Прав си за Монтаната, така ми се привидя.
Просто съм се замечтал в БГ да идват повечко бройки стари Поршета, от предполагаемо топли и без много много влага региони...
Ето и още снимки на някои други над 30 годишни коли, снимани тия дни по София.
Тоя от измотаната като мощностни характеристики и динамика, така нар. Малез ера, Олдс Кътлас интермедиейт купе, видимо версията правена точно в средата на този Малез период, от края на 70-те, до средата на 80-те, сега са го напускали на обяви за продаване, с авторитетните уж 260 коня )) мощност.
Реално, с иначе стандартния му малък блок 5-литра осмак мотор, и все още снабден с /видимо тук по само единия брой накрайник/ силно рестриктивен на параметри 8 в 1 сериен екхост, и ако и да е с поставен присаден някакъв си /китайски на сегашно производство, ако е нов/, по инфо от обявата Еделброк карб, и ако и да са му садили тръби по ауспухната генерация с по-голям диаметър, и по техн. данни, и реално, тоя ГМ-мотор си е с повече от 100 коня надолу мощност, от уж обявената.
Ето една по-интересна история, свързана с друга кола от тези снимки, последния от виждащите се Понтиаци 3-ген Ф-бърди, червения пост-1991 лифта тарга модел /който е с същия 170 коня 5-литра моноинжекция мотор, като моя предлифтов Трансам/, е кола, която доста съм карал, и с която имам и много спомени, още от като беше почти чисто нова.
В края 1992 година я купи почти нова /на само 1 година възраст бе Ф-бърда/, от тогава още прохождащата къща Софавто, на бул. Г.М Димитров /която и още не беше с това име, а си беше само един паркинг, излишна територия на МЕИ-то/, един приятел музикант, за към 23-24000 долара цена, нещо подобно.
На Ф-бърда на предното стъкло отгоре, и отзад на бронята, имаше лепенки с големи букви с многозначителния надпис- Тhink About It...
Такива подобни надписи си бяха модерни в Щатите, а и другаде, да се кичат тогава по колите през 80-те и а и нач. на 90-те години.
Например моето първо от трите ми бройки дето имах в 90-те, Бертоне х1/9, произведено в 1979 год, имаше отзад един надпис над бронята, сложен по някое време през 80-те сигурно, и всъщност нямащ релация към колата, понеже тя дори не беше амер. Спек версия- Born in the USA.
Тоя надпис на Бертонето караше уж знаещите, но не толкова наблюдателни фенове тогава по БГ, да го бъркат с Понтиак Фиеро.
Връщайки се към Ф-бърда и музиканта му първи собственик, интересно беше това, че той много харесваше тогава моя кралскосинйо цвят Мерцедес купе с 2 врати от 1969 година модел- 250 ЦЕ в114, и често с него имахме навика да си разменяме на карания колите, като ходим по заведения по София.
Музиканта иначе доста си пазеше Понтиака, и го караше само на хубаво време и по уикенди, а за всеки ден дрънкаше една Лада 2104 комби, бежава.
В края на 90-те год. той обаче пак отиде да работи в чужбина, в Канада, да свири там в някакви барове. Но там за съжаление, след някаква свада в бар, дето работеше /той музиканта си беше импулсивен, и не даваше заден ход при конфликти/, го намушкали с нож, и той почина.
След тази тъжна история Понтиака преседя 4-5 години в един стопански двор, близо до къщата на вдовицата му. Та тя, някъде в 2004 год, покрай наши общи познати ме намери, и ми се обади, да пита дали искам да го купувам.
Ходих да го гледам, но понеже точно тогава бях купил току-що моя черен 1989 Ф-бърд Формула 305 с ръчни скорости, на само някъде 25000 мили пробег и от първи собственик от нов, и просто не ми трябваше втора почти идентична на тип кола.
Та, неговия Ф-бърд /не палеше от блокирала електр. бензинова помпа сигурно, но още доста запазен, само с малко изгоряла боя, но бе някъде само на 40 и няколко хиляди мили пробег/ го купи един колега амер. фен. А след 3-4 години от него, някъде в 2008-2009 години, пък го взе един приятел Жоро, който си го пази дълги години, а от него пък го купи друг негов приятел, сегашния му собственик.
От този червен Ф-бърд с осмак мотор, в момента се намират задните му седалки от сив плюш.
Тях преди няколко години Жоро ми ги подари, като продаде колата, че изцяло си смени плюшения фабричен салон, с докаран такъв от Щатите.
След тази смяна, задните му седалки оригиналните от Ф-бърда, както си бяха в безупречно състояние, му бяха ненужни.
На моя пък седалките, пак от същия фабричен и доста стандартен при ГМ сив плюш, имаха 1-2 дупки от цигари, така че неговия подарък ми свърши идеална работа, за което съм му благодарен.
Така че с този 8 цил. Ф-бърд, така романтично коледно сезонно паркиран под тези сушеници
, и който все още е доста запазена и не много карана кола, имам толкова спомени с него, даже и без да съм му бил собственик.
Тема: Ретро Колите в България - Снимки (Прочетена 2180075 пъти)