Автор Тема: За любовта ми към Москвичите или моята уводна тема  (Прочетена 5773 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Юли 03, 2018, 23:03:07
Прочетена 5773 пъти

Неактивен Методи Кръстанов

  • Публикации: 208
     От темата с анонимния москвич и аз се нахъсах да пиша. С доста от вас се познаваме лично или поне с хората обичащи съветските автомобили. Моята история е доста дълга и незнам дали ще мога да опиша всичко. Името ми е видно, но не е видно че имам 23 москвича. Да 23 и всеки един съм го докарал на самоход до вкъщи. Определено обичам тия коли, то моито е по зле и от лудост, ама нейсе. Едва ли има друг човек като мен които да обича повече москвичите. Сещам се само за един които аз наричам съучастника ми в пъклените дела, за по кратко ще го наричам СПД. Та той има сигурно над 30 москвича вече и е замесен почти при всяка покука на мой москвич както и аз на неговите. И аз не знам как започна всичко - както половината българи и ние имахме москвич - оранжев на цвят, дефорсе произведен 1984г., семейната ни кола, тоест на баща ми. Помня как като съм бил на две годинки държах волана в скута на баща ми и карах няколко метра по някаква улица. Друго не помня но това ми се е набило в главата. Помня и как с брат ми спяхме на задната седалка на път за морето и още хиляди спомени с тази кола. Най ме е яд че замина за скрап без да и направя и едно кръгче в съзнателния си живот. Баща ми не ми даваше защото нямах книжка, даже не ми даваше да паля двигателя. Така си и замина тая кола без да мога да я покарам. За това ще ме е яд винаги, както ще ме е яд че не ревнах на баща си за да не го дава за скрап. Та този москвич не се поддържаше изобщо от баща ми, само му сипваше бензин и го караше. Помня че двигателя изпадаше някак и той преди да тръгнем някъде го наместваше с една щанга. Помня че отзад пода го нямаше имаше дъски за да не пропадат краката. Бил съм малък тогава. Накрая изгни резервоара и баща ми така го заряза на улицата. Било е 98 -99г. някъде. После отнякъде намери едно купе и знам че плати за него една газка чакъл. Беше решил да прехвърли нашия двигател в това другото купе, за което ще напиша отделна тема. Както и да е така и не прехвърли двигателя, това направих аз заедно с брат ми доста по късно, но за това в другата тема. Баща ми само извади двигателя и скоростите от нашия си москвич и купето му теглено също от нашия Газ 53 замина за вторични. Сега не мога да си простя че го допуснах, но тогава съм бил малък и страста ми още я нямаше. Това е семейния ни москвич които стана на консерви, имам само една единствена негова снимка и то на хартия:

След като замина за вторични аз започнах да изпитвам угризения, след дъжд качулка, ама откъде да знам. Започнах да карам баща ми да сглоби новото купе с нашия двигател. На него само това му беше до главата и само обещаваше, но нямаше време. Аз даже му се сърдих тогава, глупака аз, а той нямаше време защото трябваше да работи за да ни храни. Така или иначе явно му бях надул главата  защото един ден прибирайки се в нас видях един син москвич произведен 1980г. Беше ми го купил на мен и ми каза никога няма да го забравя ''Ето ти москвич, нали искаше''. Леле колко бях щастлив тогава, един син изгнил и три пъти боядисван москвич, ама как му се радвах само как се радвах. Баща ми каза - изкарай книжка и го прави каквото искаш, само че докато не видя книжка няма да го караш. Това беше през 2002г., а на 18 станах през 2004г. и тогава взех книжка. През това време всяка моя минута, всеки спечелен лев отделях за москвича. Шкурех всяка ръждичка и минавах с грунд. Когато не чистех или не разглобявах нещо по него седях на предната седалка и си пусках радиото му ''царевец'' и мечтаех как ще го карам и как ще возя мацки с него. Тогава мадамите се возеха още в москвичите и ладите и глупака аз също за това си мечтаех, как ще возя някоя мацка. Ами не стана, аз успях да го карам едва около 200км., дали има и толкова. Както казах събирах пари за да се боядиса купето. Бях събрал не помня колко вече към 150 лева, което за мен като ученик тогава си беше постижение при все че ми даваха по 2лева на ден за училище. Знам че майстора искаше още толкова и баща ми му закара една газка дърва за остатъка. Мечтата ми бе с него да отида на абитуриентския си бал, уви и това не стана, майстора много се забави въпреки че през ден бях при него, накрая ме изгони даже. И така изпуснах бала си, но москвича беше най накрая боядисан. Това беше през 2004г. някъде тъкмо взех книжката. Имам една лента негови снимки след боядисването естествено са на хартия. От самия процес нямам. А колко само бях щастлив когато стана готов, никога няма да го забравя. Ето го готов, даже бях купил едно авто радио с фул лоджик контрол, никой от познатите ми нямаше такова, бях сложил пердета на задното стъкло и бях затъмнил задните стъкла. Абе детска ми работа: [/url]mg]

А той пък наистина беше станал хубав:


И това за което не искам да се сещам - за пръв път откакто се помня плаках, направо си беше рев, това ми беше най голямата мъка която бях преживял дотогава, още ме боли - както казах бях взел книжа и го бях карал не повече от 200 км., когато татко ми трябваше да закара майка за мед. преглед. Бил съм на училище, 12 клас е било. Връщам се вечерта в нас и гледам татко се държи за гърдите, майка ми я няма. Москвича и него го няма. Сви ми се сърцето. Баща ми каза ''Мети, спокойно стана нещо но не се плаши''. За части от секундата полудях. Той ми каза както си карахме с майка ти и едно ауди изпревари на завой. Нямаше как да го видя и само успях да завия волана за да не ни удари челно. Майка ти е в болница, нищо и няма само е натъртена, мен ребрата ме болят от волана. Ей, на най големия си враг не му пожелавам да чуе това. След като се успокой че майка е добре питах за москвича. Ами нищо не става от него, смазан е това беше отговора. Ех как плаках тогава, толкова ми беше мъка все едно жената в която си влюбен да ти каже ''мога да ти предложа само приятелството си''. На другия ден отидохме до болницата видях майка, нищо и нямаше освен няколко натъртвания. След това отидох при москвича които беше в районното заради ПТПто. Не искам да си спомням колко ми беше гадно и няма да го описвам повече. Видях това, плода на две годишни лишения и вложен труд и мечти:



Беше смазан, сега да беше щях да си го ремонтирам. Но тогава бях на 18, без никакъв опит и знания. Послушах баща си които каза че нищо не става от колата. Свалихме всички здрави части с идеята да правим онова купе което баща ми бе взел с идеята да сложим двигателя от първия ни москвич. То си стоеше на стенд бай и междувременно в коша снасяха кокошки, но за това в другата тема. И така втори москвич отиваше на вторични. Но вече ме болеше и то много. Любовта ми към тези коли вече се бе зародила. След това както казах сглобихме купето с двигателя от първия ни москвич, аз и брат ми, буквално ние двамата на ръце го сложихме в коша но за това в другата тема. След това и аз незнам защо, започнах да си купувам москвич след москвич. СПД също има пръст в това, голям подстрекател се оказа. Та така - от 2004г. до сега имам към 380 000км. навъртяни на няколко москвича. Това е ежедневната ми кола, нямам друга марка, не искам и да чуя за друга кола, не че нямам възможност да си купя. Всеки ден карам москвич, из София из страната, абе навсякъде. Няма болтче или гайка по тая кола която да не знам откъде е и няма москвич които да не мога да подкарам. Знам всяка разновидност и модификация, абе знам всичко за тия коли. Когато имам време ще пиша за всеки отделна тема, ще ми отнеме доста време но нищо, мисля че ще е интересно. Имам от 408 произведен през 66г. та чак до 2140Д произведен в края на 88г. когато спират производството на 2140. Алеко нямам, не ми харесва. Нямам и седмаци или троики, някакси не ми харесват. Та толкова за тази уводна тема, че стана много дълга за четене. Ще продължа да пиша в отделните теми за отделните москвичи. В Москвич форума имам доста теми но след срива на snimka.bg всички снимки изчезнаха. За това и реших да пиша тук, да имам теми на повече места, та като одъртея да си спомням колко луд съм бил :) 

Юли 03, 2018, 23:54:17
Отговор #1

Неактивен Frysco

  • Публикации: 447
Хехе, ейй, Методи, опасна работа е тоя СПД. Да ти споменавам ли какво стана, малко след като се запознах с него... осмак стана, в гаража ми е и си припиква масло доволно, а аз ходя да ръся трици след него. А и оня анонимния собственик и той се сдоби с червената краста, след като се запозна със СПД-то ти.
Що се отнася до спомените, малко хора имат щастието да пазят първата си кола. И май не осъзнават какви са късметлии...

Юли 04, 2018, 09:06:41
Отговор #2

Неактивен Методи Кръстанов

  • Публикации: 208
Аз как съм му набрал на този СПД, само аз си знам. Когато се запознахме имах само 8 москвича и бях се зарекъл да не купувам други. Но един хубав неделен ден телефона звънна. Аз дигнах което беше странно защото необичам телефони и особено събота и неделя го оставям някъде и не ме интересува кой звъни. Обаче съдбата си е съдба. Дигнах, нашия СПД вика ''Здрасти, ти ли си Методи''. Викам да. Той - само ти може да ми помогнеш, трябва да ме спасиш, взех телефона ти от москвич форума. Викам какво става, руснаците ли нападат, та си толкова притеснен. Не бе вика той, има тука в Лозенец един четирифар осмак и ще го дават за скрап а нямам пари да го взема. И оттам като се почна, та взех още 15 москвича. Направо съм му казал повече нито да ми звъни, нито да ми пише, нито даже картички да праща. Той така прави - ей тука има един москвич, дай да го видим. И обикновено после се прибираме с него защото на мен малко ми трябва. Сега съм му казал не е ли пред умирачка да не ми звъни. Даже мисля да си сменя телефона, името, интернета, абе всичко защото СПД само звъни и казва ''Методи ей тука намерих един москвич много е хубав дай да ходим да го видим''. Но той явно няма спирачка защото след като почнах да му отказвам той се е сдушил със вас и както вече знаем и вие сте потърпевши от него :) Иначе за първата кола - всеки оценява нещо след като го загуби. Е вече си научих урока и оценявам нещата докато все още ги имам. След това не съм върнал нито една кола за скрап, няма и да върна. И пак напомням - внимавай със СПД защото няма спирачки. Даже незнам дали да не оповестим името му публично за да няма и други опарени от него :)

Юли 04, 2018, 10:17:41
Отговор #3

Неактивен m_g

  • Публикации: 1123
  • ГАЗ М21, ГАЗ 3102, Варшава 223, ВАЗ 2101, Ниса 522
С Методи се познавам покрай СПД-то. Въпросното лице живее в отсрещния блок. Било е някъде 2011 или 2012г, Жигулата стоеше като паметник пред нас. В резултат освен, че изгни, й блокираха спирачки. И един прекрасен ден решавам да видя какво се случва и съм я разглобил. Идват двама хлапаци - така и така, ние обичаме старите коли. СПД и един негов съученик. Та с въпросния СПД ходихме на Козлодуй 2 да купувам цилиндърчета (колата още е с тях - предните главини са едно от малкото неща, които са си от нея).
Та от тогава заформихме приятелство с въпросния човек и в последствие покрай него се запознах и с автора на настоящата тема. Така стана, че години наред се събирахме вкъщи да кроим пъклени планове с едно твърдо ядро на съветското автомобилостроене от квартала. По едно време всеки уикенд Методи и СПД ходеха да купуват отнякъде поредния Москвич.

За първата кола и колко е хубаво да си я имаш, мога да напиша книга. Понеже темата е за любовта към Москвичите, ще направя едно лирично отклонение.
Както много пъти съм разказвал, моята съдба е подобна, само че с хепиенд, или почти. Така се случи, че и до ден днешен имам двете ми първи коли.
Семейната Шкода 120Л от 1986г, която още помня как баща ми докара от Мототехника, и до ден днешен стои зарязана в един двор с хипотезата някога пак да тръгне. Та след като през 1995-та баща ми загина, Шкодата остана за мен - беше на 32000км. През 2000г. оправихме документите и оттогава е на мое име. Като хлапак дядо ми ми даваше да я карам на село. И естествено, мераците ми бяха като взема книжка, да карам Шкода. Представях си я без брони и с лети джанти... Е, не се получи.
Другата кола, която и до ден днешен карам, беше на другите баба и дядо. Дядо ми почина 1997г и баба ми ми връчи ключовете да си играя с Жигулито, което стоеше пред блока. Като съм бил станел пълнолетен, да съм я бил махнел и да съм си бил купил нормална кола. И аз се захванах с джобните ми пари да я поддържам. Между впрочем, баба ми ми даваше пари за бензин да си карам из квартала. Да е жива и здрава, тя допринесе много и до ден днешен да се занимавам с автомобили.
И вече 2002г. на 17 и 9 месеца почвам курсовете, а паралено закарах Жигулата в сервиза при един семеен приятел, чичо Любо (лека му пръст на човека). Та на 31.07.2002г. в един ден бяха 5 г. на дядо ми, взех книжка и си взех от сервиза вече пребоядисаната и с 4 нови калника Жигула. Стана перфектно по тогавашните ми разбирания. След един месец я смазах челно. Пак 3 месеца ремонт - отгладувах я и така - та до ден днешен.
Та по темата за Москвичите. Една от първите книги за коли, които още като съвсем малък, беше Учебник за любителя шофьор - изрових го в библиотеката на въпросните ми баба и дядо с Жигулата. Той е писан за Москвич 407. След доста години вече гимназист, при другите баба и дядо, попаднах ма Детска енциклопедия, съветско издание от началото на 60-те, със страхотни цветни картинки. Темите за автомобили бяха написани супер увлекателно и пак за Москвич 407.
Съответно аз исках да си купя именно Москвич 407. В ония години обикалях из София с колелото и разглеждах де що има стара кола. В комбинация с нямането на достатъчно пари, мераците ми се насочиха към най-достъпните варианти. Мечтаех за Волга М21, за Варшава, за Ниса, за Шкода 1000МБ, за Октавия, за Рено Дофин, за Опел Рекорд П1 и П2, за гърбав ЗАЗ, за Вартбург 311. И естествено, за Москвич - 407 двуцветен, или 403, или 408 с 4 фара. Тогава в Лозенец имаше много, ама много стари Москвичи. Бях се влюбил в един тъмно жълт 407, който си стоеше със спаднали гуми на 50м от блока на жена ми. Тогава не я познавах, ама колко съм висял по паркингите - до тях имаше няколко стари Шкоди - 100, 105 и 120, една блъсната челно 100 една Волга 24.
Та оная жълта седмица ей така си стоеше, та чак до 2004-5, когато най накрая замина за скрап. Трябваха ми 250 лева , за да я купя, ама аз знаех, че ми трябват пари за ремонт и поддръжка после. И така и не се реших. Каквото изкарах, отиваше за по-наложителни неща, а и карах Жигулата ежедневно и тя си искаше и гориво, и нови гуми, и акумулатор. Та се реших чак 2008г. и пак размишлявах за Москвич, ама на - намерих Варшавата и историята е ясна.
Между впрочем, в края на 90-те пред блока на СПД имаше един червен 403 (на дядо му), и 407 синьо-бял, а пред другия - 403 син. Караха стока на пазара с 403 сив много запазен, Волгите М21 също бяха много - една на Геле кръчмара сива, една сива на пазара. две Варшави имаше в радиус 100м от вкъщи. Четирифарите осмици не съм ги броил - даже кварталния караше такъв и ме е предупреждавал да внимавам със Жигулата - всички знаеха, че я карам...