Шведските ми купета...

[USfan]

Изминалата година доведе до успешно финализиране на реставрациите на някои страхотни коли на наши колеги от Форума, за което ги поздравявам, и благородно им завиждам. 
Без да успея да изброя всички, най ми харесаха от тях двете сини фастбек купета 60-ски Рекорди, черния ДС, и разбира се, бордо Сааба кабрио.

И понеже така се случиха нещата, че в края на годината успях да придобия един мой любим модел, който всъщност носи поотделно по малко от всяка от горните изброени красавици /фастбек е, черен, и е от марката Сааб/, реших, че е време да му направя тема.
Още повече, че досегашната ми единствена шведска кола- Волво С70 купе, от първата и и единствена оригинална шведска С70 Генерация /2 Ген. вече е правен на Фокус кабрио платформа/, която карам щастливо вече 7 години, и която някои колеги знаят добре, също вече направи 20 години на моделна премиера, и почти толкова на производство.

Така че мисля е удачно да направя темата двойна за двете ми вече налични шведски двуврати купета.
Всъщност, Саабчето стриктно погледното е фастбек с 3 врати, но понеже по оригиналната терминология на фирмата, както се вижда и от снимката на ориг. му сервизна книжка, се води Комби-купе, използването на термина- Купе, в заглавието на темата, мисля е удачно.

Но преди да разгледаме по-детайлно Волвото С70, както и Сааба ми /той е от дебютиралата през 1979 год. Първа Ген. 900, наричан на жаргон- Класик 900, за отличаване от наследника му- Втора Ген. 900/, предполагам ще ви е интересна малко предисторията на любовта ми към шведските купета, и защо точно към тях.
Елегиите и описанията може да дойдат малко дълги, но надявам се, поне за някои от вас, забавни.

Та, като бях малък през 70-те години, мярках по Соф. улици редовно Волва 144, и разни версии на наследника 244-245.
Специално помня едно чисто ново в края на 70те, бяло 244, паркиращо пред красива къща на ул. Славянска, и за което майка ми казваше, че било на артиста Коста Цонев.
Мярках и, разбира се, доста по рядко, разни ранни следвоенни Сааби 9-3 и 96, обикновено поохлузени, дори за тогава.
Някои от тях много му учудваха с работата на моторите си, и синия пушек дето хвърляха /били са от ранните 2-тактови версии/.
Приличаха ми на някакви модерни модели Вартбурзи, или поне като 7-8 годишен така си мислех.

Та, мярках си аз по ординерните шведски коли, но не ми приличаха на някакви хубавици като от тия живите по морето.
Поне мислех така, докато не си купих 1 брой от списание Наука и Техника за младежта, през далечната 1977 год, и там в тоя им ноемрийски брой, имаше статия за дебютиралите нови модели коли през годината.
И сред тях имаше голяма снимка на божествено изглеждаща и истинска шведска кралица, макар и ашладисана с италианска кръв- елитарното Волво 262 купе, с чопнатия майсторски от Бертоне, и облечен с винил покрив.

След тази публикация /поредицата Автосалон, списвана от тогавашния ни наш водещ технически журналист- инж Григори костандиев, се публикуваше всяка година в списание Наука и техника за младежта, във всеки ноемврииски брой, от средата на 70-те, чак до края на 80-те/, и след като мярках през 80-те едно тогава налично в София Р1800 купе, /което беше първо бяло, после боядисано син металик/, и през 90-те наличните пак в София тогава, с разни цветове няколко бройки от 780 Купе, реших, че трудно може да има по изискани по своему купета, от тия скандинавски Волво икони.

Що се касае за Саабите, малко ми бягаха от полезрението, и по списанията, и на живо /макар че помня от дъфките Би-Бип сивия с 4 врати 900 турбо/.
Е, убягваха ми да 1983 година, когато тогава, в едно чудно лято, зяпайки на терасата на аерогарата ни излитащите самолети, мернах на паркинга един новодошъл светлосин ниско летящ самолет /но за мен тогава- грозно изглеждащ самолет/.
Беше Сааб 900 фастбек с 5 врати, на червени дипломатически ДТ номера, цвят и модел точно като на рекламата постната по долу.

Съдейки и по префикса 01 на номера, ми стана ясно /все пак бях дете на милиционер/ че колата е служебна на амер. посолство, или на техни дипломати. Та от колата се изсипаха 3-4 облечени с модерните тогава лъскави костюмчета русоляви мъже, които изглеждаха поне на мен, доста заможни и самоуверени, а и някак си доволни, може би от комфортното Сааб пътуване, които си взеха куфарчетата и заминаха нанякъде.
Така с моята мнителност се зачудих, тия па костюмари защо не карат американските им кошове, /от които УС Ембасито имаха много/, или па поне някой Мерцедес или БМВ /Аудитата тогава въобще още не бяха актуални статус икони, поне не в БГ/, а тая леко смешна и странна кола.
После по детски мъдро реших, че щом такива чужденци са избрали да карат баш такава кола, сигурно тя има разни други качества под обвивката и, и най вече- бързина. Щото нали дипломатите са основно Бондовци, и се преследват насам-натам. 

Слезнах след тях да огледам колата, пишеше 900 турбо на калниците и отзад, а вътре на таблото, освен всичко друго, имаше странен уред със стрелка и  надпис- 0.7-0-0.7-1.0 Бууст, нещо такова. Зачудих се тоя уред какво мери, и още повече се впечатлих.
Малко по късно пък, пак през същата година, ми попадна по време на една акция за вторични суровини в нашето училище, списание Кар и Драйвър от 1981 год, което си прибрах, и трепетно изчетох от кора до кора.
В него, освен всичко друго имаше и подробен тест на черен 3 врати фастбек 900 турбо, от което редакторите бяха толкова впечатлени, че го кръстиха Дарт Вейдър, и го оставиха на 100000 мили тест.

Така че и след тая статия, се влюбих безнадеждно и в Сааб турбо фастбек.
Но всъщност тия влюбвания се оказаха мимолетни, спрямо по голямата ми по-късна пристрастеност към други автомобили и школи.
А и все още бях ученик, без достатъчно пари и книжка, така че всички тия любови, и към Волва и Сааби купета, и към всякакви бързи и луксозни коли, си останаха за почти десетилетие, нереализирани.

Та превъртаме до началото на 90-те, когато по разни стечения на обстоятелствата взех да придобивам и да карам отн. бързи за тогава коли. Тогава обаче реших, поне за тогава, да си купувам и карам възможно по-бързи коли със задно предаване, което изключи от сферата ми на интереси тогавашните Сааби.
Голяма грешка, понеже в диапазона от средата до края на 90-те, можех да придобия конкретно няколко различни броя Сааб 900 турбо с 2 врати, всичките на умерени за 5-6 годишни коли, цени.

Още ги помня, и сега ме е много яд че не проявих интерес особен към никое от тях.
Бяха- бяло 900 турбо кабрио- Пазарджик регистрация, Софийско синйо само 16в мотор кабрио, и няколко Софийски закрити 900 турбо- едно бяло Аеро 2 врати, черно Аеро 3 врати, и тъмнозелено турбо 16в с 3 врати.

Та, абстрахирайки се от Саабите, присетих се преди близо 24-25 години, и за 262 и 780 купета.
Покарах пробно на един приятел 264 седан с 6 цил ПРВ мотор с карб, но нещо хич не ми хареса на динамика.
Все пак беше само 140-150 коня, а и автоматик.
Е, 262 е толкова красиво, че бих пренебрегнал отн слабишатия шестак, но навън бяха все още за тогава доста скъпи, а и в БГ по онова време, май в Бургас, имаше само една бройка 262 Бертоне, чийто собственик моряк не я продаваше.

Така че се насочих към 780.
На Софийските 3-4 броя 780ки, по стечения на обстоятелствата, ха, колко е малък наистина града, познавах всичките им собственици.
Затова в периода 1994-1996, можех да купя от тях бялото /със син салон/, сребристото /комбо синя и черна кожа/ или черното /с беж салон/, и то всичките на умерени цени.
Това което ме отблъсна обаче, бе на всичките тия 780 /вероятно крадени от Италия/ гадния им дизел ВАГ мотор, който е идеален за някое комби, но на бързина и тишина не ми отговаряше на представите за мотор за луксозно купе.
За други пазари разбира се, имаше бензинови версии- 6 цил. ПРВ мотор, и 2.3 турбо 4 цил мотори.

И така, подминах ги и всичките 780, и се успокоих и на тема Волво купе.
Докато не дойде 1998 година, и култовия римейк на филма Светеца, с Вал Килмър.
Колата герой във филма- новото С70, толкова ме шокира с елегантните си за модерно купе линии, че реших, рано или късно ще придобия най-сетне Волво купе, и то някое хубаво и бързо С70.

Но подробности за купетата ми от Гйотеборг /което добре познават някои наши колеги от Форума/, и от Тролхатан /което пък познават добре някои други, по принцип хардкор Сааб фенове/, след малко.
А ето някои примерни снимки на колите, които ме заплениха преди 30-40 години.

[USfan]

Та така, след разни приключения с други интересни спортни и луксозни купета, които придобих от края на 90те, та до наши дни /някои от тях още си пазя/ донякъде и случайно, взех това С70 купе чрез Мото Пфое, от първия му собственик.
Продадено е било от тях, едно от първите С70 в БГ, още през 1999, чиято моделна година и е, а е произведено края на 1998 год.
Бе само на малко над 100000 км, умерен пробег за 10 год. кола.
Средногодишно аз и баща ми му навъртяхме още по малко, сега е на 162 000.
Пробега още при придобиването го проверих с сервиза им, освен чрез Комп диагностика, и чрез проверката на паметта на чиповете в двата му ориг. Волво ключа.

Всъщност търсенето на хубаво С70 бе донякъде случайност.
Бях ги забравил колко са хубави, но баща ми, самия той също ентусиаст и дългогодишен водач основно на купета с 2 врати коли, след гледане на едно повторение на Светеца по телевизията, ме попита какво е това купе, дето го кара Килмър.
Хареса му много, и така започнахме, без реално да има нужда от него, на търсене на хубаво на състояния такова купе по автокъщите по София.
След обиколката им и гледане на по съмнителни екземпляри, в крайна сметка през 2010 год. опряхме до официалния оказион на Мото Пфое, и купуване на кола продадена от тях като офиц. вносител. Което в случая, както и по принцип, е по добрия вариант от незнаен внос.
Конкретната кола е модел 1999 С70 купе /произв. е в края на 1998/, версия Т-5, оборудвана с 2.4 литров 20 клапанов 5 цил. турбо бензин мотор, с 197 коня мощност.
Тоя доста чаровен на звук петак, реално е изкопиран от Ауди, където в тази му форма с 4-клапанова глава дебютира още в хомологираното ккъсо Куатро спорт, както и в по късните деривати- еС2 и еС4.

Колата за вече над 8-9 години каране е доста надеждна, само веднъж и се наложи отваряне на главата, и смяна на блокирали 2 броя хидравлични повдигачи.
Трябва и при агресивно каране в горещо време да се слага само 98 или 100 октана бензин, иначе от 95, особено отпо калпав такъв, Нок сензора го регистрира и вкарва мотора в лимп режим, за да не се избегне детонационно горене.
По принцип като общо, и на по вис скорости, е прилично бърза и с тоя среден по мощност в гамата мотор /върховото Т-5еР е със 240 коня мощност/, но на старт от място е отн. мудна за мощността и, осн. заради тежката маса, и намесата на тракшън контрола в предното предаване.

Така или иначе, покрай ремонта на главата и, купих резервна главар заедно с по голямо турбо, и съотв. компютър, от върховото еС60 Т5-еР с 300 коня. Тя е и с по големи клапани и вече два вариатора на разпред. валовете, и друга горивна карта на компютъра.
Някое от следващите лета ще я сложа пробно, и ще видим какво ще стане тогава с динамиката на джентълменското купе.
Разбира се, ще се наложи и леко преправяне на кабелния сноп /заради несъответствието на 1-2 пина на щекера/, и ауспусите.

Ето и някои снимки на Волвото купе.

[USfan]

Ето и оште малко градски снимки на купето С70.
В абс. оригинален вид е, с фабричен син металик, и салон с мишосиви половинки кожи.
Скоростната кутиа е 5 степенна механична, има фабр. климатроник, и оригинална с 12 колони Босе уредба с СД и касетка.







Та, така стигнахме и до скорошната причина да отворя тази тема.
E, преди описанието на конкретната кола, още малко филипики. 

По времето като намерих Волвото купе, значи пак преди 8-9 години, по негови си сантименти, свързани с пребиваването му като ученик и студент в Италия през 70-те и 80-те, и нашия колега с американските коли чичо Стенли, взе да се оглежда за хубав 900 Класик, който да кара зимата, вместо американките му.
Затова с него на колегиална база, обиколихме няколко скрофени 900 внесени през 90-те, които ни поотчаяха.
Обаче и донякъде случайно, в крайна сметка попаднахме на хубав 1986 година с 5 врати 900 турбо, внесен от наш колега дългогодишен Сааб водач, от Италия. Предвид че италианците обичат екстри, ни беше за учудване, че конкретната кола, освен турбото, бе с електр. стъкла, шибидах, климатик, греене на седалките, че и печка.
Мотора бе първата версия турбо с 8 клапана глава, но с фабричен редкия интеркулер, слаган иначе по често само на 16 клапановите турбо по късни версии.

Имах възможността тогава, а и по късно, да покарам интензивно Сааба на Стенли, който ме впечатли с тая трудно постижима бленда от отличен заради големите колела комфорт, съчетан с много директно управление и отлична устойчивост в завои на фона на отн. тесната каросерия и колесни следи. За отличното ускорение на само 156 коня мотор, да не говорим.
Толкова ме шокира тая кола, че реших твърдо да си намеря и аз такъв 900 класик, стига да е задължително в добро състояние.
Както и разбира се, да е на умерена цена, понеже и тогава и сега, сериозно хубавите на състояние ориг. ранни 900 са скъпи по света.

Та, в течение на миналите 7 години изпуснах само един сериозно хубав 900 у нас.
Бе внос от Испания, тъмнозелен 900 турбо 16В с 3 врати. Бе обаче на над 200000 км пробег, а и му искаха първоначално 10000 лв.
В крайна сметка, някой успя да я купи доста по-надолу на цена, но пък с типичния за турботорите тук, проблем с износените скорости.

Сааба на Стенли също счупи скорости, като направи 200000 пробег, и Стенли смени кутията.
Друг проблем който твърдо не исках да има при Сааба който търсех, е каквито и да и сериозни проблеми с ръждата, особено по предните калници. Всички Класик 900, ако са карани целогодишно и/или са доста над 200000 пробег гният по калници, врати, и кош на мотора. калниците специално на 1 Ген 900 за заварени, триизмерно доста обемни, имат носеща роля, и реално са част от коша.
Сменят се доста трудно, цената им като НОС части е много висока, и като цяло, те и скоростите, са най-трудните за радикално оправяне проблеми на Класик 900 моделите.
Сааба на Стенли също доста пострада в течение на последните години, от каране през зимата.
Той мин година му изкърпи калниците и вратите, като в София за само тези не особено добре изпълнени процедури, му взеха 1500 лв, и още 2000 лв. в добавка за боядисване на колата.

Та така. Съдейки по този негов и на други Саабаджии тъжен опит, твърдо отсвирвах всякакви оферти за уж хубави Сааби в БГ, само като мернех и полъх от ръжда, специално по външните панели.
Разбира се, постоянно пусках запитвания сред саабаджиите дали се продава някой хубав фастбек.
Кабриотата естествено също ги харесвам, но тия в БГ са неадекватно скъпи на фона на недоброто им състояние на цена.
Сред нашенските БГ 1 Ген. Сааби кабрио, само кабриото на колегата Иван,  е щастливо изключение с доброто си състояние, но то все пак е обгрижвана кола и нов внос, не е пребивавало тук дълго.
Повечето от останалите нашенски кабриота, а тях ги знам почти всичките, са отн. криви на панели, с леки ръжди или преди удряни, Поне 3 от тях са с проблеми с прехвърлянето, а и почти всички, са бивши внесени нередовни от Европа в началото на 90-те.

Абе, ситуацията беше, както се изрази един колега Саабаджия, бившия председател на БАК Ретро и Ягуар клуба, господин Лилков, че сериозно хубав Сааб може да се придобие от щастливия му собственик, или ако му стане технически проблем, или ако го наследиш, или ако ти го продаде някой наследник.
Е в моя случай, стана съчетание от всичките неща. 
Дългогодишния собственик умря, колата купих от наследника, а и има осезаем технически дефект.

Преди да минем към подробности за колата, искам да изкажа специални благодарности на Аеро-сервиз Сааб София, и на собственика му- Ники Марковски, които в последните няколко години ми търсиха хубав 900, и които ми намериха този отличен Класик 900.
Той бе собственост на само една фамилия от нов /всъщност първия му и дългогодишен собственик, от закупен нов през 1987, да 2016, когато умира, е жена, 1924 год. родена/.

Та Саабар модел 900и Комби-купе /тоест- 3 врати фастбек/ е купен нов през 1987 година от представителството им в Дания от тогавашния ни културен аташе там, госпожата първи и основен собственик.
След края на мандата и през 1990 година, а и след падането на митата у нас, тя си внася колата в БГ.
Колата от момента на вноса и у нас, и до сега, е била само гаражна, като първоначално е паркирана в гаража на един масивен блок, където е живял Т. Живков, на ул. Оборище, а в последните години, пак в стар масивен блок в кв. Лозенец, откъдето и я взех.

С изкл. на първите 2 години, по свидетелство на сина на собственичката, самия той 70 годишен, Сааба никога те е каран зимата и на сняг, доказателство за което е и пълната липса на ръжди навсякъде.
Има само малки следи от ръжда вътре в коша около малки дупчици, пробити след продажбата, за слагане на печката и на алармата, и втори клаксон, както се вижда на една снимка.

Друго доказателство е и ДОТ-а на почти новите на профил височина зимни гуми, монтирани на 2-ри чифт ориг железни Сааб джанти, които взех с колата, който е от 1986 година. 
Ако беше карана активно зимите, все пак щеше да има по нови зимни гуми с нея.
На колата има поставени нови летни гуми обаче, и като цяло е доста обгрижвана.
Пробега и от нова е само 147000 ориг. км, доказуеми от печатите за поддръжката и в Сааб сервизи в Дания до 1990 год, както и от печатите и от официалния Сааб сервиз у нас от 2000 до 2010 год- Скандинавия моторс.
А и след това, от печатите на Аеросервиз Сааб от 2011 до 2017 год /чиито компетентен персонал, начело с шефа Ники Марковски, идва от официалния сервиз, след затварянето на официалния от представителството/.

Та, последния печат за смяна на масла и други работи от Аеросервиза бе от м. май 2017 на 143000 км. пробег.
Средно колата за целия и живот е карана по малко от 5000 км. на година, и никога не е удряна, което си личи по почти безупречното състояние на боята, бордо плюш интериора, и пълната липса на течове от масло, на иначе по принцип разглобяемите отвсякъде и течащи си марка Триумф на произход мотори на Сааб.























Ето горе и първите и снимки, от момента в която я видях в Аеросервиза, дето беше оставена за оправяне на дефект по мотора /ще го опиша проблема по късно/, и от няколко дни по късно, когато я купих.

[USfan]

Та, да продължим с описанието.
Моита кола е 2-та версия на Класик 900, правена от 1987 до 1993 год, и характеризираща се с леко по-заоблена предница и брони, спрямо оригиналния 900, който дебютира пред 1979 година.
Самия 900 пък е по-грамадански на предница и задница римейк на оригинала- Сааб 99, дебютирал още през 1969 година.

Добре е да уточним, че Сааб в цялата си история всъщност имат на каросерии само 3 изцяло правени нови от тях, от начало, модели. Това са оригиналния 9-3, 99, и ексклузивното купе- Сонет.
По отн. на двигателите са още по скромни- първите им 2 тактови са изкопирани от ДКВ, Ве-обр 4 тактови са на Форд, а всички 4 цил редови в 99 и 900 Класик са разработени в Англия от Триумф. Най-накрая слагат основно, разбира се, ГМ мотори.

Ако се върнем на моето Саабче, тоя е оборудван със средния по мощност 2 литров с мех. инжекция мотор, даващ 115-117 коня на разл. пазари.
За нетурбоверсия е бил поръчан от госпожата първи собственик /може пък в тоя му готов вид да го е взела от шоурума/ с доста екстри.
Няма ел. стъкла, но е с плюшен салон в стахотен винен отенък, централно закл, климатик, люк, чистачки на фаровете, кафяви стъкла, отвариаеми настрани на 2-а ред, стерео с 4 колони Блаупункт, рядката програмируема печка Вебасто, греене на седалките, и задължителния за късен фастбек- спойлер тип Дък тейл /гъша опашка/.
Има само 2 забележки по салона, както се виждат на снимките. Фабричното фолио тип естествена кожа на арм табло е почнало да се огъва и отлепя, а на задните седалки горната част на плюша, дето е под задното стъкло, е почнала да се нацепва леко, вероятно под влияние все пак на слънцето от каране през летата.

Ето и още малко снимки, на салона и мотора.
Акцентирам на мотора, виждащия се ламаринен тумбак най отпред, е кожуха на амбриажа, който при Класик 900 може да се смени само за 1 час в надомни условия без да се махат мотор или скорости.

Комплекта оригинални с 3 лъча асиметрични /2 по 2 броя са обърнати наопаки лъчите/ аероджанти пък ми ги намери и продаде колегата Сашо, собственик на Сааб сервиза и морга в Перник, за които съм му много благодарен.
Те са точната версия за лифта след 1987, какъвто е и моя, и когато изремонтирам и подкарам колата, ще ги сложа.
Оригинално колата дойде с фабричните и тасчета на ориг. железни джанти.
Тия тасчета ги харесвам , дават и нужния учителски вид, хаха, така че като я поправя, може и с тях да я покарам.

Писах - изремонтирам, понеже колата я взех с един малък получил се лятото дефект- издухала гарнитура на глава, и вследствие на него, и един по-голям дефект на мотора, но за тях ще пиша следващите дни, като ми се изяснят нещата след една моторна диагностика.

[USfan]

Според хардкор 900 Класик феновете по света, най-култовата комбинация на един 900 трябва да включва 3 неотменими елемента- фастбек 3 врати каросерия, ръчни скорости, черен цвят, и разбира се, задължително турбомотор.
Моя в тези отношения, макар и да не е турбо, покрива останалите 3 изисквания, така че съм доволен на 3 от 4 от задължителната програма.

Разбира се, можех да продължа да търся някой друг 900, за да е турбо.
Но на фона на проблемите със скоростите на поне тия, дето са 175 коня хай-компрешън турбомоторите, а и проблемите с ръждата на повечето налични по Нета, поуморени с над 250-300000 км. пробег Сааби, все още радостно си свирукам, сещайки се чистичкия ми и свеж, в много отношения като нов, 30 годишен шведски автомобил.

Единствена налична липса сега е на един декоративен панел, дето е между предната броня и отвора за предното колело от шоф. страна, вижда се на снимките.
Сашо от Сааб сервиса в Перник ми намери, но неговия панел сивее и малко е поизгорял от слънцето на вид.
Но моите са черни и перфектно лъскави, като нови. Та търся друго панелче, което да е свежо като моите, че не ща да го боядисвам.
А поставените му ориг. Сааб тасчета седят леко криви на вид, понеже само съм ги наложил за снимките, без пълно защракване, че да не им счупя някое пластик клипсче.

[buhalab olimpia]

Честито изглежда много запазен.Колегата Лилков скоро продаваше един 4 врат мисля дали беше турбо непомня.

[USfan]

Честито изглежда много запазен. Колегата Лилков скоро продаваше един 4 врат мисля дали беше турбо непомня.

Привет, благодаря! 
Ами да, Орлин имаше доста време Класик 900 с 4 врати седан, но го продаде на Сашо със Сааб моргата-сервиз в Перник.
Неговия и той не бе с турбо, но с атмосферния 16в двувалката мотор, ако добре го помня.
Сега Орлин има 2 Ген 900 кабрио, доста хубав, с турбо 16в мотор.

А ето и снимки на салона, видимо и за моя радост, никога не е пушено в него.
Дефект обаче е, освен лекото нацепване на задната седалка отгоре, и отлепващия се плюш от корите на вратите.
На централното барче пък се вижда дилърово присадената Вебасто печка, която е по-сложния модел с програмируем таймер за пускане на греенето.

[USfan]

Ето и снимки на мотора, оборудван с безупречно работещ мех. инжекцион К-Жетроник.
По делкото и запалит. уредба имаше предполагаем проблем, понеже колата пали трудно и работи на 3 цилиндъра.
Мислихме го с колегата Киро, за което му благодаря за консултациите,  но проблема с прекъсването не бе в крайна сметка там.

А на някои снимки, се вижда и липсващото панелче на предния ляв калник, което свързва оптически края на предната броня, с отвора за колелото.

[USfan]

Ето и нещо друго интересно, някои от книжките, дошли с колата.
Освен тях, получих и двата оригинални Сааб ключа, както и 2 работещи дистанционни за релативно сложна, модел от началото на 90-те год, аларма Пираня.
Мислех, че са на шведски книжките, но доколкото разбирам, са на датски.

Та па повод с произхода на колата, ако може да се пошегуваме-
- О Дания, градина, обрасла с бурени!  - както е казал Шекспир.
Но пък, контра на друга реплика от Хамлет, няма нищо гнило в Дания.

Иначе има 10 см дебела папка, пълна с фактури за консумативи и леки ремонти, събрала всичко от 1987 год. насам.
От датските сервизи, през Скандинавия моторс у нас, чак до сега от последните му обслужвания от Аеро-сервиса.

[SlaviZ0]

Страхотен автомобил. Около Коледа точно за един ден се появи и една с 4 врати, 2.0 турбо, 180 к.с. я бяха писали, още на старите номера. Имам оферта за един 900, 1983 година, спира ме само, че е атмосферен двигател, добре ли се справя твоя откъм динамика ?