Ден 3 – Черна гора – Албания
В план графика за 3-тия ден беше написано Будва, Черна гора начална точка, Чероводе, Албания крайна. Случиха се обаче редица неща които възпрепятстваха осъществяването му. Деня започна нормално, хапнахме, натоварихме наново целия багаж по колите и тръгнахме към стария град на Будва. Едни предпочетоха да гледат крепостта, аз и Стефчо се ориентирахме към плажа. Стефан беше главна атракция на пиещите кафе по плажа, след като влезна да се изкъпе в иначе доста студената вода. Имаше и аплодисменти от една баба, аз не успях да се престраша, не държа на студено. Будва също остави много добри спомени, подреден изключително чист град, стария град също е интересен, но на мен взе да ми идва повече гледането на подобни обекти, само набързо му хвърлих едно око. След Будва, беше ред да видим острова Св. Стефан, който се намира на 15-на километра от града, посока границата с Албания. До островчето повървяхме пеш , като минахме през един голям парк, към плажа имаше огромно имение, като от латиноамерикански сериал, много маслинови дръвчетата по плажа най после видяхме хубав пясък, а не камъни. За наше съжаление бяха затворили Св. Стефан за посетители, та не успяхме да го разгледаме и отвътре. До тук всичко вървеше по план, натоварихме се бързо по колите и тръгнахме към Албания, в Черна гора бяхме видели каквото беше заложено по план. Да обаче от тук почнаха леките обърквания. Трябваше да караме към град Бар и от там към Албания, но обърках пътя на едно кръстовище понеже нямаше табела, та тръгнахме пак по едни баири. Доста време катерихме и спускахме, Шипка ряпа да яде, единственото хубаво беше, че нямаше движение. След като вече се усетихме, че не е това пътя за Бар, трябваше да измислим какво да се прави. Варианта беше да обиколим през Подгорица и от там към Албания или да се връщаме обратно към Бар, но това беше оферта, тъй като се бяхме отдалечили доста. Избра се обаче трети вариант, Виктор видя на GPS си някакво пътче през планина, което щеше да ни изведе уж някъде след град Бар. Реши се да се кара от там, след тази случка вече освен никога да не вярвам на хипита, си казах, че и на GPS си няма да се доверявам. Пътя беше силно казано път, по скоро козя пътека, която вървеше покрай Шкодренското езеро. Баира беше голям и се караше основно и само на втора. Някак си знаех, че този път няма да ни отведе на точното място, но нали имахме навигация, работата беше сигурна. По едно време застигнахме един камион, който тотално ни запречи пътя, колата взе да грее, изобщо работата не отиваше на добре. Намери начин човека след няколко километра да отбие, че да минем. С течение на времето, започна да се променя и пейзажа, растителността намаляваше, увеличаваха се камъните, живот липсваше, няколко малки селца видяхме, в които не се мяркаха хора. Катерихме около 20-на километра само на 2-ра и накрая стигнахме до мястото където пътя просто свърши…Оказа се, че и GPS изгубил сигнал много отдавна и сме си карали просто така без посока. Интересно беше, че в последното село имаше джамия, а хората с роуминг започнаха да получават смс за албански оператори. По принцип границата минава през Шкодренското езеро. Объркването беше голямо, най-вече откъм загуба на време, понеже катерихме с много малка скорост, а в Албания ни чакаха много километри, но от друга страна видяхме такива места, които никога нямаше как да предположим, че съществуват. Интересно беше за мен как се снабдяват с хранителни продукти горе в планината, нямаше магазини, няма земеделие, няколко къщички и джамията. Мястото беше наистина доста не гостоприемно. Горе решихме, че най-добре ще е да минем през Подгорица, и поехме на обратно. Всичките тези 20 километра наново, но нямаше друг път. До Подгорица стигнахме бързо, в столицата не се влиза, направили са околовръстно. Всичко тъкмо изгледаше, че пак ще дойде по план, докато не стигнахме границата. Часа беше към 15и30, а границата затворена…до 17 часа. Това автоматично означаваше, че няма как да стигнем до Чероводе същия ден. Тук се разигра една лека балканска караница, както само ние си можем, все пак се стигна до решението да караме до Дуръс и там да търсим да спим. Границата я отвориха успешно към 17и30. Междувременно се поговорихме с няколко албански тираджии и една френска двойка, които имаха за идея да минат цяла Албания през вечерта, нещо което съм сигурен, че не са успели да направят. За Албания честно казано абсолютно нищо не знаех, там отивахме на рафтинг, не да разглеждаме забележителности. Бях чувал, че пътищата са зле, но не съм очаквал нищо като това което видяхме. До границата с Албания пътя го строяха в момента, нещата не изглеждаха никак добре, въпреки това постоянно бяхме изпреварвани по черния път от албански мерцедеси и в нас започна да се появява едно чувство на притесненост, къде отиваме и по – важното ще се върнем ли оттам. На черногорския пункт ни пуснаха бързо, на албанския един дядо любезно ни накара да отворим багажника и само това беше. Въпреки това от прекрасната Черна гора, изведнъж се озовахме не в друга държава, а на друг континент..Нещата изглеждаха много зле. Първото нещо което НЕ видяхме в Албания е ПЪТ, второто беше бензиностанция с името АДА. Първата ни спирка в Албания трябваше да е град Шкодра. Пътя до там се изгледаше в момента, положението не беше добро, постоянно разлика в нивото на асфалта, на всеки мост имаше обходен черен път покрай него, явно строежа на мостове не им е силната страна на албанците. Иначе колкото и зле да беше пътя постоянно си изпреварваха бесни мерцедеси. Това е колата в Албания, от 123 до най нови Ц и С класи. В Шкодра пристигнахме към 19 и 40, и обстановката хич не ни зарадва, града изглеждаше като след бомбардировка, липсваха всякакви табели, никой не говори на английски, никой не може да обясни накъде е пътя за Тирана. Най – забавно беше като спряхме да питаме двама полицаи, едната кола единия, другата другия. Според единия униформен за Тирана беше наляво, другия сочеше надясно…С големи мъки успяхме да намерим правилната посока и да излезнем от града. След Шкодра започна вече да се стъмнява, като хубавото беше, че се появи нещо което приличаше на път, по който можеше да се кара с повече от 40 км. Интересно беше как изпреварват албанците на тъмно – къси – дълги, мигача и заминават, по принцип бързо свикнах с това, освен когато започнаха да го правят когато отсреща идваше и кола, тогава нещата станаха много плашещи. Доста и от албанците не знаеха как се спират дългите светлини, постоянно имаше някой да ни заслепява. Преди Дуръс покарахме и по нещо подобно на магистрала, която нямаше начертани ленти, нито аварийна такава. Напрежението от карането на тъмно в Албания започна сериозно да влияе на реакциите ми, нямах търпение по – бързо да стигнем и да спрем. Дуръс е втория по големина град в Албания, намира се също на Адриатика, покрай пътя започнаха да светят витрините на доста магазини, появиха се по нови модели коли, изобщо имаше разлика от това което бяхме видели досега в Албания. Другото което и по тъмно се забеляза е огромния брой бензиностанции, всичките някакви местни марки, от големите вериги само Еко се мяркаше тук там. В Дуръс си нямахме на идея къде ще спим, пообикаляхме малко улиците да потърсим някой хотел, но без успех. Иначе още на първото кръстовище станахме свидетели как се минава на червено без да се замислят даже, имаше един и без светлини караше…Спряхме на центъра на града предполагам да обсъдим какво ще се прави и отнякъде се появи местен жител, доста едър и започна да ни говори нещо на албански..Стана ясно, че не е добре да спираме точно през тази сграда, което по късно разбрахме, че общината. Тъкмо се канехме да се изнасяме, кога се появиха някакви негови приятели, естествено с черен мерцедес, които решиха, че ще ни намерят евтин хотел, само да ги последваме до мястото. Сценария изглеждаше леко притеснителен, имайки предвид къде се намираме, но нямахме други идеи, та ги последвахме. След кратко обикаляне стигнахме до една задънена улица, където явно нямаше хотел. Слезнаха албанците от мерцедеса, почнаха да викат да се покаже някой от блока. Не след дълго излезна мъж от близкия блок, поговориха си нещо с момчетата от мержана и ни повикаха. Езика с който се разбирахме с тях беше италиано-немски и разбира се множество жестове. Стана явно, че има свободни стаи, които се намират на 5-ти етаж на блока. До 5 етаж обаче се стигаше само с асансьор, които имаше копчета до 4-тия етаж, за 5-тия трябваше да имаш ключ. На 4-ти етаж ако се слезне, нямаше стълби за 5-тия. Обстановката в стаите беше прилична, но според мен си бяхме в някакъв публичен дом, перденцата бяха доста палави. Беше късно да се отказваме, а и бяхме страшно уморени. Човека който ни даде стаите, живееше на приземието, в стая с 3 момичета на видими възраст около 20 години, той да е бил около 40-те. Те определено не му бяха дъщери…Човека ни отвори подземния гараж на блока и прибрахме там колите. Това беше най – важно за мен, хич не исках да оставяме колите на открито. Иначе хората бяха много любезни, не бяхме обядвали още и ги помолихме да ни покажат някое местенце наблизо за хапване. Часа вече минаваше 22:00 когато ни заведоха в местното заведение за бързи закуски. Хората тъкмо бяха изчистили всичко и се канеха да заключват. Тук албанците ми направиха добро впечатление, като пуснаха наново всичко, само заради нас. След като хапнахме беше вече крайно време да сложим край на дългия ден. Беше ясно, че вече ще ни е трудно да вървим по график, но мисълта, че сме ок и има къде да спим ни беше достатъчно основание да се успокоим и да се подготвим за следващия ден.
Снимки:
Утро над Будва
Товариме Москвича
Будва стария град
Стефан гларуса
Тук малко соц автопарк
Скромни къщи преди остров Св. Стефан
Самия Св. Стефан
Св. Москвич:))
Тук тесния път по който се изгубихме
Албанската граница
Албанска магистрала
Шкодра
Бесен мерджан
Дурес
Всички снимки:
http://vaches.snimka.bg/europe/s-rbiya-bosna-h-rvatska-cherna-gora-albaniya-g-rciya-makedoniya-s-moskvich.672836.27040985По - късно ще кача някое друго клипче, отивам да пия бира сега.
Клипове:
С Москвич в Черна гораС москвича между черногорско - албанската границаС москвича в АлбанияНа влизане в Албания с москвича