Моля, радвам се, че ти е интересна историята.
Всъщност, детайлите и са още по-пълнокръвни.
Та, жената първи собственик има роднини в САЩ, които и пращат долари, и за това тя успява да си позволи подобна за времето си, не чак толкова евтина /поне не по стандартите на соца/ кола.
Сина на тази дама също има дейно участие в историята със закупуването, понеже той в нач. на 70-те години учи студент в Австрия.
Съответно, тя му възлага задача да купи някоя нова кола на стойност до няколко хиляди долара.
Сина естествено, се мята да търси нещо спортно, с идеята да я кара основно той.
Харесва тази Манта като модел и тип кола, като доплаща при поръчката за СР версия /вкл. и тези Рали-тип джанти/, и 1.9 литра мотора, и за цвят металик.
Мантата я плащат в експортна цена в долари, във Виенско Опел представителство.
И след борба с времето, някъде през 1971 год. успяват да я докарат в БГ, точно навреме преди да дойде 200%-то мито, след което пада почти 2-десетилетното мандало за вноса заради астрономическите нови мита.
След идването на колата в БГ, жената собственик заобичва Мантата, и категорично не дава на никой от семейството да и кара колата, поне не без нейно присъствие, за голямо разочарование на сина.
За почти 20 години колата минава тия 27000 км, и когато жената спира да я кара някъде малко преди промените в 1989 год, тя лично я заключва в семейния им гараж, и пак не я дава на никой, докато е жива.
По-късно, след промените, Сашо успява да купи колата от семейството, на този хомеопатичен пробег. ))
А ето я Мантата вече и на ФИВА асамблеята в х-л Маринела, паркирана зад един 170 Фау или еС Бенц.
