Автор Тема: Изяви на съфорумци в медиите  (Прочетена 5135 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Март 14, 2011, 01:13:48
Отговор #10

Неактивен zhivko88

  • Публикации: 356
Моята 404ка , която е 67 няма дупки и място за предни пък камоли задни  :)) O0

Март 14, 2011, 13:10:39
Отговор #11

Неактивен DEYAN IYI

  • Публикации: 548
  • Polski FIAT 126p & MZ ES 150 & ВАЗ 21061
    • Форум на Малките Фиати
Това е като да изискват катализатор, АБС и въздушни възглавници O:-)
Бай Фичо - ега ти пауъра!!!
Форум на Малките FIAT 126&500

Февруари 19, 2017, 19:38:51
Отговор #12

Активен dido1903

  • Глобален модератор
  • Публикации: 2743
Колегата Стефан Иванов от Дряново беше герой днес по обяд в БТВ Новините с репортаж за скиците на Шкода, ретро-колите, фитнеса и нещата от живота.  :)
От 15-та мин. започва репортажът за него.
http://btvnovinite.bg/video/videos/emisii/btv-novinite-obedna-emisija-19-02-2017.html


Март 01, 2018, 13:48:39
Отговор #13

Активен dido1903

  • Глобален модератор
  • Публикации: 2743
Поздравления за колегата!  :)
=========================
Пожарникарят спасител на 2017 г. в Търговище: Най-кошмарни са катастрофите
Хобито на огнебореца е да реставрира стари коли

в. Труд - стр. 14 
четвъртък, 1 март 2018 г. 1:19:36 
Антоанета МАРЧЕВА


Помитащи живот и имоти пожари, размазани коли със затиснати хора, блокирани в преспите деца, възрастни, останали без животоподдържащи лекарства насред стихиите... Това са само фрагменти от живота на Мирослав Бонев (46г.) от Търговище и колегите му спасители в противопожарните служби в страната.
Обикновени хора с техен си живот, в чиито делници и празници се вплитат чужди съдби. С годините хиляди. И често срещата им е на онази бразда, появяваща се изневиделица, но окончателна.
Така описва професията си пожарникарят от Търговище. Той е командир на екип в група "Пожарогасителна и спасителна дейност". Води се механик водач на верижна машина, специализирал е водно, алпийско и спасяване при автокатастрофи. За 9 години в пожарната е награждаван пет пъти. Сред отличията му има и министерско. Заради ужаса "Хитрино". Тогава влязъл в нощната смяна, пратена от Търговище към съседно Шуменско. Първо гасили и разчиствали руини, а когато угаснала последната цистерна, скоростно били евакуирани всички. Зачакали взрив. Слава богу, разминал се.
 'Там адът беше слязъл на земята. В работата ни често е непредсказуемо. В Хитрино обаче всяка следваща минута можеше да е последна, както никога досега. Хора има ли, останали ли са някъде в руините и къщите?
Какво има в цистерните? Отровно ли е? Ще гръмне ли", спомня си Мирослав канонадата от въпроси, които ги пронизвали тогава. Смята, че това е било и най-ужасяващото като мащаб произшествие в работата му. Казва още, че тя го е сблъсквала с големи и много опасни пожари в производствени обекти на търговищка територия, които са със сериозен риск, но ги овладели. Нито иска, нито може да ги коментира в медиите.
 "Няма героизъм. Това са делниците ни. Работата ни е такава, ако не й се посвещаваш изцяло, нещата не се случват както трябва", лаконичен е пожарникарят. Твърди, че помни в детайли, като на филмова лента, която все се завърта в неочаквани моменти, повечето от тежките ситуации. Най-травмиращи са катастрофите. Бил е на повечето автомобилни убийства в региона. Благодарен е, че съдбата му е спестила среща с детска смърт, защото това е адът и на спасителите. И до днес в главата му е първата му катастрофа, на която пристигнал със специализирания автомобил за аварийни ситуации. ТИР бил разцепил през средата кола с мъж и жена. Описва травмите по двамата като в кадри от зловещ филм на ужасите... Там нямало какво да се направи. Техният часовник бил спрял и нямало връщане назад. Събирали парче по парче телата. Виделият тази картина, нямало как да не мобилизира всяка своя мисъл да иска да изпревари събитията, да ги предотврати, да спаси. Това и прави.
Колегите му миналата година преброили, че в рамките на няколкото стихийни снежни дни в началото на 2017 г. той е бил на 17 произшествия. След денонощие работа в ураганен вятър, преспи, откъснати населени места и блокирани автобуси и коли, влиза във втората смяна с нещо като почивка от 2 часа. Така откарва близо две денонощия в операции по пътищата. Разказва как целят Североизток тогава беше в капан. Движението опасно и дори невъзможно в преспите. В община Търговище, напук на стихията, отваряха пътните връзки отново и отново, за да се прибират хората по домовете си в селата. Линейките и автобусите тръгваха със снегорини отпред, с полицаи, с пожарникари. Спасителите носиха на ръце хора, връхлетени от инсулти, за да ги изкарат до специализираната техника. Спомня си, че точно откарали един такъв човек в болницата, кръстейки се, че и този път се е получило, и идва друг сигнал. След негово искане за съдействие за екип на енергото или водоснабдителното дружество. И те трябва да стигнат до някоя недостъпна планинска част, за да имат хората ток и вода. Разказва още за поредната кола, тръгнала самонадеяно нанякъде и стигнала доникъде. За виелиците, които за 30 минути заличаваха пътя и превръщаха всичко в сибирско поле. И за вятъра, нестихващ и въртящ снега в смразяващ бял апокалипсис. И докато хората сипеха критики, удобно настанени зад компютрите в топлите си домове, спасителите бяха навън, ден след ден и нощ след нощ...
"Такава ни е работата. Все има недоволни, но пък и толкова благодарни. Нищо не може да се сравни с усещането, че си помогнал. Че и днес с колегите ми сме били там, на онази бразда, която може да е крайна точка, че сме подали ръка и тя не е премината, а хората са се върнали живи и здрави при семействата си. Понякога е страшно, непосилно, защото и ние сме обикновени хора, с наши си проблеми и радости", казва Мирослав.
При всичките преки свидетелства, как всяка смяна може да е последна, дъщеря му въобще не се колебала и записва да следва защита при бедствия и аварии. Сега е втори курс във Варна. "Все ме разпитваше какво дежурство сме имали. Кого сме спасили, какво е станало и така естествено някак и тя избра да учи това", казва бащата за избора на професия на единственото си дете. Разказва, че когато си е у дома в Търговище, двамата обичат да карат АТВ-та. Имат си две и с тях обикалят горите. Той самият е завършил спортното училище в града и стигнал до второ място в републиканския шампионат по вдигане на щанги. Да спортува и поддържа физическа форма и сега е част от личната му дисциплина и задължителен елемент в работата му.
Друго спасение и изключване на онзи филм със зловещите кадри е и хобито на пожарникаря. И то вероятно има връзка с работата му, защото издирва отписани стари коли, които бавно и внимателно възстановява, за да им даде нов живот. Направил е няколко такива. Започнал с трабанти и москвичи. От три години човърка "Опел Супер 6" произведен през 1937 г. Купил го по обява в интернет за 2000 лв. Ретро автомобилът бил толкова изгнил, ръждясал и унил, че му трябвали още години, за да го възвърне към приемлив вид. Сега изтърбушеният ветеран зимува под найлони в двора в очакване на новия работен сезон.
Предимство в момента има оранжерията му от 50 кв., в която си отглежда разсад и пресни зеленчуци в опит да произведе екопродукция за домашно ползване. Другата му страст, която издава профилът му в социалната мрежа, е готвенето. Гордо казва, че е майстор на каквото се сетиш на тема вкусни блюда за облизва не на пръстите. Само дето не меси. Смее се, че не му идва отвътре, но признава, че не е опитвал. Така между дежурствата от по денонощие, човешките занимания да нахраниш семейството, да на гостиш душата с любимо занимание, вървят и дните му, скромничи Бонев.
Колегите му в Търговище го избраха за спасител номер едно сред тях и го номинираха за националния конкурс за пожарникари, описвайки в детайли акциите му от зимата на 2017 г. Хем са недоволни, че не отличиха техния човек, хем пък се радват, че не са имали огромни бедствия, за каквито награждават колегите им в страната.
И Мирослав, и колегите му призовават хората да бъдат по-внимателни, не толкова самонадеяни, защото бедата може да е зад следващия завой, в който сме навлезли с непозволена автомобилна или житейска скорост. И понякога спасение няма, защото онази граница е премината главоломно. "Повече трябва да ценим малките радости в живота, да го пазим по-отговорно и заради себе си, и заради другите", казва пожарникарят от Търговище.




Март 01, 2018, 18:16:27
Отговор #14

Неактивен michev

  • Публикации: 2446
  • only rear wheel drive
Предполагам, се сетихте, че Мирослав и колата му са тук, във форума - http://www.classiccar-bg.com/index.php/topic,7060.0.html

Март 12, 2018, 16:15:08
Отговор #15

Активен dido1903

  • Глобален модератор
  • Публикации: 2743
Тук, ако не греша също става дума за наш колега от форума  :)
===================
Велико Търново: 78 „Трабант“-а, които са в движение, притежава Ивайло Антов в града
http://www.focus-news.net/news/2018/03/12/2498626/veliko-tarnovo-78-trabant-a-koito-sa-v-dvizhenie-pritezhava-ivaylo-antov-v-grada.html

 78 „Трабант“-а, които са в движение, притежава Ивайло Антов от Велико Търново. Колите са част от колекцията, която през миналата година наброяваше 73 автомобила, поясни самият Антов пред журналисти, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Велико Търново. Той припомни, че нееднократно е подавал заявка за включване в Книгата с рекорди на Гинес, но все още очаква одобрение, тъй като процесът е сложен и дълъг.
„Най-новата ми придобивка е четиритактов трабант от 90-та година, излязъл от завода. За нашия регион е единствения подобен, а в страната има около десетина подобни, които са в движение. Той е от около месец при мен. Купих си го от Румъния и го докарах с помощ от приятели, цената е колко на съвременен автомобил, втора употреба“, разказва Антов.
Той разкри и, че именно с този автомобил ще се включи в Деветото издание на Трабант фест, което ще се проведе във Велико Търново през уикенда. Освен това обясни и, че от всички 78 коли, които притежава, използва общо две, въпреки, че всички са годни.


Март 12, 2018, 21:24:50
Отговор #16

Неактивен ivo919

  • Публикации: 139
  • 85трабанта и половина

това сме тримата организатори на феста от ляво е Камен Парашкевов по средата е депутата Милен Михов човека които отстоява нашите интереси за ретро автомобилите писано е тук в форума за това и аз Ивайло Антов

Август 18, 2019, 23:31:19
Отговор #17

Активен dido1903

  • Глобален модератор
  • Публикации: 2743
Ученик връща живота на стари трабанти
https://nova.bg/news/view/2019/08/18/260116/%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8/
`
Страстта към старите автомобили на 16-годишния Кристиан избухнала, когато бил много малък
Да си купиш първата кола „Трабант” с парите от закуските и да натрупаш цял автопарк. Не само е възможно, но и той го е направил. Страстта към старите автомобили на 16-годишния Кристиан избухнала, когато бил много малък. Първият си „Трабант” закупил още като петокласник.
„Винаги съм имал тръпката от притежаването на ретроавтомобил. Още, когато дядо ми караше „Москвич", който той наричаше "Белия лебед", една от детските ми мечти беше да притежавам именно такъв автомобил. Започнах тайно да си събирам пари и след известно време със спестената сума закупих първия си „Трабант” - ето този Бежко”, разказа Кристиан Димитров.
С появата на „Бежко” момчето изправило косите на майка си, но пък срещнало подкрепата на баща си. „На неговата възраст се занимавах с технически кръжоци и ми беше много интересна неговата идея. За начинанието му получихме нахокване от майка му, тъй като го запазихме в тайна от нея. Идеята Кристиан да се занимава с техника ми допадна много”, сподели бащата на момчето Красимир Димитров.

Автомобилът е изваден от стар гараж. Немското возило било отдавна излязло от употреба и доста изгнило, но пък си имало нов горд собственик, който бил готов на всичко, за да го направи като нов. „Нарекох го „Бежко” заради цвета му, който е уникален. Може да се каже, че почти всяко нещо съм го направил с моите ръце, за да е в състоянието, в което се намира сега”, казва Кристиан.

Така вече пет години се оглежда по тротоари и гаражи, за да изкупува старите прашни трабанти и да ги ремонтира. Вече има седем. „След „Бежко” не спрях. Трабантаджия с един трабант няма. Дойде ред на втори, трети, четвърти и на пети. Вадил съм колите от гаражи, от плевни, под дървета. Купувал съм ги от дядовци. Опитвал съм се да спася трабанта на всеки, който тръгне да го хвърля. По добре да дойде за части, отколкото да стане на капачки за буркани”, допълва младият колекционер.

За момчето било истинска изненада, когато почти 90-годишната му прабаба решила да отдели от пенсията си, за да му подари последния автомобил в колекцията. „Имам златен внук. Ще му подаря още един, не, още два, защото е много добър”, споделя Стоянка Първанова.

Кристиан мечтае да подреди ретроавтопарка в чипровското село Железна. За него вече събира и различни вещи от социализма, както и стари автомобилни номера.

„Една от любимите ми вещи е тромпет от 60-те години. Музикалният инструмент и до ден днешен функционира идеално”, добавя Кристиан.

Момчето само поправя трабантите. Предпочита да чете, да се учи и да ги ремонтира на принципа „проба-грешка”. Твърди обаче, че вече за него почти няма тайни по вътрешността на този вид автомобили.

Един от трабантите вече гордо е вдигнал километража до 120 на автомагистрала „Хемус”. А ако се развали на пътя си има голямо предимство. „Трабантът може да се поправи с парче тел, чорапогащник за ремък, както хартия и лепило. Разбира се не пренебрегвам достойнството на трабанта и за мен е чест да карам този автомобил”, посочи Кристиан.

Кристиан вече няма търпение да навърши годините, за да изкара книжка. Така ще може да се наслади истински на своята колекция и зад волана.
„От тук нататък се очаква броят им да расте. Също така очаквам да ми се обадят и за други марки социалистически автомобили и към тях имам интерес - „Лада", „Жигули", „Москвичи”, завършва Кристиан.
« Последна редакция: Август 19, 2019, 09:23:04 от dido1903 »