Автор Тема: Американките на USfan  (Прочетена 82304 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Юни 01, 2023, 22:21:29
Отговор #160

Активен USfan

  • Публикации: 10811
След смяна на масла, спир. течност, антифириз, и филтри, и слагането на новите гуми, и вече след регистрирането в КАТ, Черокито на чичо Стенли, версия Спорт с върховия Хай-аутпут 4 литра 6 цил. мотор, си върви повече от добре.
На по-активно каране,разхода е следния- на извънградско, най-вече по шосетата по Шопско, при скорост 80-100 км/ч, разхода е 11-12 на 100.
При интензивно градско разбира се, в условията на задръствания в час пик по София, вдига до 18-20 на 100 градско, което е и очакваемо.

Тия разходи са при слагане на 95 октана бензин.
Разбира се, от Крайслер като възможности, 4.0 Хай-аутпут мотора го дават и да върви на Европейска октана 98, Американска 93.
Което значи, че ако се слага примерно актуалния в БГ 100 октанов бензин, сигурно ще свали разхода в градски цикъл примерно с половин-един литър на 100 км.

Но най-вече, съдейки поне по моя опит със сходни на възраст, а и по-нови 6 цил. амер и европейски мотори, слагане на макс. високооктанов бензин може да вдигне леко и динамиката. Въобще, това Чероки Спорт, за кола с 4 -скоростен само автоматик, и отн. тежка маса, и със само под 200 коня мощност по техн. данни, върви много силно на ускорение, поне при кикдауни на 1 и 2 скорост на автомата.









Октомври 07, 2023, 10:08:12
Отговор #161

Активен USfan

  • Публикации: 10811
Тия дни, след почти 20-годишна пауза )) , Олдсмобила Калайс получи чисто нови гуми, както и комплект към него, това ръководство за обслужване и ремонти на Хайнес, описващо такива дейности по 80-ските /и за тогава авангардни/ тризнаци модели на ГМ- Олдс Калайс, Буик Скайларк/Съмърсет. и Понтиак ГрандАм.

Всъщност, досегашните му гуми бяха на по-малко от 2000 км пробег, и във визуално ново състояние, и още непокътнат профил, въпреки двудесетилетната им възраст /сложих му ги в края на 2003 год, като придобих колата/.
Но понеже ще ми се налага вероятно през следващите седмици да го местя Олдса от закрития ми гараж, вече на открито, че ще си връщам някои мои коли от морето, дето ги карах там лятото, и ще ми трябват за тях паркоместа, реших, че сега е момента да му сменя гумите на този вече 37 годишен американец.

С чакане от 1 седмица за доставка, за което съм благодарен на фирмата-гумен център К2, и лично на собственика им Митко /при тях си смених в посл. година гумите на още 3 мои олдтаймера/, те успяха да ми намерят нов комплект във най-близкия за този модел Олдс фабричен на ширина размер от 185/70-13, летен модел на марката Ласа, които след монтажа му паснаха идеално.

Ще активизирам сигурно тия дни и обявата му за евентуално продаване, покрай ваденето му от гаража, че хич не обичам да държа коли на открито, така че скоро ще има линк и към нея.















« Последна редакция: Октомври 07, 2023, 10:20:16 от USfan »

Октомври 08, 2023, 08:53:38
Отговор #162

Неактивен Механджията

  • Публикации: 1599
  • P38 Autobiography | X300 Sovereign
малко паста и едно кече за полиране върху приставка за винтоверт или бормашина ще направи чудеса с тия джанти, за завършен резултат!  O0

Ноември 25, 2023, 22:50:44
Отговор #163

Активен USfan

  • Публикации: 10811
Добра идея, ама това трябваше да го свърша преди слагането на новите гуми. ))
Ще го приложа това на джантите на 1987 Мустанга ми ГТ 5.0 кабрио, преди примерно догодина или по-догодина да му сменям гумите с нови, че неговите джанти са от сходен алумин отляти, и пак са така с полирани елементи вънка и грапави вътре, както и тия джанти на Олдса.

Що се касае за една друга от шестте ми над 30 годишни амер. коли- Крайслера ми Лебарон турбо от 1992 год, намерих си сега от него едни оригинални документи, които даже бях забравил, че са ми налични.
Обикновено през края на годината имам навика да си прочиствам шкафове с разни вече ненужни хартии, и в една забутана папка открих тези следните любопитни неща, /които все пак ще запазя/, касаещи купуването от нов на Лебарона, от официалния вносител на Крайслер в нач. на 90-те години- Американ Континентал карс.

А именно- Договор с приложение със спецификации, както и фактура за купуване /с отделни преводи за предплащане, и за доплащане/, митническа декларация с партидите и сумите за обмитяване, фактура за пълно Каско в тогава актуалната компания СофияИнс, фактура за слагане на алармена система Рейнжър /на стойност 400 долара/ в тогава вече прохождащите Импас-56, фактури за обслужвания във фирмения тогава Крайслер-сервиз, и прочее други неща.
От разни други мои бивши или настоящи коли, когато са купувани от първи или втори собственик, също съм имал налични разни такива фактури и договори за купуване от даден вносител или поизводител, и всякакви дреги документир но никога наличността им не била така пълна от момента на поръчване на колата, както тук при Крайслера. Всъщност, макар реално Лебарона да го купих от втория му ползвател- една жена, документално си го прехвърлих от този първия му собственик, понеже той не и го бе прехвърлил на нея.

По-важните от тези документи ето ги тук по-долу сканирани, понеже предполагам ще са интересни за виждане и анализиране, поне на някои от аудиторията.
Договора за доставка и покупка на тази кола е сключен на 21 Октомври 1992 год, между консорциума А.К.К. /Американ Континентал Карс/ и физ. лице, купуващо колата, някой г-н Рачев, живеещ на прилично премиумния и тогава адрес бул. Витоша 34, в гр. София, за закупуване на лек автомобил марка- Крайслер, модел- Лебарон.

Точно по онова време през есента на 1992 год, автовносителите в БГ взеха да правят изведнъж доста голям оборот на леки нови коли, понеже още от лятото се понесе слуха, че държавата ще повиши смехотворно ниските 10% мита на МПС-та при внос, като не само завиши оценъчните им тарифи за база на пресмятане /останали такива още от соца/, но и ще въведат от 1 Януари 1993 год и при тях, включване и смятане на 15% данък Оборот /по-късно заместен с и досега наличното ДДС/, и добилия зловеща известност- 30% /по-късно 40%/ акциз, дължим тогава при внос на коли над 1800 к.см.

Съответно, по-заможните БГ автоклиенти тогава се втурнаха да поръчват и купуват всичко възможно като нови коли, каквото могат да доставят вносителите до червената граница от 31 Дек. 1992 год, вкл. и особено и коли с по-големи мотори.
Например, една бивша моя италианка- 1992 Алфа 75 3.0 Америка /която е била и от последните произведени Алфи 75/ тогава скоростно е била поръчана и доставена от тогавашния Алфа вносител у нас- АутоГама, през Дек. 1992 год, за клиент гръцки бизнесмен, който от нач. на промените у нас бе станал собственик на фабрика за плочки в Мездра. От него пък, цели 13 години по-късно, като придобих най-накрая тази кола, трябваше до Мездра да ходя, за да ми я прехвърля. )

Така че, края на 1992 година бе турбулентно време за внасяне и на стари и нови коли с по-големи кубици.
Точно тогава, в самия край на годината, аз придобих бившия ми кралско син 1969 Бенц 250 ЦЕ в114 купе, внос от СН, а пък баща ми го водих да си купи едно резеда зелено 1976 БМВ 630 ЦС купе, което бе с немска регистрация. Но тия истории с бившите ми премумни германски купета, ги има описани в темата с Немските ми коли.

Връщайки се към Лебарона, интересни са характеристиките му, описани според този договор.
Уточнена е версията на договорения за купуване и доставка модел Лебарон, която е боди тип- Купе, и което е оборудвано с новата тогава версия с обем 2.5 литра и баланс валове/, на вече правения от тях от налоко години 4 цил. турбо инжекцион мотор.

Уточнен е и цвета на колата- син /който по-късно го бъркат в митн. декларация със зелен/, който реално е бил жестокия на отенък тюркоазен металик при този модел, наречен- Тиал Блу, и допълнително се обявява, че е оборудвана с еърбег, ел. стъкла и огледала, климатик, и радиокасетофон.
В действителност, от 1990 моделна година еърбега е сериен при леките коли на Пентастар концерна, а ел. пакета за джамове и огледала, е сериен при моделите с турбомотори.
Разбира се, климатика си е бил добра екстра, очакваема иначе при американска кола.

Това, което не доуточняват в договора е, че този Крайслер е бил още месеци преди това поръчан /вероятно от европейската Крайслер централа/, и произведен с най-премиумната саунд състема, слагана тогава на леките коли на концерна.
А именно- марка Инфинити хай-фи система от модел Голд, която е представлявала радиокасетофон в таблото със 7-канален еквалайзер и авт. търсене на радиостанции, 8 отделни тонколони, и в багажника поставен отделен масивен усилвавател от Голд серията, управляващ тия колони /всички тия хай-фи компоненти между другото, все още са налични, и работят още добре.

Другото, което не се вижда в спецификациите по договора е, че конкретния екземпляр е произведен и доставен с кутия с 5-ръчни скорости, вероятно пак по заявка на Европазар-централата на Крайслер, докато повечето Лебарони с турбо мотори /както и една голяма бройка от Додж Дайтоните купе турбо, дори и Шелби версиите, поне за Америка са доставяни с автоматични кутии/.

И така, г-н Рачев срещу сумата от 19600 долара /вкл. платени мита и такси от БГ-представителството/ е в очакване да получи това чудесно и динамично купе от среден клас с 2 врати. Според условията на договора той се задължава да плати в момента на подписване, капаро 30%  от тази сума /които 5580 долара той надлежно плаща, чрез превод в ТБ Биохим/, а остатъка от 70% /точно 13720 долара/, той се задължава да плати след доставка на колата, което и прави, видимо от приложени банкови бордера.
Вносителя на колата- Амер. Конт. Карс, пък се задължава да я достави в срок от 3 седмици, както и да поеме фабричната производствена гаранция и обслужване, определена съобразно условията на корпорация Крайслер като производител, в определени от вносителя автосервизи.

Другия крайно любопитен документ е митническата декларация, заедно с уточнените тарифи и бази за плащане на дължимото тогава все още само 10% мито, плюс 0.5% други държавни такси.
Тия облагаеми стойности са описвани само в лева, разбира се.
Странното е, но и очакваемо, че нашата държава и митническа система тогава са били толкова смотани /и за мой, а и на други голям късмет, на няколко лични мои коли тогава внесени в периода 1990-1992 год, съм им плащал все едно, само по 50-100 долара реално мито, смятано през левовата им стойност/, че все още като база за митническата им оценка са полвали /въпреки пълзящата инфлация, и въпреки официално определения курс на долара спрямо лева от Декември 1992 за над 20 лева за долар по Фиксинг на БНБ/, все още тарифни оценки от годината на промените- 1990 год.

Според тия митнически и тарифни оценки, смятани задължително в лева, кола от малък клас е била премерно оценена на 10000 до 12000 лв, кола от среден клас на 14 до 16000 лв, а визирания тук Лебарон е бил приравнен на нещо като кола тип- Волга ГАЗ-24, и съответно е бил оценен на максималните- 24990 лева, като се вижда от митническата декларация.
С такова оценяване, дъжимите митнически и държавни такси от 10.5 % са се равнявали на скромните 2624 лв. O:-)  При курс на долара от 21 лева за долар тогава, всеки може да сметне, какви джобни кинти са били.
При това положение не е и за учудване, че вносителя е успял да оферира и продаде този Лебарон турбо купе, за под 20000 долара цена.

През есените на 1991 и 1992 год, вносителя Американ Континентал Карс бяха направили големи експозиции на Крайслери и Доджове на Пловдивски панаир, които и аз ги видях тогава наживо.
Та тогава помня, че примерно моделите Лебарон кабрио бяха по-скъпи от купето, и в зависимост от моторите и разни различни окомплектования, на тях А.К.К. им искаха по 22-24 000 Долара, докато например седаните Саратога бяха по евтини, искаха им по 16-18000 Долара.

В Щатите разбира се, цените му като нов бяха по-ниски. Такъв Лебарон купе като моя, с подобно средно ниво на оборудване /с доста екстри, но без кожа и автоматик/, по скоро е струвало 14-14500 долара, както може да се види от разни сканове на едновремешните тестове в амер. автописания, сега качени по Нет сайтове.

Но дори и с цена от 20 бона в зелено, или примерно 22000 долара за по-бързия и дехромеран на декори ГТС турбо купе /който е бил с интрекулер и 177 коня мощност, докато моя Турбо е без кулер и с 156 коня серийна мощност/ такъв Лебарон е бил на едно сходно мощностно, динамично, а и комфортно ниво, като например европейски мейнстрим лукс купета от среден клас тогава, но на примерно с над 50% по-ниски цени, плюс и далеч по-евтиното сервизно обслужване и резервни части, вкл. и в първите години на експлоатация.

Такива коли, сега вече добиващи значимо по-култов статус, като Бенцовете С124 Купета, Ауди В3-В4 80-90 Купе 2.3Е и 2.6-2.8, и тогава и сега, са били значимо по-скъпи от амер. им еквиваленти, без реално да са давали кой знае ккави радикално по-различни харектеристики, извън по-високото им качество на изработка, разбира се.
Но дори и като се има предвид повишената скланнотст към ръжди и гниене на Лебарони модели оттогава, както и отн. по нанадеждното им предно окачване, все още такива вече над 30 годишни екземплари, поне ти от версията с капаците на фаровете, като моя Лебарон /което са праевни с тоя им лифг до 1992 моделна година/ си остават интересна визуално, а и всякак, алтернатива на по-популярните и вече доста скъпи отново, японски и европейски купета с 2 врати от среден клас.

Ето и документацията, определено хвърля поглед в миналото.







Като е бил чисто нов, Лебарона е изглеждал приблизително така, с неговия син Тиал металик.
В случая по Нета успях да намеря само снимки на кабрио версия с този цвят, и с неговата до-лифтова с капаците на фаровете предница. Бил е готска количка като нов, особено пък и за България преди повече от 30 години.









« Последна редакция: Ноември 25, 2023, 23:17:32 от USfan »

Декември 25, 2023, 00:30:21
Отговор #164

Неактивен Bavarcho

  • Публикации: 14
Ти беше пуснал пуснал Лебарона, за продажба отказа ли се от нея?

Февруари 22, 2024, 17:47:17
Отговор #165

Активен USfan

  • Публикации: 10811
Малко с 2 месеца закъснение, но отговаряме да пораздвижим темата, вкл. и с някои снимки.
Ами на Олдса Калайс и Лебарона, които /извън Пробата ми Турбо ГТ/ са ми почти единствените американки с предно предаване, дето имам, им бях напускал обяви тук в темата преди за продаване.

Тия седмици трябва пак да ги активизирам, че реално тия 2 американки не ми трябват, а само им плащам граждански от време на време, без въобще нещо да правя с тях.
Лошото е че като дойде пролетта, ще съм по редовно извън София, така че и ще е по-трудно да се правят ангажименти да бъдат показвани.
То и пък, не че има много желаещи у нас точно на пазара, за такива подобни от 80-те, субкомпакти персонал уж-лъкшъри купета, така че не е толкова драматичен въпроса с продажбите им.

Специално 1986 Олсдсмобила Кътлас Калайс Сюприм е доста по-интересната и луксозна /ако ще и по-бавна кола/ от спрямо 1992 Лебарон турбо Купе.

Някъде преди Нова година точно се хванах да си пререждам колите в основния ми гараж, че бях ги наредил на 2-3 редици точно, което значеше, че ако искам да вадя някоя по-затикана кола за каране, трябваше поне 1 или 2 броя по-предни коли да размествам, че да извадя нещо отзад.
Така че писна ми да правя  постоянно размествания, и реших малко по-радикално да действам с гаражирането.

Всъщност още през лятото оставих Голфа 1-ца кабрио оставих на морето на Балчик на гараж, че да го карам там по крайбрежието евентуално и това лято, но сега преди празниците реших още да разчиствам гаража.
Та, жребия за излизане навън засега се падна на горкия Олдс.

Той, след почти 20 години непрекъснато гаражиране, и след като е бил досега каран в семейството ми само една зима, откакто го имам /в 2003-2004 от жена ми тогава/ го изкарах малко да пообиколи улиците отново.

При карането му тия дни и седмици /само в квартала, че няма преглед/ се показа добре като цяло, за почти 40 год. кола.
Тих, комфортен, с доста стегнато окачване и хубав на включване автомат, но само с мотора има някои малки проблеми.
Извън това, дето кабелния сноп там /по-принцип на тоя моноинжекция 2.5 литра Тех-4 мотор няма много електроника, даже никак/ трябва да бъде подменен от някой майстор жицаджия с нов /в САЩ може да има и комплекти афтърмаркет ГМ-снопове сигурно на невисоки цени/, се появи и проблем с цил. глава.

Всъщност цил. глава я смених с такава от Понтиак Фиеро с Тех-4 мотор, още в 2010 год, но досега Олдса въобще не го бях карал и с напълнен антифриз, въпреки че в 2011-2012 год. Олдса бе изкарал и участия в няколко видеоклипа в киноцентъра Бояна снимани /вкл. и бе абс. водещата кола в 2012 година мегарекламната кампания на немската верига магазини за аудиотехника- Сатурн/, ама тогава само бе местен по 100-200 метра, и пак бе без вода в мотора.

Та, реших сега да го напълня с антифриз, ама се оказа ,че антифриза леко подлизва отстрани през новата гарнитура на цил. глава, и капе, дори и да не е загрял мотора.
Много интересен казус, предвид че главата дето сложих, бе в идеално състояние, без нацепвания, хем и нея профилактично я минах на една фреза, та да е абс. равна като повърхност.

Съответно, зарових са по Нета в историите с тия така нар. Айрън Дук правени от дивизията Понтиак мотори, и се оказа, че тия техни 80-ски Тех-4 версии моноинжекции /преди това са карбураторни/, са всичките уж почти еднакви, но с една малка разлика.

А именно, на версиите от 1982 до 1984 год. разположението на 8 от 10-те отвора за цилиндровите шпилки, си е еднакво с на тези от 1985 до 1988 год. версиите, но последните 2 крайни отвора, което са откъм задната част на цил. блок и глава, са гадно изместени като съосие с някой и друг мм, на едната версия спрямо другата.
Съответно, на 1984 екс-Фиеро главата, спрямо ориг. ми 1986 Олдс-блок, тая разлика дава възможност на антифриза да протича покрай тия отвори за шпилките, и да си сълзи.

Може разбира се, някои шлосер да се опита някакви втулки или преходници да направи, че да оправи съосието на тия 2 отвора спрямо шпилките.
Другата алтернатива е разбира се, да се намери в САЩ или в Европа, 1985-1988 версия цил. глава за Тех-4, която всъщност и ще доста евтина понеже никой много не ги търси тия 4 цил. мотори, нито части за тях.
Всъщност и до 1992 год. тази Тех-4 глава е същата /но след 1988 год вече смук. колектор е правен за многоточкова инжекция/ и с такава смяна, мотора и колата ще станат отново идеални откъм техн. гледна точка.

Ето актуални снимки на Олдса, още от гаража.

 и от чудесната есенно-зимна София, за фон.



















Февруари 22, 2024, 17:56:02
Отговор #166

Активен USfan

  • Публикации: 10811
И с малко есенно-зимни фонове.





















Февруари 22, 2024, 18:01:54
Отговор #167

Активен USfan

  • Публикации: 10811
Калайс /и въобще всички еН-бодита на ГМ от 80-те и 90-те год, както останалите от тризнаците субкомпакти на Олдс-Буик-Понтиак, моделите Буик Съмърсет и Понтиак ГрандАм/ покрай предното им предаване и отн. тесни гуми, всъщност са доста проходими и добре движещи се на сняг и лед, за коли без никакви тракшън помагала.