор за мой приятел и след 10 мин. вече бях поръчал алтернатор за Самара 80А от сайта. Дойде опакован, чисто нов.
Естествено при първото свободно време отидох да го монтирам.
Много ми допадна начина, по който застана, но две неща не ми харесаха. Появи се един леко виещ шум, когато алтернатора беше под товар. и напрежението на празен ход (вероятно заради по-голямата шайба) падаше под 14 волта.
Искаше ми се да запазя този алтернатор, затова го снабдих с по-малка шайба, така напрежението на празен ход стана малко над 14 волта.
По въпроса с шума реших, че източника може да е и водната помпа, защото тя ми беше подарък от съсед и с неясен произход.
Разрових се и открих, че HEPU произвеждат водни помпи и за Лада. Купих и монтирах.
Оказа се, че новата водна помпа е и с по-голям пропелер. След нейния монтаж, не съм виждал стрелката за температурата да мине средата.
В крайна сметка шума остана, дори пращах алтернатора в завода, от където се съгласиха, че шум има, но не успяха да установят причината.
Върнах си Fiat-овия алтернатор, от който нямам никакви оплаквания. От цялото приключение, ползата е по-ефективната водна помпа.
След време колата, започна да глъхне все едно не и достига гориво.
Реших да проверя бензиновата помпа, както и нейния привод. Смених платната, както и щифта, който задейства помпата, защото старият се беше поизносил, което реших, че е и причината за глъхненето.
За известно време, нещата се пооправиха, докато един ден, колата просто загасна в движение, естествено на оживен булевард. Установих, че искра има - значи пак проблем с горивото. Напомпах гориво ръчно и колата запали. Тръгнах, минах 300-400 м. и пак загасна. Така на няколко пъти се прибрах до гаража. Свалих бензиновата помпа, като този път извадих и бакелитната част от привода й, като от нея излезе само половината.
Естествено останалите парчета бяха в картера. Помъчих се с бъркане през пробката да ги извадя и ги напипвах, но пръстът ми заедно с някое от парчетата, нямаше как да мине през пробката. Много хора биха посъветвали "карай си така", но не издържах и свалих картера.
Благополучно извадих всички парчета.
С нов привод и нова бензинова помпа колата си върви и до ден днешен.
От както съм сглобил колата, при потегляне има леко почукване от луфт по трансмисията.
Понеже от маховика до диференциала всичко, е ремонтирано, тествано, сменено реших, че виновника е диференциала.
При сглобяването на колата, реших да му сменя семеринга и не бях сигурен силата на затягане на гайката на фланеца към кардана.
Понеже в работата имам колега занимаващ се със скоростни кутии и диферениали, го свалих, за да затегнем гайката по учебник с подходящите инструменти.
За съжаление ефект нямаше и почукването при потегляне си остана.
Между хоби ремонтите имаше и малко "тунинг"
При миене, стоповете се пълнеха с вода. Отдавна знам, че уплътненията там са набор на колата, и реших да ги сменя с купени от случайно видяна обява в интернет. Оказа се, че и "стъклата" имат трудно забележима цепнатина по средата от горещината на крушката. Калпаво производство, кой знае от къде. Преди време смених оригиналните, защото бяха адски избелели. Смених и тези отново с подарък от съсед.
Брат ми изкопа, един черен номер, който запазих за разни събития. Сложих му и едни котешки очи, да засилим малко соц носталгията. В последствие намерих още едно зелено.
Дойде зима, сезонът на вирусите и инфекциите, което ме прати за 14 дни вкъщи. За радост гаража, в който е колата има топла връзка с кооперацията, та не ми беше скучно.
Корите на вратите бяха с обелени лайсни, а една от тях се беше деформирала от влагата. Понеже ми беше останало огледално фолио от лайсните на таблото се заиграх.
Пепелниците също имаха нужда от освежаване.
Все още диференциалът беше заподозрян за луфта в трансмисията и почукването при потегляне.
Реших да пробвам с друг, втора употреба, от кола с минимален пробег според продавача.
Претърпя малко освежаване.
И отново позната операция
Резултатът беше:
Ще търся причината по-натам.
Та така с малки недостатъци колата си се движи и до днес. Друго, което съм си наумил да препипам е кормилната кутия. Луфтът й не е регулиран никога (колата е на 134000 км и 48 години). Приятелката, която скоро взе книжка ме пита, защо постоянно трябва да коригира посоката с волана, за да се движи колата направо. Освен това и въпреки новите семеринги протече. Като цяло неща, които не биха направили впечатление на водача през годините, когато тези коли са били актуални, но днес сме се поразлигавили с автомобилите, които управляваме.
Накратко това е.
Надявам се с повечето от вас да се видим на Спасовден.
Тема: ВАЗ 2101 1974 г. (Прочетена 20763 пъти)