Аз да изкажа адмирации за тука споменатата обективност. У нас има масова мания за замазване относително типичните проблеми да дадена марка или модел, а не е коректно. Често срещана практика е в конкретни форуми за отделни модели да се дискутират точно този тип въпроси, а не да се леят безкрайни дитирамби на възхвала. Всеки, който се занимава дори и най-бегло с автомобили знае, че свръх хвалебствията са безпочвени и в много случаи дори смешни, като пак ще кажа - у нас са добили патопсихологични размери, така че отново - комплименти за обективността.
Боре, радвам се, че оценяваш това.
Бих предположил, че моята и също и тази на колегата Иван обективност идва, може би заради моите други, а сигурно и неговите други коли, които са със задно предаване, и по конвенционална конструкция.
Та косвено сме натренирани да сме всеядни, ако това е правилния израз, и безпристрастно да можем да оценяваме тая и оная школа, с всичките и плюсове и минуси.
Специално за мен тая поливалентност и подозрителност към всички конструкции, която обаче не изключва любовта ми към тях, дойде още от първите ми 4-5 броя придобити коли, в периода преди 25-30 години, които всичките автомобили бяха коренно различни на конструкции и производители.
Ако добре ги помня на подреждане, първата ми кола бе Триумф Хералд кабрио със задно. Втората бе Фолц Поло купе, с предно.
Третата бе тарга- Бертоне х1-9, с централен мотор. Четвъртата бе 5 цил. Ауди 100 Авант. Петата бе 6 цил. тарга- Нисан 300 ЗетХ. Шестата бе 1-я ми Мерцедес, и първия автоматик- 6 цил. 250се Купе. И така нататъка, ставаха все по-различни.
Така че моето поне отношение от много години, и досега, към колите ми, се изчерпва с израза Love-Hate relationship.
Оценявам им веднага и негативно конструктивните, производствени, и експлоатационни недостатъци, много ме дразнят тия им черти, но не ги обичам количките, по-малко за това.
Примерно сред средите на собствениците на американски коли, аз и майстора Сашо Кобрата, сме почти единствените оплювачи на тях.
Което много стряска праволинейните УСА почитатели, понеже знаят, че все пак имам 5-6 броя налични американки, които си ги харесвам, и не мисля да ги продавам.
Но тая ми любов към свръх оразмереността им, и харченето на желязо при производство, не ми пречи да им оценявам по принцип демодираните им конструкции, явните недостатъци в някои аспекти на производството, и някои проблеми по експлоатацията.
Всъщност като се замисля, от всичките коли които в течение на десетилетията съм имал, само единици са съчетавали тоя рядък бленд на конструктивно заложена абсолютна надеждност, в комбина с умишлено проектирана, или просто пък случайно получена- динамичност и удоволствие от карането.
Ако пък към тия критерии- екстремна надеждност, съчетана със супер прецизна управляемост и удоволствие от карането, решим да добавим и външна красота и баланс на формата, то от абс всички сигурно над 40-50 коли, дето съм имал, и от тия 14 дето имам сега, избора се свежда до само една единствена кола и модел, която още имам и карам с кеф.
А да видим дали ще се сетите коя ли е тя...
Що се касае за автоклубовете и марковите Форуми, там 90 процента от хората са на ниво 8 клас на информираност и обективност.
Затова там чета или пиша само в редките моменти, когато ми трябва съвет за някой ремонт, или нещо подобно, или ако ще се договаряме за някоя сбирка на фенове и собственици.
В случая да сме по темата, ако вземем Сааб Форума, там това фенско подскачане, на никакви реални бази почиващо, също е силно изразено.
Примерно сигурен съм, че над половината пишещи там, не могат да различат външно стар 93 от 96, да речем, или Класик 900 от 99.
Там огромната част от колите са, разбираемо- Опеловите 900 и 93, често съчетани и с гадния 1.9 литра ГМ дизеляк, слаган навсякъде по света от Корейски Шевита, през Опел, и чак до Алфа Ромео.
Така че като се ръгне някой у тоя Форум с новопридобития си 9-3 дизел, и се похвали, че си е купил най-накрая истински Сааб самолет,
какво да му четеш повече там...
Тема: Шведските ми купета... (Прочетена 104313 пъти)