Привет и от мен, анонимния собственик на този Москвич.
Като за начало искам да оставя тук своята благодарност към множеството анонимни люде, спомогнали да спасим този автомобил и към неанонимните такива, дали ми кураж да се запаля по това хоби.
За запалването основна роля има г-н m_g - когато си четях неговите теми за покупка и реставрация на автомобили си представях някакъв зловещ чичко от покрайнините на живота, с огромни очила и синя манта, който денонощно чете литература по въпроса и безспирно и неуморно твори по автомобилите. Оказа се съвсем ведър млад човек, с когото дори пих бира в разгара на зимата през януари 2016 г. След биропиенето последва разходка с Волга 21 без уплътнения на вратите в мразовита София и това беше най-убедителният метод да заобичам тия коли. Но нямах такава кола, от коли нищо не разбирам, а и мегдан да имам съвсем нямаше тогава.
През есента на 2017 г. се запознах с бележития Филип Бахметиев, да спомним с добро името и делата му! Събра ни в найлоновата кръчма в Лозенец отново г-н m_g. Сред кварталните пияници започна разказ за преживяванията им със социалистическите авто чудеса. И поразен от историите веднага бях качен на бялото Дефорсе на Филип, после отведен при част от останалите му коли, накрая закаран у дома с Москвич 408. Г-н m_g/да не се бърка с групировката MG Holding/ намекна, че Филип ще разпродава част от неспасяемото имане и това е моят шанс да опитам дали тези коли реално ми допадат. Отговорът ми беше известен. Оставаше само да дойде и смелостта, предвид факта, че аз съм технически неграмотен човек.
След заниманията с елементи на бира с тия господа ми предстоеше пътуване в чужбина, а после и неприятна операция. Вечерта преди операцията Филип ми даде да карам смахнатата му ежедневна Лада 2103. Карането засили желанието, но си трябваше добър автомобил, а тази кола е възможната лоша база за реставрация - лоши ламарини и добри сантименти. После зачестиха вижданията с Филип, радост по спасената от небитието жълта Жигула, после и самото небитие за него. Срещнах Момчил, той ми сподели за това. Скоро след това Момчил се зае да намери читава кола и отговорът не закъсня - за това ще разкажа в друга тема или по-скоро в нейното продължение, да не става тотална каша тук.
Покрай колата дойдоха нови приятелства, авто неволи и този червен Москвич. С това мога да кажа, че потуших своите соц мераци за соц коли. Или поне на този етап.
Конкретно за Москвича - ами наистина е нищо повече от добра база за реставрация - в действителност няма здрав детайл по него - боята е матирала, а и допълнително доубивана с антиваксиране/правил го е някой с моите знания и умения, не случи тая кола на стопани, ей!/. Двата задни калника са с по москвичовски напъпили вежди, двете врати ог шофьорската страна са бити с чук и китосвани с детски пластелин от художник сюрреалист. Да изброим още - по капака на багажника има бойни белези от мотики, задната броня е извита под сърп, но не от удар с чук, а от друг внезапен удар. Ръбовете по тавана протрих собственоръчно аз, под зоркото и наслаждаващо се око на Frysco, докато запозна второто възраждане на боята Моторът грее, а тенденцията е да произвежда хомогенна смес тип "автобоза" - съединение между вряла вода и лениво движещо се масло/компресията на мотора само я подозираме колко мъртва е също/. Дотук с несъществените хули по този "отличен" автомобил.