Митко, браво, страхотно е, че чак на такъв дълъг път си раздвижил най-старата ти на възраст кола.
Жалко, че не можах да дойда да се видим с теб и с дошлите колеги на пикника, а и с удоволствие да се повозя. То и точно тогава, този последния уикенд, бях отн. наблизо в Силистра и в Добрич, но имах ангажименти.
Бурян ми каза също, че сте си изкарали страхотно, то всъщност и на 928-цата все още не ме е повозил, че все се засичахме с него да карам аз пък някоя моя кола.
За релерегулатора ти на Алфата, предполагам и на Триумфа ми е подобен механичен.
Моя поне е една сложна система с 3 отделения с по 2 палчета, дето десетки пъти в минути отварят и затварят, и така регулират напрежението на зареждане, до примерно 13.8 волта.
Ами лечението при мен поне е, като спре да ми зарежда насред път, спирам и почуквам с някой инструмент тоя реле-регулатор, и го оливам с вода на откачен акумулатор, та да изстине.
След което примерно след 5 минути чакане, закачвам акумулатора и стартирам, и обикновено, но не винаги, динамото при мен почва да зарежда добре.
Толкова ме дразни тая работа с такива стари външни механични релерегулатори, че мисля да конвертирам моето Лукас динамо на Триумфа или на външна диодна платка, или направо да сменя динамото с някой по-ретро изглеждащ и пасващ на отворите за закрепване на мотора, алтернатор.
Та, нещо подобно може да се направи и на твоята Алфа 105.
Иначе мотора 1300 кубика е страхотен.
Такъв подобен на твоя мотор, но само с с 1 карб и с 4 скоростна кутия, съм карал интензивно на един седан Джулия 1300, която преди 20 и нещо години се продаваше по София, и много ми хареса как върви тоя мотор.
Да, трябва да го цедиш на обороти, на в това си има своето голямо очарование.
Тема: '69 Alfa GT 1300 Junior - Колекционерското купе (Прочетена 38183 пъти)