Ами, горе-долу ги помня моите лични коли добре, но ако разширим аспекта и ги наречем- колите на семейството, тоест да добавим и колите, дето е имал баща ми /след като почина в 2016 год, специално неговите останали 5-6 броя, дето караше, докато беше жив, още си ги пазя, не съм ги продал/, тогава бройката ще е по-авторитетна. )
Ако си теоретизираме, и определено към днешна дата гледайки ценовите нива, много модели от тях, е трябвало да ги запазя.
Но пък интересното е, че по някакви прагматични причини, някои от сега вече сериозно ценните /към днешна дата/ коли които съм имал, или след като съм ги продал, съм купил с техните пари отн. сега доста по-неценни коли, или пък директно съм ги заменил срещу абс. неценни сега коли, по прагматични причини.
Ето малко интересни истории, свързани с цени и стойности на ретро и интересни коли, които са били мои, и които по стечения на обстоятелства, съм разкарал, без да ги реализирам средно пазарно успешно, дори и по цените от онова време.
Пак да акцентираме, че абс. всичките от тях, към ги купувал щото са ми харесвали много, а не щото съм ги визирал за бъдещи успешни сделки.
Та, първите ми 2 примера са от 2 роадстера от края на 60-те години модели- 1969 Триумфа ми Спити Мк 3, и по-късно, 1970 Фиата ми 850 Спидер от 2-ра Серия.
Та, Спитфайъра го купих в 1994 год, и го размених в 1998 год. някъде срещу една Ямаха ХЗет550, която беше на мое тогавашно гадже.
И тогава, а особено и сега, дори и разхлопан Спити, особено най-динамичната Марк 3 версия, естествено беше доста по-скъп, от примерно към периода 10 годишна шосейна Ямаха от среден клас кубатура.
Но айде, в случая е имало сантиментални причини, понеже въпросната дама доста харесваше Спитито, и уж щеше да си го кара след реставрацията му /която каросерийно като отстраняване на гнилочите по пода, и с даване на пари за боя, поне в тия отношения, а и други касаещи мотора, пак бе осъществена от мен/.
Е, очакваемо, не че го подкара въобще Триумфа след като стана готов, отн. веднага го пусна за продажба на СофАвто, в края на 90-те години. ))
Но най-глупавата замяна дето съм правил въобще, пък я осъществих по семейни причини, няколко години по-късно, вече като бях женен.
Та, в 2003 год размених една от най-любимите ми коли, дето съм имал, един 1970 Фиат 850 Спидер, срещу един 1986 Олдс Кътлас Калаис Сюприм Купе, дето още ми седи в гаражите.
И тогава, а особено и сега, 850 Спидер е в пъти по-скъп от Олдс Калаис с предно предаване /дори и Купе версия като моя/ , така че това си беше в.минавка. Но в оня период току що бях продал Олдса ми Торонадо, който го караше тогавашната ми жена, и спешно трябваше да и намеря някаква друга отн. комфортна кола с автоматик, че да вози детето.
И реших , че придобиването на друг Олдс Купе, особено посред зима на замяна срещу Фиата кабрио, ще е добра сделка, хах.
А отн. най-новата на време и отн. глупава замяна дето съм правил, беше всъщност едно тройна сделка, в 2011 год.
При нея си взех обратно продадения ми червен 1989 ТрансАм в 2010 год., а дадох срещу него черния ми 1981 Датсун 280 ЗетХ, и в добавка придобих и един доста хубав тогава на кондиция, бордо 1998 Мустанг 3.8 Купе.
Тоест, все едно размених Датсуна ми 280 ЗетХ /тогава отдавна обмитен, и с БГ регистрация/, и в доста малко карано ориг. състояние, срещу един в хубаво състояние, но отн. доста каран /беше над 200 000 км, като го взех/ бордо металик 4 Ген СН-98 Мустанг.
Сега разбира се, всеки може да види, какви са цените на ранен 280 ЗетХ с хром брони, спрямо цените на късен яйце Мустанг, при отн. еднакви примерни състояния. Определено от сегашна гледна точка, сделката е била отн. лоша за мен.
Така че, да, ако си бях пазил всичките по-интересни коли, щеше да е доста хубаво. ))
А ако се отплеснем и вдълбочим в спомени за коли, и не само мои, безспорно обаче най-глупавата сделка с кола по отн. на продаване, не на купуване, беше направил баща ми в 1995 година.
Той тогава, след 2-3 години каране на неговата зелена 1976 630 ЦС баварка купе, реши да я продаде, понеже вече си беше купил една бяла 6 цил. ХР4и, която аз му намерих, и която беше по-модерна, и той много харесваше.
Съответно, предвид че БМВ-то 6-ца го бе купил за над 12000 ДМ, директно от собственика му от Германия- БГ емигрант живеещ там, 3 години по-късно ,той си инкасира вече сериозна загуба при продажбата, понеже го продаде вече за 6500 или 7000 дм, към 4000 долара, тъй като нямаше платено мито и акциз БМВ-то.
И още по-лошо от загубата на 50% от цената на купуване на бавареца по-рано, беше това, че понеже тогава на баща ми не му трябваха особено тия пари, примерно за кола /понеже вече беше купил ХР4-ката/, и той се чуди какво да ги прави, и ги остави в пирамидата ЛайфЧойс, заедно с още доста повече долари от тази сума, на 10% месечна лихва.
Причината да ги остави там бе, че бе добър познат баща ми, с тогава оня измамник фараона Майкъл Капустин, и Капустин му направил отлична оферта.
Та оня му акцентирал, понеже баща ми беше служител в БВР, че Лайф-Чойс, като жест на уважение към полицаи и военни, на тях даваше не по 5/%, а по 10% месечна лихва.
Та, баща ми бутна там яко кинтите си, за купуване на месечни разписки от ЛайфЧойс, и понеже не му трябваха и лихви, даже и месечните 10/% лихви не си взимаше, а ги оставяше там, и те да се натрупват лихва на лихва.
Капустин го помня добре, щото по онова време той искаше да ми купува моя 1986 р107 500 СЛ, дето го карах тогава, и който беше от нов купуван от Андрей Желязков.
Та, с тоя измамник /той иначе, бе почти единствения Бг-фараон, дето отлежа няколко години за присвоявания в затвора, заедно с един друг мой познат фараон тогава- Иво Недялков от ИстУест Интернешънъл/, си чукнахме среща на тогава модерния /още от соц. време модерен/ и вече не съществуващ- Дипломатически Клуб в Горна баня, да дойде тогава да ми гледа Бенца, че там обичах да ходя на басейн да плувам.
И оня сърбо- уж канадец дойде, като яздеше някакъв чопър Харли Електра Глайд.
Вместо да оферира пари обаче, тоя Майкъл предложи да ми давал някакви американски доверителни разписки срещу Бенца, на уж цена от много десетки хиляди долари и ДМ, хаха.
Понеже на мен ми беше ясен с тия оферти, въобще не му обърнах внимание, и Капустина си замина с Харлито.
Баща ми обаче, хем полицай в Ик. полиция тогава още, беше в някои отношения по-доверчив.
Та, малко по-късно, в края на 1995 год, ЛайфЧойс като фалира, оня Майкъл естествено спря да си вдига мобифона на баща ми, и той, освен и разни други доста по-големи суми пари, загуби в пирамидата и всички пари от продажбата на 6-цата.
Добре, че по онова време, след като продадох 500 СЛ-а, а май и успоредно с него, аз вече имах една синя 1981 633цси, та не останахме без 6-ца купе в семейството, поне към оня период...
Забавни спомени, особено за уравнението-
630 CS= LifeChoice= Zero Money...
https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/1995/07/24/1088882_laif_chois_i_jugoagent_shantajirat_s_hiliadi_zalojnici/
Тема: Ретро Колите в България - Снимки (Прочетена 2178427 пъти)