След няколко стотин километра потвърждавам, че примигващата на загрял мотор лампа за ниско налягане на маслото съм я излекувал.
Явно на оригиналния датчик му е дошло време за почивка след цели 50 години работа.
Излекувах също клюмващите странични огледала. Уж чисто нови, а малко вятър да ги духне и клюмват.
Оказа се че производителя не отделя достатъчно време за да ги сглоби правилно.
Ябълката на стеблото ляга в една пластмасова полусферична втулка, която е доста пипкава за нагласяне в отвора на основата (на снимките се вижда черната пластмаса).
Предполагам и на Лада огледалата са сглобени на този принцип.
Следва тест на спирачките до София и обратно и когато остане време, преглед на ел системата, че бушона на стоповете ми гори понякога.
Всъщност, най-голямата драма с тази кола се оказаха спирачките.
Това е и основната причина тази кола да мине в мои ръце. Предишният собственик се разочарова от колата точно заради спирачки и сервизи.
Абсолютно всичко по системата е чисто ново, подчертавам дебело често ново!
Обезвъздушават се, карам я две седмици, педала пада на пода и спирачките започват да хващат на четвърто, пето напомпване.
Пълен ужас, няма каране.
През три супер опитнк сервиза мина, никой не може да го оправи.
В последният сервиз, най-старите спецове на спирачки в Пловдив, пловдивчани се сетиха вече, влиза за трети път.
Днес получих колата и педалът е високо, твърд е и усещането е чудесно. Спирачките на тази кола са доста преоразмерени и спира много впечатляващо.
Надявам се да се е “заквасила” и повече да не смуче въздух след няколкоседмичен престой.
Тема: '69 Alfa GT 1300 Junior - Колекционерското купе (Прочетена 42084 пъти)