Да покажа и номер 23. Почнах малко отпред назад, ама историята му е кратка и бързо ще я опиша. Москвич номер 23 е последния москвич които купих и тържествено си обещах че повече москвичи няма да взимам. Моя СПД не ми повярва и още не ми вярва, ама мисля да изпълня обещанието. Представете си да спрете едновременно жени, пиене, цигари, наркотици. Е сега може би ще разберете какво ми е като си казах че спирам с купуването на москвичи
И да спрете жените пиеенето и другите неща със сигурност ще ви е по лесно отколкото на мен да спра москвичите и не се шегувам
Та така -номер 23 е огнено червен 2138 от края на 1976г. Същата разцветка е бил като анонимния москвич от една анонимна тема. Само че този веднъж е бил цялостно боядисван, като доста добре е бил боядисан и са му сменени задни вежди и стойки за криковете. Другите ламарини са му оригинални. Как започна всичко - след москвич номер 22 си бях казал че повече москвич няма да купя освен ако не е червен 2140, чист от първите, това беше любимия ми москвич и точно такъв исках. За мое съжаление анонимния москвич от другата тема се появи след като бях дал тържественото обещание иначе да го бях купил отдавна. Но настоящия беше със същите белези на колата която исках но беше с мотор 1360. Първо го бях видял на обява, но като разбрах че е с 1360 мотор се замислих и така си остана. Обявата бе от прекупвач - както се оказа автоморга, а колата на обявата беше без номера но все още комплектна. Искаха и тогава около 800 лева ако не се лъжа. Та видях обявата и бездействах, като нещо от вътре ме ядеше. Тогава моя СПД /съучастник в пъклените дела/ ми се обади и вика ''абе я виж какъв 2138 са пуснали'' Викам му един червен нали ? Той вика да, в гр. Елена. Викам му отдавна го видях, ама няма да го взимам имам много 2138, не ми трябва /вече имах няколко 2138 както и един същия червен 2138 от 77г. обаче и щеше да ми се повтаря, а и исках да е с 1500 двг./ Той вика взимай го, вече не останаха. Аз обаче се направих на мъж и устоях. Мина се още време. И тогава един бивш съученик и понастоящем владелец на няколко москвича в това число и фургон 434 ми се обади и ми каза - В Елена има един москвич, искам да ходим да го видим и да купим ако ми хареса. Ще го наричам ''моя съученик'', както е тръгнало всички теми с москвич да са анонимни. Е тогава си казах - ето това е съдба, явно провидението иска да видя този москвич и да го купя. Знаех че моя съученик е претенциозен почти като Момчил и анонимния собственик на анонимния москвич и че няма да му хареса колата тъй като беше пребоядисвана и знаех че той откаже ли се аз няма да издържа и ще я купя. Ами предадох се на изкушението. Викам давай да ходим съботата. Това беше тази зима, началото на 2018г. един студ беше..... И така аз натоварих номер 3 със части за два москвича и отидох до Дружба където живееше моя съученик, преди това естествено взех и моя СПД - за къде без него. Моя съученик обаче каза че иска да ходим с неговата кола. Аз по принцип не обичам да се возя в други коли освен москвич но тогава се съгласих защото изпарителя ми правеше проблеми и ако беше отказал да работи трябваше да пътуваме до Елена на бензин което не ни беше изгодно, а и моя съучастник вече беше заредил неговата кола до горе с газ. Освен това бях със задни криви гуми, биещи много над 60-70км./ч. Поради това прехвърлихме частите в неговата кола като бях взел и четири гуми защото москвича в Елена беше без джанти и гуми. Тръгнахме като преди това се отбихме да видим фургона на моя съученик. Тук ще му се скарам защото не го е пипал от години, а както знаем москвич 434 - фургон в България са не повече от четири или пет останали. Стигнахме в Елена, макар да ми беше отвратително да се возя в кола различна от москвич. На място ни чакаше още една кола с москвич маниаци от Велико Търново. По традиция ще ги наричам без имена само с първите букви от имената им - А и М, видни москвичисти, притежатели и те на доста москвичи /никой няма само по един москвич всички от клуба имаме по няколко, оказа се че това е някаква секта с тъмни сили каращите само и само да си купуваш москвич
/ Имаше и други две момчета които не познавах, бяха дошли с А и М само да гледат. И така отидохме до моргата, оказа се че собственик е човек с тъмна кожа, направо мургава, но пък беше възпитан. Първата ни гледка пристигайки в моргата в Елена беше тази:
]
Колата беше без гуми и джанти, без задни стопове, подпряна на едни камъни и трупчета. Друг ще каже егати и скрапа. Моя съученик и той като го видя и се намуси. А и М и те се намусиха и те бяха едни такива претенциозни - пребоядисван бил, кърпен бил, незнам какво си бил. Само аз и моя СПД се изпълнихме с ентусиазъм. Казах си край, пак ще се прибираме с москвич защото знаех че ще го купя, виждайки физиономията на моя съученик и на А и на М. Слязохме гледахме го - колата нямаше никъде изгнило, вадеше и още гланц. Моя съученик, А и М казаха - кърпен пребоядисван, не ни харесва. Моя съученик всъщност и другите първо не знаехме че е боядисвана, видяхме го на място. Моя съученик мисли известно време и се отказа, мургавия собственик искаше 600 лева. На мен обаче ми хареса колата - макар и боядисвана имаше външен вид, освен това беше добре изкърпена. Салона също бе червен и в добро здраве. Е нямаше гуми и стопове, но мургавия продавач извади оригиналния голям талон за собственост. Моя съученик преди да се откаже поиска да запалим двигателя. Пробвахме да го запалим, все още в коша всчико си бе комплектно. Обаче от студа ли от какво ли двигателя само припука и не запали. Като не запали моя съученик окончателно се отказа. Тогава се качиха в колите и искаха да тръгваме. Аз обаче се спогледах в моя СПД и той видя явно искрата в очите ми защото каза ''Я чакайте, Методи се гласи неща май'' Аз казах на мургавия прекупвач колко ще ми свалиш. Той директно каза за 500 лева ще ти я дам. Видях че подава и му казах имам 400 лева, повече не си заслужава а и колата не пали. Той уж се отказа първо, после си стиснахме ръцете. Другарите ми за секунди изскочиха от колите. И запретнах ръкави - докато СПД, съученика, А и М сложиха гумите и джантите които бях взел, аз директно смених делкото и свещите с тези които носехме. Беше студено, даже доста студено, ама е за москвич
Сложих значи делко и свещи, подкачихме бензин, стартера започна да върти. Няколко завъртания и запали, макар и с тресене и странни изпушвания откъм първи цилиндър. Въртяхме делко, кабели сменявахме, палци капачки, кондензатори, чукче наковалня, така и и неможахме да оправи тресеното на двг. Като че работеше на три цилиндъра макар и всички свещи да работеха. Предполагам имаше прегорели клапани. Както и да е запали, бяхме сложили гумите, моя съученик бе взел и чифт стопове, които бяха монтирали. Мургавите братя от моргата гледаха и се удряха по челата.
Тук мъча да запаля, беше един студ, а якето само ми пречеше:
Традиционна снимка на мен и новозакупената ми самоходна конструкция, естествено съм щастлив до уши
Пълним с горивосмазочни материали:
Тук вече в Търново, отворихме да видим как е положението
След това газ до София. На Витиня започна да вали сняг, а и един тир се беше запалил. Отбиха ни през стария път. Москвича се държеше, макар да нямаше грам мощност, със сигурност има прегорели клапани. Както и да е стигнахме лека полека в София и в нас в на места силен снеговалеж. Лошото беше че парното беше изолирано - студ та се не трае, а и духаше отвън. Моя СПД се возеше с мен - ей умряхме от студ, стъклото се потеше, СПД сипваше през прозореца кола, чистачки никакви, абе беше си като на война
Москвича не съм го пипал оттогава, нямам време, стои и чака. Трябва да му се прави най малкото глава и другите стандартни работи при стара кола, ама ако имам време и съм жив......