Автор Тема: Москвич номер 3 - 2140Д / 1983 г.  (Прочетена 4915 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Юли 29, 2018, 20:27:21
Прочетена 4915 пъти

Неактивен Методи Кръстанов

  • Публикации: 208
Ще се опитам да разкажа за москвич номер 3.... Дълго ще е но мисля интересно.  Еех тоя москвич номер 3....сигурно ми съкрати живота наполовина, ама и аз го спуках от каране, ей така да си му отмъстя. Има значи два типа москвичи и два типа хора. Такива москвичи които не се чупят и оставят само хубави спомени и такива които само се чупят. За това и хората или обичат тия коли до полуда или обратно, мразят ги и във вътрешните си органи :) Не съм срещал досега човек които да гледа на москвич с безразличие - или ги обичат или ги мразят. Среден вариант няма. Та москвич номер 3 е от втория тип - от тези под които лежиш цял живот. Мога роман да напиша за историите си с него. Не знам може и да си внушавам но тая кола ме накара да не се отказвам въпреки всичко и всички. Всички ми казваха ти луд, хвърляй го тоя скрап, за какво ти е. Но с времето осъзнах че не колата ми е виновна, а моите некачествени ремонти. Защото всъщност го сглобих от нулата и го правех за пръв път повечето пъти без да знам какво правя. С времето се научих че просто колата си иска човек които знае какво прави и с времето и опита колата започна да ме слуша и да ми служи вярно. Дори незнам колко км. имам с нея по груби сметки са към 170 000км. плюс минус, за времето от 2008г. досега. Бил съм из цяла България с него, тия десет години това бе и още е ежедневната ми кола. Минавам по 90-100км на ден до работа и обратно и това е само до работа. Зима или лете, за него няма спирка и покой. Е вече много изгни и му е време за кърпене и нова боя но и това ще стане в скоро време. Та да започна най накрая с историята му и то в съкратен вариант иначе трябва да пиша цяла седмица - това е резидавото купе което баща ми бе взел за една газка чакъл с идеята да прехвърлим двигателя от семейния ни оранжав москвич в него /за справка в предишните ми две теми/. Така и не стана докато не пораснах малко. Баща ми взе купето през 97 или 98г. без двигател. Купето така си и остана докато синия ми москвич не катастрофира през 2004г. През това време вече бяхме върнали оранжевия москвич за скрап и бяхме запазили двг. За справка в уводната ми тема. Когато синия катастрофира през 2004г. бях полудял. Реших че ще правя това резидаво купе като му сложа двг. от оранжевия както бе първоначалния план. Между временно бяхме купили москвич номер 2 за които вече разказах. Но москвич номер 2 не беше синия москвич които толкова обичах тогава. Поради това реших че ще го възродя или поне ще си направя негово копие. И така реших резидавото купе да стане копие на синия ми катастрофирал москвич. Баща ми нямаше време да се занимава поради което запретнах ръкави и реших че никой не ми трябва и сам ще се справя. Ето това е резидавото купе през 2005 или 2006г. имам само една негова снимка преди ремонта. Бях започнал да му сменям капаците и вратите. Капака е от оранжевия, вратите са от катастрофиралия син. Двигателя е от оранжевия, лично аз и брат ми двамата, без подемници на ръце го бяхме сложили в коша в които преди това снасяха кокошки буквално. Лично аз му сложих и скоростите и кардана които бяха също от оранжевия. Баща ми само навърза токовете защото незнаех кое от къде е. Сега и насън знам коя жица от къде е и какъв цвят, ама тогава...
Ето първата му снимка



На 28.06.2006г. ме взеха в казармата - един от последните набори бях, егати и късмета. Както и да е - до Долна Митрополия ме закара москвич номер 2. До преди това резидавото купе вече се движеше на собствен ход - бях му сложил двг., скорости, капаци врати, спирачни помпи, спирачките бях оправил и бях почнал да го китосвам. Ще кажа че нямаше ръжда по него, е имаше малко но всичко замазах със кит, естествено огромна грешка но тогава нищо не разбирах. Но получих повиквателната и хоп в родната казарма. И така девет месеца. В казармата ни плащаха заплата - по 39 лева на месец. Вманиачен от идеята да си направя пак синия москвич не похарчих нито стотинка от тая заплата и всичките пари от нея пазех за боята на резидавото купе. Имаше лафки другите войници си вземаха кафе и сок, аз стоях и гледах и само мислех как да боядисам москвича. А кажете ми дали не съм психично болен :) И така излязох от казармата на 11 март 2007г. И първата ми работа - хоп в магазина и взех три кутий със синя боя със същия цвят като на предишния ми син, всъщност не намерих същия отенък и взех една идея по тъмен но почти същия. След това за 45лв. взех една машинка за шлайфане на кит, няма да г забравя никога и взех и едно или две кила кит на Боди. И това с парите от заплатата от казармата. Започнах да китосвам купето и да шлайфам. Сега като видя колко криво е всичко и се отчайвам от себе си, но тогава го правех с огромно желания макар и явно да не можех. Стигна се до момента на боядисването, май беше през 2008г. Нямах компресор но имахме Газ 53 с двг. от трактор Булгар и съответно с компресор. Казваха ми че няма да мога да го боядисам и съответно така и стана - на първия ми опит се получиха толкова много стечки на боята че два дена ги търках. После пак пробвах, пак не стана, колко боя и нафта и време отиде на халост. Купих още три кутий с боя, другите ги изтърках защото постоянно ми се стичаше или не ми се получаваше гланц. А да бях си купил и пистолет за боядисване. Накрая с малка стру боядисах цялата кола без да има стечено никъде, но боята си остана матова. Няма да казвам колко нерви изхабих през това време, но пък ми бяха от полза защото после самичък боядисах москвич номер 2. В крайна сметка баща ми повика един познат които за половин час изпръска колата както трябва само че с неговия компресор. Оказа се че газката не прави достатъчно налягане  и за това не ми се получавало а и не съм си бил настроил пистолета както трябва. Но най накрая беше боядисан. На слънцето беше много лъскав но и много крив. И освен това не бях напаснал вратите и капаците както трябва. Но бях щастлив, виждах отново синия си москвич. Сглобих го и в един хубав летен ден на 2008г. отидох до кат да го регистрирам. Там брах много ядове, върнаха ме за декларация за двг. и такива неща, стария собственик преди това бях намерил и бяхме направили договор, но беше със черните номера и спрян от движение. Разправий големи. Да не говорим че това му беше първото изкарване на дълъг път и започна да цапа свещи през два км. Кой да знае че кондензатора бил изсъхнал, та спирах сигурно 10 пъти да свалям и чистя свещи без да знам че е трябвало само кондензатора да сменя. Нейсе - получих номера най накрая. Ей колко бях радостен, беше като дежа вю, все едно първия ми син москвич не бе катастрофирал. Бях го направил едно към едно - то и повечето части си бяха от първия син москвич, даже същите тапицерий му бях сложил и музиката и всичко. Нямам негови снимки от тогава, нямах апарат, имам някакви на лента но май още не съм ги проявявал. И така до 2009г., бях направил и москвич номер 2 през това време и с брат ми ги карахме заедно. Всички им се радваха защото си бяха доста лъскави, а хората знаете на лъскаво се радват :) И така стигаме до момента в които брат ми взима номер 3 за да отиде на училище бил е 12 клас тогава. Малко преди складовете на Илиенци му избива задно дясно цилиндърче. Брат току що взел книжка направил каквото могъл, но все пак се ударил в насрещно движеща се кола. Аз не бях в колата тогава. Но като ми се обади и ми каза за катастрофата просто не можах да повярвам - баща ми, аз и брат ми имахме катастрофи с москвич - баща ми с първия син, аз със номер 2, а брат ми с номер 3. И това малко след боята. За щастие удара не беше тежък, пострадал бе само левия калник маската и фаровете, а и левия горен носач. Причината за да избие цилиндърчето беше в мен и в незнанието ми че не се слага износена накладка. Буталцето просто беше излязло заради износена накладка и то не феродото ами металната част, ама кой да се сети тогава. Имам една снимка от смяната на предницата:



Левия калник го бях взел за 15 лева от един познат както и предната маска за 10 лв. Ех какви хубави цени бяха навремето :) Ето го смазания ляв калник, брат ми го ползва за кърпене на един опел заедно със смачканите ламарини от москвич номер 2:



Катастрофата стана след като бях боядисал москвич номер 2 и съответно вече имах компресор и опит. Сам си смених цялата предница, китосах, този път доста добре и боядисах само предницата. Стана доста добре. Тук ще си призная нещо - тъй като предната броня беше пострадала много и предната решетка, за лош късмет никъде не намирах. Това беше във времето когато вече почти всички москвичи бяха дадени вече за скрап а и нямах интернет. Мина се един или два месеца без да успея да намеря броня или решетка, нямаше и по магазините. Знаех за един изоставен москвич на едно забутано място. Една вечер късно през ноща отидох да крада броня и решетка. Да за малко щях да стана крадец. Започнах да свалям решетката когато съвеста ми се обади и си казах, аз не съм такъв човек. Тръгнах си разбира се без да взема /открадна/ нищо, макар че после разбрах че зарязания москвич е бил натоварен за скрап със щипката. Та така за една бройка да стана автоджамбазин. Но се гордея че не го направих. После намерих и броня и решетка от друг москвич които разглабяха за скрап пак на улицата за 10 лева, даже решетката ми бе подарък :) И така пак го сглобих. Тук вече имам маклко повече снимки било е 2009 малко след като боядисах номер 2:







Тапицерий кори всичко беше от първия ми син, да не говорим че корите ги бях взел за 4лв. от едни мангали :)



Аз и брат ми с номер 2 и номер 3 на някаква екскурзия :



Аз и москвича преди 10г. някъде



Ех, абе лъскав си беше :)



И така... през 2009г. бях тогава 2курс курсант в едно място. Заедно със други курсанти, доста хора е имаше и жени де, не само хора, абе направо мацки си бяха бяхме решили да ходим да се напием на една хижа в Благоевград. Аз естествено с москвича и то с номер 3. И така москвича бе пълен с пътници и вещи в частност с много алкохол и мръвки за скара. Тръгнахме от София и още към Перник нещо почна да пуши откъм скоростите. Спрях гледахме, нищо не видяхме. Тръгнахме. Минахме към 100 км. без проблем, бяхме в колона. И хоп откачи ми се педала за газта. Беше изпаднала телта с която бях вързал лоста за карбуратора вместо шплент. Ядосах се че се изложих пред другите. Сложих друга тел но изостанах от другите коли а и се ядосах. И нали съм много умен дадох газ. 100-120-140 км. Настигнах другите коли и даже ги изпреварих, И тогава се чу едно яко прасс... и колата почна да подскача и за малко да излезем от пътя, за щастие имаше спирачки. Лоста за скорости остана в някакво неестествено положение. Слязам и какво да видя - половината скорости ги няма, кардана виси смазан на земята. Останките от скоростите висят на два болта на кожуха. Е това не ми се беше случвало - да гръмнат скорости в движение. Ами сега - едната колежка имаше познат с пътна помощ и го викна и ме закара до един гараж с канал в Благоевград - за пръв път мой москвич на пътна помощ :



След това се прибрахме в хижата. Другите започнаха да пият и ядат, ама аз не можех да мисля за друго освен за москвича. Тогава имаше и жена която ме чакаше на легло както се казва, ама аз не мислех за друго освен за москвича. Един от приятелите бе дошъл със чисто ново субаро. Викам му моля те закарай ме до нас да си взема части. Той вика ти си луд, сядай да пиеш утре го качваме на пътната помощ и се прибираме или директно го зарязвай тоя москвич за какво ти е. Викам няма да стане ще ме закараш ли или ми дай колата. Той ме видя че съм луд и вика качвай се. Ех това субаро, за пръв път се возих с 250км. в час. Прибрахме се от Благоевград до София за час сигурно. Ама нали на него му се пие, а на мен ми се поправя москвич...:) Взех от нас скорости, кардан, кожух, болтчета и гайки, съединител. Хоп в субарото и обратно към хижата. Даже се прибрахме преди всички да са се напили. Ама на мен не ми беше до празнуване. Хапнах и отидох да лягам сам, да сам защото бях побеснял. На другия ден рано ме стовариха пред москвича и ми помогнаха да го качим на канала. После ме оставиха и отидоха да си допиват. Аз свалих кардана, счупената кутия, и кожуха на скоростите. Даже скоростния лост беше счупен. нямам снимки от тогава но до вечерта всичко беше сменено само от мен и паркирах москвича пред хижата. Всички излязоха и не вярваха на очите си. Ти си луд ненормалник, така казаха, защото никой не вярваше че от това ще стане кола. Нямам снимки от тогава. Прибрахме се с москвича обратно в София на ход, само му изтече маслото от скоростите, но се прибрахме без проблем. В нас свалях всичко наново защото имаше много поражения и трябваше да изправя купето защото кардана го бе изкривил при гръмването на скоростите.

Счупената кутия:



Счупения вал :





Свалих и боядисах и задния мост:



Боядисах и купето отдолу:



От ударите на кардана и гърнетата бяха криви:



Научих се да си ремонтирам и скоростни кутий, съвсем сам, от инат :)



Счупените работи:



Така и така го бях разглобил смених и поправих доста други работи :









Подготвената нова кутия. Запомнете я после и тя гръмна и ще видите какво остана от нея :



Нови гърнета и генераций:



През 2010г. зимата се върнахме обратно във същата хижа да пием пак. Напук отидох пак със москвича които този път издържа и даже сутринта дърпаше други возила за да запалят, защото си беше студено:






Москвича започна да се кара активно през зимата и през останалото време - толкова ремонти му правех, че не ми пукаше за боята и визията му вече, като се има предвид, че преди не давах прашинка да падне отгоре му и не го карах като вали, камо ли зимата:



И така през 2011г. отидох на абсолвентската си вечер с него. Не можах да отида на абитуриентския си бал със първия ми син москвич през 2004г. но отидох на абсолвентския си бал през 2011г. със копието му / ама пък съм грозен тука :)



Май само този москвич е каран по алеите пред общежитието, е простено ми бях абсолвент все пак :)



След това почнах работа, москвича започна да се кара непрекъснато къде ли не, зима и лете:





Най обичам да карам в силен снеговалеж:







Ест. започнаха да се появяват и ръждите:







И така стигаме до 2012г. .... второ гърмене на скорости, втори път на пътна помощ. Бях записал задочно второ висше в Пловдив и съответно имах към 40 изпита с които ходех с москвича. Стана сутринта, пак бяхме пълна кола и бързахме за изпит. Бях се успал и съответно не падах под 100-120км, като бях спокоен защото много пъти го бях изпитвал на път. Да ама пак стана - беше на 112км от магистралата за Пловдив - много добре си спомням - бях със 110 някъде и започна да стърже отзад и пак се чу ''прасс''. Колата започна пак да подскача много повече от миналия път. Започна да се занася. Човека до мен така се уплаши че тръгна да отваря вратата да скача, но не можа да я отвори от уплаха, макар и в този момент успах да спра колата. Всички пътни бяха бели от страх. Аз да си призная не се уплаших, но бях побеснял. За втори път ставаше това. Този път пораженията бяха страшни. Скоростите пак ги нямаше половината, кардана беше смлял всичко отдолу - купе, гърнета, кожуха беше счупен. Задния мост се беше изкривил, едното ухо се бе откъснало. Този път нямаше как да го оправя на пътя а и нямах познат с пътна помощ. Звънях на обяви и резултата бе че си прибрах москвича в нас на пътна помощ срещу сумата от 300 лева, вижда се изместения заден мост:





Пораженията бяха страшни:

















Това е втората гръмнала кутия която по горе съм показал и казах да запомните. Ето каква стана:





И така бях се зарекъл че повече москвич на скрап няма да дам, а и осен това го приех като предизвикателство, защото всеки ми казваше това вече за нищо не става. Запретнах за пореден път ръкави. Този път купето трябваше да се реже и кърпи и за целта срещу 500 лева си купих от Практикер най евтиното телоподаващо:



И се започна .... Пак свалях заден мост:

























Сглобих третата подред скоростна кутия:





Трети чифт нови гърнета :



Изкърпих и едни дупки появили се от карането през зимата:





И така срещу скромната сума от над 1000 лева - за телоподаващо, пътна помощ, гърнета и другите части, както и от много безсънни нощи москвича бе отново върнат на пътя. Егати и москвича златен ми излезе, но пък аз не се предадох. След този ремонт до настоящия момент москвича счупи още две скоростни кутий, но без поражения - я някое зъбно колело, я някоя муфа. Та смених към четири или пет скоростни кутий. Каръщина ли е какво ли е, не мога да разбера. А аз се зарекох че ще изгние от каране. Така и стана, буквално не слизах, седалки се чупиха два или три пъти заварявах и пак карах:



Ето я и кутията със счупени муфи, помните я каква беше чистичка тук е след незнам колко км.



Единственото нещо което не съм пипал по този москвич бе двигателя и то сигурно щото бе от оранжевия ни. Даже го и глезех по някой път. По груби сметки баща ми има 120000 км, аз още 170000, тоест двг. гони към 290 000 км. без да е отварян никога. Е вече е на края на силите си и гори 1 литър на 1000км. масло, пуши, но пък още върви:



Даже и постоянно е с антифриз:



Или пък с почти нови зимни гуми, няма спирка с тях :)



Москвич без тел и пирони не може :)



Колко комплекта изтъркани от каране накладки съм сменил и аз не зная



2014г. - смених малко визията, махнах тасовете и сложих друга решетка, предишната от солта и лугата на нищо не приличаше



Кита започна да се пука, капака е от първия син москвич





Голямата градушка в София не ме подина - счупен мигач и малки вдлъбнатини по тавана



Зимата 2016г. на минус 10 правя протекъл преден супорт



Ръждата започва да избива със страшна сила, но пък колата няма спирка





Пробвах и едни чисто нови 30 год. видинки със шипове - на голям сняг не стават, на малък сняг и малко лед са перфектни



Колко хиляди крушки на фаровете съм сменил незнам



Най обичам на минус 10 да сменям термостат



Вече ръждата е превзела връх, аз и не правех нищо, защото си бях обещал че ще изгние от каране





Не ми трябва джип щом имам вериги :)












Не ми трябва и камион -  40см. от кубик дъски, мокри, които е работил знае че тежат ама много, плюс коминни тела, беше се опрял на тампоните си, ама нямаше спирка:







И много други неща е превозил ама нямам снимки. Ех, като беше лъскав возеше и мацки, ама сега ме е срам. Наистина много изгни. Сега нямам с какво да снимам ама ще го направя скоро и ще покажа колко много изгни. Праговете ги няма, долните части на вратите ги няма, капаците и тях ги няма, гредите тръгнаха, пода и той. Двигателя пуши и гори масло на поразия. Но пък колата си върви. От години не съм имал ядове и само карам. И още ще я карам, планирам и цялостен ремонт отново, но няма да е съвсем скоро. Тази кола ме научи да поправям всичко, да боядисвам, да завярявам, да режа, да сглобявам скоростни кутии, мостове, стартери, динама, станах цар на делката и центровките. За разлика от номер 2, този номер 3 ми отрови живота. Но пък си го обичам и няма да се откажа от него за нищо на света. И той като номер 2 винаги ще си стои във мое владение и никога няма да се разделя с него. Толкова много време имам прекарано с него колкото не съм прекарвал с никоя жена, приятел или роднина. Знам му всяко болтче и гайка. Той ме научи например че гумите се изхабяват с около 1мм. на 1000км., че делко издържа към 10000км без ядове, че съединител издържа около 60000 км. градско каране. че ролков аксиален лагер вместо коксов такъв тресе, че крушки се сменят винаги комплект иначе при смяна само на една едната винаги изгаря и куп други.

Освен това ме е придружавал при покупката на поне 20 москвича заедно със моя СПД





Освен това се станах и майстор тапицер :)







Научих се сам да си монтирам/демонтирам камерни и безкамерни гуми:



Та така, колко пари и нерви съм вложил в тая кола и аз не знам, но са страшно много.  Но пък и го скъсах от каране, бях казал че ще изгние от каране, така и стана. И то в последните две години, изведнъж зейнаха огромни дупки, нищо толкова работи съм му поправял че това са бели кахъри. И седалките изгоряха от слънцето. Ще му направя в скоро време актуални снимки, само да си взема апарат, че нямам, а нямам и смартфон, не ги обичам. Та няма с какво да снимам, ама ще се взема в скоро време. Общо взето му трябват четири нови врати, четири нови калника, прагове и изкърпване на греди и дъно. Нищо работа :) Но пък и цяла България съм обиколил с него, на морето само веднъж съм ходил, да си призная заради проблемите с чупене на скорости ме  е страх да го карам на дълъг път, макар че от 2012г. до сега не съм имал ядове. Моя СПД и той не смее да го кара много от страх. Но мечка страх мене не. Поне му се отвозих и смятам да продължа. Обичам го и го мразя едновременно :) Това е ще продължа със снимки и историй, сега стана много дълго.....













« Последна редакция: Юли 30, 2018, 10:08:01 от dido1903 »

Юли 29, 2018, 22:23:34
Отговор #1

Неактивен michev

  • Публикации: 2561
  • only rear wheel drive
Хубаво е да поясниш за хората, които не са наясно с тази марка, поради каква причина, си взривил две кутии. И в двата случая, причината е една и съща, ясно видима на някои от снимките.

Юли 29, 2018, 22:33:32
Отговор #2

Неактивен Методи Кръстанов

  • Публикации: 208
Хубаво е да поясниш за хората, които не са наясно с тази марка, поради каква причина, си взривил две кутии. И в двата случая, причината е една и съща, ясно видима на някои от снимките.

Ами всъщност и до ден днешен не знам защо така гърмяха. Може би ми е пред очите, но така и не разбрах. Ясно ми е че може би сам съм си виновен, ама ако знаеш защо моля те кажи, защото това ще ме яде цял живот сигурно :)

Юли 29, 2018, 23:01:09
Отговор #3

Неактивен michev

  • Публикации: 2561
  • only rear wheel drive
Износени бабитови втулки и от там повишена хлабина в опашката на кутията. Винаги пренебрегвано място, за много от собствениците на Москвич! Хлабината там е в стотни! Най-често при ремонт, се сменя само предната шийка на кардана, защото при демонтажа на кардана, тя е най видима и веднага се забелязват следите от износване, ама никой не пипва втулките, които са точно толкова износени. И не ги пипват, щото ремонта там не е лесен - пилее се цялата кутия, втулките се сменят /2 броя са/, и се райбероват по новата предна шийка на кардана. Какво се получава в движение - при повишена хлабина там, при определени обороти, карадана почва да се кълчи и замята, а там дефакто е втората опорна /лагерна/ точка на вторичният вал /на игленият лагер в първичният вал не може да се разчита/, от замятането не издържа опашката, все пак е алуминиева, а тя гръмне ли, вторичния вал в комплект с закаченият все още към него кардан, правят всичко на салата.

Юли 29, 2018, 23:22:33
Отговор #4

Неактивен Методи Кръстанов

  • Публикации: 208
Благодаря ти, не се бях замислял наистина. И двата пъти стана при скорост около 110км. в час. Аз го отдавах на запекли карета на кардана. Първата кутия я бях взел от някакъв скрап в неизвестно състояние, кардана не знам вече от къде беше. След като гръмнаха сложих кутията от първия ми син москвич които по думите на стария собственик е бил на 180 000км., тоест тези втулки са били износени, а втория кардан също не помня от къде го сложих. Третата кутия беше от оранжевия ни тоест била е на около 120 000км. но тя само счупи муфата за включване на първа и втора. Четвъртата кутия сложих от москвич от скрап на 80000км. Тя пък изяде зъбите на първа скорост. Последната кутия е от москвич на 40 000км., тя ме изкара досега към 80 000км. само с едно чупене на пластмасата на лостчето на избирачите, но то се сменя без да се сваля нищо а и още ме кара. Тия бабитови втулки никога не съм се замислял за тях. Ще взема утре една кутия да ги видя. Ако е от тях наистина ще се изям от яд защото особено втория път ми заминаха много нерви време и пари. Ето това доказва тезата ми - че не москвича е виновен, а калпави майстори, в случая аз. Москвич ама и той си иска тънкости. Сигурно ще се изям от яд :)

Юли 29, 2018, 23:49:52
Отговор #5

Неактивен michev

  • Публикации: 2561
  • only rear wheel drive
Нямал съм толкова Москвичи колкото теб, ама 5 ми минаха през ръцете, та си ми е тръпка тази марка :D Дал съм ти нова опашка за кутия на 412 с готови райберовани втулки. При това истинска, съветско производство. А сега се сети кой съм :D

Юли 30, 2018, 08:23:07
Отговор #6

Неактивен Методи Кръстанов

  • Публикации: 208
Нямал съм толкова Москвичи колкото теб, ама 5 ми минаха през ръцете, та си ми е тръпка тази марка :D Дал съм ти нова опашка за кутия на 412 с готови райберовани втулки. При това истинска, съветско производство. А сега се сети кой съм :D

Имам сигурно пет чисто нови опашки, но мисля че се сещам кой си. Не беше ли един път на околовръстното - аз бях с пикапа, а ти ми даде много неща все хубави за малко пари ? Беше с едно бмв ако не се лъжа или с някакво комби или беше бмв комби ? И един калник ми даде и една решетка и доста кашони с части. Ако не се лъжа синия е точно с тази твоя предна решетка в момента :)

Юли 30, 2018, 09:57:34
Отговор #7

Неактивен michev

  • Публикации: 2561
  • only rear wheel drive
Точно така, но тогава бях с Опел, пътувах за Самоков. Тогава купих това Е30, което ми е на профилната снимка.


Юли 30, 2018, 23:49:42
Отговор #8

Неактивен yoz

  • Публикации: 360
 :D :)) Лелеле човече - ми като четох и сам се смеех...просто толкова увлекателно и смешно описваш нещата, че... нямам думи, БРАВО за ината, за търпението, за уменията, за упоритостта, но не забравяй - живота е кратък и често хората намираме смисъла твърде късно, други пък не знаят какво търсят...

Септември 09, 2020, 12:24:57
Отговор #9

Неактивен Методи Кръстанов

  • Публикации: 208
Москвич номер 3 - над 170 000км. изминати лично от мен на него, преди това беше на 120 000. Около 300 000 км. общо. Къде ли не съм ходил с него, из цяла България. Много емоции, изключително много, имам с него и много работа му хвърлих.
След 2012г. обаче изобщо не го подържах, само сипвах и карах. Бях се зарекъл че ще изгние от каране, след проблемите в началото. Е, така и стана. Скъсах го от каране, две седалки протърках на него. Но вече много изгни. Не съм го карал от 2018г. Последните две години навън го довършиха.
Но няма да се откажа от него, така ще си стои - или ще го поправя някога или ще стане на прах и ръжда. Все още върви, мотора пали, макар и пушещ на масло, има спирачки и съединител. Все пак 10 години ми бе ежедневна кола. Сърцето ми се свива като го гледам, като знам колко съм се мъчил и радвал с него. Ама какво да се прави. Пода и гредите вече почти ги няма, още се държи ама не знам докога. Поне пак му чух гласа и го мръднах напред назад. Като се сетя колко часове имам зад волана му....., същия волан от семейния ни москвич....
Слагам няколко снимки, като това е кола която никога не е виждала гараж, 37 години навън, последните 10 каран всеки ден, из цяла България. Изгорил тонове пропан бутан сигурно :) Ако поне му бях пълнил кухините с горяло масло нямаше да е така, ама .... Ето го и него, след 37 години и около 300 000км. изминати в брутални условия, почти без подръжка, в повечето време с наливно масло м10 в двг. Кола никога не влизала в сервиз и пипана от майстори.
Само от хлапак като мен, хехе, като се сетя как бях на 15 години някъде и с брат ми двамата му пуснахме двигателя в коша....... Все някога отново ще бъде изкаран на пътя, в пълния си вид, ако ще и 20 години да ми отнеме. За сега стои закотвен там - навън. Никога обаче няма да се разделя с него, докато аз съм жив и той ще съществува :)




« Последна редакция: Септември 09, 2020, 12:30:09 от dido1903 »