Автор Тема: "Волга" ГАЗ 24 - 1978 г.  (Прочетена 24156 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Юни 09, 2019, 09:13:19
Отговор #50

Неактивен vani4a

  • Публикации: 56
  • Daihatsu Feroza '91, Газ 24 '78, Москвич 2140 '79
Здравей, действието се развива в Благоевград, но насоки за магазини в София, а и като цяло в страната ще са ми от полза.
За тампоните, да за такива става въпрос. Прозрачни са. Имам и два нови гумени тапона от едно време, а и тези, които свалих също са относително здрави, така че ще сравня днес и ще направя снимки за онагледяване. Вчера ми се сториха еднакви с едновремешните нови гумени. Написах силикови защото така ги пише в някои от сайтовете за продажба на части. Аз ги закупих от магазин за части за УАЗ в Благоевград.Новите безцветни са доста по-меки от новите едновремешни  и от тези свалени от колата. 

Юни 10, 2019, 08:52:21
Отговор #51

Неактивен vani4a

  • Публикации: 56
  • Daihatsu Feroza '91, Газ 24 '78, Москвич 2140 '79
Обещаните снимки (отляво – неизползван едновремешен тампон, в средата – новозакупен прозрачен, в дясно - работил и свален от колата):



Както се вижда дължината е еднаква. Забелязах обаче, че прозрачните са с една идея по-малък външен диаметър диаметър и съответно влизат по лесно в ухото на ресора, което предварително бях почистил. Поправете ме ако греша, но мисля че това не е проблем, тъй като слагайки тампоните от двете страни на ухото, ширината им е по голяма от тази на ресора. При затягане ще се сплескат и съответно уплътнят, имайки предвид, че са доста по меки от гумените си еквиваленти. Ще ми бъде от полза вашето мнение по този въпрос.
Вчера освен горните снимки, подготвихме и боядисахме всичко демонтирано плюс половината заден мост. Резбите на всички болтове и гайки бяха почистени от стругар и разбира се облепени с хартиено тиксо при боядисването. За всеки случай възстановихме счупената метална планка на пирамидалния тампон. Като цяло напредваме бавно.

Юни 10, 2019, 16:47:29
Отговор #52

Неактивен Caxo

  • Публикации: 470
  • Москвич 408;408и;427;2140
Аз бих заложил на стария и здрав тампон... Новите гумени бързо се цепят, късат и разпадат... тоя силиконовия ми се струва бая мекичък, а малкия диаметър може да доведе до превъртането му  и още по-бързото му износване. От голямо значение  е , да не ти е ръждясала оста на люлката... иначе става като шкурка и събаря всичко. Генералното решение за мен е най-мекия полиуретан, нови неръждаеми оси на люлките и ако има възможност някъде да се сложи гресьорка - би било, почти вечно :)

Юни 30, 2019, 17:34:57
Отговор #53

Неактивен vani4a

  • Публикации: 56
  • Daihatsu Feroza '91, Газ 24 '78, Москвич 2140 '79
Здравейте, да докладвам какви ги свършихме по колата. В понеделникът след последното ми мнение звъннах на двата магазина, за които споменах по-рано. В единия не можаха да помогнат, но от другия ме снабдиха със следните неща:

Не успях да открия тампона с форма на пирамида никъде, за сметка на това поръчах 12 гумени тампона за ресорите и оставих прозрачните да чакат в резерв.
В един от работните дни след 17 часа с баща ми събрахме задното окачване от лявата страна без финалното затягане на гайките. Миналата неделя разхвърлихме окачването от дясната страна. Изненада :o:



Оказа се че мостът се е разхождал и е разбил горната п-образна планка, U-образните болтове са изтънени не места, а някои от проходните отвори на планката, за която се захваща амортисьорът отдолу бяха станали елипсовидни. Почистихме всичко свалено с водоструйка, след това занесохме всички крепежи при наш приятел стругар. В понеделник започнах да прозвънявам обявите за Волги на части, за да търся планки евентуално U-образните болтове – голяма мъка. Уж нужните ми части не са дефицитни, но масово на хората не им се занимава да ги свалят, или са ги изхвърлили, или ако все пак ги имат свалени са в предпоследна фаза на саморазпад. Накрая намерих нужното в състояние, което ме устройваше:


Лявата е свалената от моята Волга, дясната е „новата“:


Почистихме резбите на „новите“ U-образните болтове. Стругарят ни зарадва с усилена п-образна плака, която влиза в моста по-стегнато от оригиналните. След шкурене, ръждопреодразувател Wurth и пак шкурене готови за грунд и боя:






Боядисани:


В един от делничните дни събрахме и дясната страна отново без финално затягане на гайките. На следващият ден сложихме около 200 килограма в багажника на Волгата и затегнахме всички гайки по задното окачване. Тези на U-образните болтове ни измъчиха, дори дублирахме гайките с усилени, за да по-голяма сигурност.

Както сигурно забелязвате, нещо липсва на снимката – резервоарът. След оправените течове миналата година резервоарът не пускаше и капка, до деня в който слънцето не напече багажника цял следобед. Имаше калайдисван участък от предишния собственик, преди не съм имал проблем с него, но сега просълзи съвсем леко от там. Ако не се завирах под колата нямаше да забележа – няма капка, но повдигна боята. Това се случи докато сваляхме левия ресор – сутринта боята беше добре, следобед „набръчкана“. Отворихме капачката на резервоара и изпуснахме налягането, което се беше получило, но течът си остана дори и с отворена капачка. Търся нов резервоар, но безуспешно. Задачите за сега са да опитам да възстановя отново наличния и да оправя леките драскотини по задния мост от монтажа на U-образните болтове.

Юли 01, 2019, 13:16:20
Отговор #54

Неактивен m_g

  • Публикации: 1123
  • ГАЗ М21, ГАЗ 3102, Варшава 223, ВАЗ 2101, Ниса 522
Браво! Отлична работа! Конструкцията е супер елементарна и надеждна, но кара ли се със скъсани тампони, заминават осите. Багажникът е огромен и масата народ товари, колкото може. Това и съсипва задното окачване.

Септември 29, 2020, 23:49:15
Отговор #55

Неактивен vani4a

  • Публикации: 56
  • Daihatsu Feroza '91, Газ 24 '78, Москвич 2140 '79
Днес ми е тръгнало да пиша, така че реших да споделя какви ги свърших тази година по Волгата.

Бях планирал пълна ревизия на спирачките, но преди да стигна до изпълнението протече радиаторчето на праното и се заех първо с него. Първоначално свалих парното и дадох радиатора за запояване със сребърен припой. След това намерих чисто ново парно комплект и поставих радиатора от него. При процедурата всичко беше почистено старателно и дунапрените в корпуса на парното бяха сменени. Новият радиатор и поставеното парно:



В последствие се оказа, че охладителния радиатор е доста запушен. Свалих го и с баща ми разпоихме долният казан. Направихме си шомпол и го почистихме. Един познат запои долния казан, но се оказа, че питата тече и взех чисто нов радиатор. Доста зор видях докато намерих нов радиатор, а и цената беше солена, но накрая беше при мен:


Възползвах се от ситуацията и смених термостат, датчика и капачката на радиатора. Замених крана за източване на блока и този за източване на радиатора с направени при стругар конусни месингови пробки, а кранът за парното с водопроводен 3/8 към 1/2 ъглов (пробвах с нов оригинален, но протече веднага, както и този на радиатора). Ето как се получи:



След малко почивка с баща ми продължихме работата по колата. В секторната кутия имаше луфт, който не можеше да се обере, а накрая започна да затяга при маневри. В следствие на това тя се оказа в долното състояние - измита и на масата за дисекция:

Сменихме лагер на оста за регулиране, един от двата големи лагера и двете семеринги. При монтажа на колата смених и тампонът между кутията и кормилния прът с нов.

След този ремонт дойде време на споменатата в началото ревизия на спирачките - свалихме всичко от спирачната уредба без серовото, спирачната помпа и горният разпределител (първият след серовото), тъй като вече бяха или сменени или рециклирани. Разкачихме всички спирачни тръбички, продухахме ги и ги напълнихме със спирт. Последва неколкократно продухване със сгръстен въздух и пак пълнене със спирт, като няколко вечери оставяхме тръбичките пълни със спирт. След това последва здрави чистене на ламарините:



После грунд и боя за ламарините. Поставяне на нов разпределител и датчик за него, нови саморегулиращи спирачни цилиндри, нови накладки, нови спирачни маркучи (отпред и отзад) и жила на ръчната.

Последва обезвъздушадване на системата и регулиране чрез ексцентриците според дебелите книги.
За завършек една снимка от парада в Благоевград:

Октомври 31, 2021, 22:22:06
Отговор #56

Неактивен vani4a

  • Публикации: 56
  • Daihatsu Feroza '91, Газ 24 '78, Москвич 2140 '79
Май е време да поизтупам темата и да докладвам за свършеното по колата след последния пост.
В един от хубавите есенни дни миналата година направихме първата разходка с колата от както е при нас. Реално до този момент само гравитирах между гаражите и най-много съм обикалял околностите на Благоевград. Като за първи път дестинацията беше сравнително близка, а именно – Рилския манастир. Натоварихме се цялото четиричленно семейство заедно с кучето на сестра ми (10 килограмов сладур) и си прекарахме страхотно. Кефът за мен беше голям! Волгата се държа достойно и всичко беше супер. Разбира се, направих и доста снимки. Ето няколко:



 


След разходката последва дълъг зимен сън за колата чак до лятото. През това време действах по малки, но важни детайли. Един такъв детайл е радиото. Волгата беше с А-275э, което е поставяно оригинално в Газ 24, но по-късните години на производство. Моята Волга е излязла от завода с А-271Г и съответно следях пазара за подходяща бройка. В крайна сметка намерих такъв апарат с перфектен външен вид, но се оказа не работещ, въпреки че ми го продадоха за изправен – рисковете на покупките чрез куриер. Занесох радиото на радиотехник и се оказа, че по платката е поено и преди и проблемът е типичен за тези модели – дефектирали интегрални схеми. Реших, че като не става с по конвенционалния начин ще търся друго решение – звъннах на колега от университета, който човърка такива техники любителски. След кратък разговор беше решено – изваждам всичко от радиото освен бутоните и врътките за управление и поставям мини плеър + отделен усилвател. Във форума съм чел скептични мнения за този вид елементи, но крайния резултат ме удовлетворява напълно. Реално всички оригинални бутони имат нови функции и левия потенциометър продължава да служи за увеличаване/ намаляване. Само десният в момента не се използва. Разбира се вече имам bluetooth, aux и usb. За съжаление не успявам да кача видеата, които съм направил, поради авторски права на песните в тях. За да не е съвсем не нагледно, качвам снимка на салона с новата придобивка:


Освен радиото разучих какво точно съдържа оригиналния комплект инструменти на Газ 24 за експорт (колите идвали в България). Голямо улеснение беше наличието на оригиналния лист с описание на оборудването дошло с моята Волга, който беше част от документите, които получих с колата. Снимките в темата на Победовод също помогнаха. Снабдих се с оригинални инструменти, включително и отвертка, която се оказа не особено лесна за намиране. От снимки на кожения калъф и чрез наличните инструменти направих шаблон на калъфа с желаните от мен размери (взети чрез мащаб от снимките). Сарачите свършиха доста добра работа и ми направиха желания калъф, като с цвета и дебелината на кожата избягах от оригинала. Реално като цвят се доближавам до калъфите, с които са идвали Волгите в СССР, но там конфигурацията на инструментите е друга. Това е резултатът:


След детайлите, в разгара на лятото бях предвидил отпуска с цел работа по колата, а също си бях набелязал и цел – възстановяване на предното окачване и кормилните щанги. Както съм описал в темата, до сега с баща ми бяхме ревизирали секторната кутия и кормилния прът.  Сега продължихме с останалото. Разглобихме цялото предно окачване и свалихме кормилните щанги и паразитния хебел.


Всичко беше измито с водоструйка и обезмаслител. Крепежите заминаха за цинк, а щангите и всички останали детайли, както и самия мост бяха старателно почистени от ръжда. Тук е момента да отбележа, че ми се взе здравето с тази операция. Трябваше да пратя каквото трябва на песъкоструй, но не съобразих на време и си платих с яко шкурене чрез всевъзможни инструменти и по всевъзможни начини.  Резултатът:


Детайлите, за които не бях доволен от резултата, обработих с ръждопреобразувател на Wurth и след това пак изшкурих. Последва грунд и боя. Взех си готовите крепежите и набавих частите нуждаещи се от подмяна, които нямах налични.








Реално подменихме шенкелните болтове заедно с иглените лагери, упорните лагери, уплътнения и всичко по шенкелите – взех цялостен ремонтен комплект. Също така взех нови биалети комплект, непоставяни до сега предни амортисьори (СААЗ старо производство), нови всички резбови втулки, нови семеринги за колесните лагери, нови ябълковидни болтове за кормилните щанги, нов паразитен хебел, нови тампони навсякъде включително на стабилизиращата щанга и върху пружините в горната упора и за завършек нови гресьорки навсякъде по предницата. Да се похваля, че в запасите си открих непоставяни тампони за долните носачи „Ярти“, разбира се поставих тях. Използвах момента и подмених щита под двигателя с чисто нов, който си бях набавил предварително. Тук е момента да вметна, че всички отвори за смазване по предницата ги поставихме коректно и накрая гресирахме навсякъде със синя грес на Q8 – отидоха около две картуши грес заедно с колесните лагери. От всякъде изби грес, както се очаква.




След цялото описание ето го резултата:





Част от снимките са от регулирането на предницата. След тази операция цялостната процедура беше завършена.
След предното окачване се заех с освежаването на двигателния отсек. Ясно е че най-добрия начин да се случи това е двигателя и всичко останало вън, но след един разговор с Момчил преди време се замислих искам ли да си го причинявам. Реших да пробвам какво мога да постигна с минимално разглобяване. Огледах внимателно и реших да подготвя и боядисам цялата страна пред шофьора, тъй като на нея имаше най-много забележки. Страната пред пътника е в прилично състояние в горната част, но в долната част е доста накичена със спирачни компоненти и покрай тях боята липсва. От друга страна, в напълно комплектно състояние на коша страната пред пътника в долната си част се вижда само чрез вглеждане от определена позиция. С оглед на това реших, че там ще си спестя пръскането, а ще използвам четка. Свалих подготвих, грундирах и боядисах също и капака на клапаните, въздушния филтър и дифузьора на охладителния радиатор. Използвах случая и промих за пореден път охладителната система, също така сложих нов и вече качествен антифриз Swag G11.



 

След работата по колата беше време за нова разходка, която осъществих днес. Отново се разходих около Благоевград, като този път отскочих до храм Свети Димитър в село Марулево, който е построен през далечната 1860 година. Получиха се доста интересни снимки и беше много приятно.









 

 







 


 
« Последна редакция: Октомври 31, 2021, 22:34:35 от vani4a »

Октомври 31, 2021, 22:49:47
Отговор #57

Активен dido1903

  • Глобален модератор
  • Публикации: 3497
Колега, поздравления за страхотния резултат! Също и за увлекателния разказ, можем само да съжаляваме, че така рядко пишеш.
 :)
Поздрави!

Ноември 01, 2021, 14:04:17
Отговор #58

Неактивен m_g

  • Публикации: 1123
  • ГАЗ М21, ГАЗ 3102, Варшава 223, ВАЗ 2101, Ниса 522
Браво, изглежда супер! Отлична работа, сега и возията е друга.

Януари 07, 2023, 19:41:45
Отговор #59

Неактивен vani4a

  • Публикации: 56
  • Daihatsu Feroza '91, Газ 24 '78, Москвич 2140 '79
В тази тема се превръща в традиция да правя годишен ъпдейт и май дойде време да опиша свършеното по Волгата през 2022.
Пролетта започна със смяна на съединител, не че създаваше някакви проблеми, но си бях наумил да сложа диафрагмен притискателен диск. Тъй като нямам особено подходящи условия за сваляне на скоростната кутия реших да не се мъча, лежейки под колата, а да използвам услугите на сервиз. Реално това е първото нещо по Волгата, като изключим регулирането на предния мост, което не правим лично ние с баща ми. Набавих нов диафрагмен притискателен диск, феродов диск и лагер и закарах колата в сервиза. В процеса на работа и предвид съветите на майстора бяха подменени също лагерче в маховика, маркуч и долна помпа на съединителя, предното каре на кардана, една от двете пружини, на които се държи скоростната кутия (старата беше счупена) и гумените тампони на планката, на която се държи скоростната кутия към купето в задния си край. Също така използвах случая и маслото на скоростната кутия беше подменено с литър Venol 80W90 Gl 4.

Снимка на счупената пружина, за която писах по-горе, а на заден план се виждат кръглите тампони, които бяха подманени с изрязани по размер парчета от тампон за ресьор на Москвич 408 (пасват точно като диаметър).


Кутията върната на мястото си с новите тампони и пружина:


Новият маркуч и долна помпа на съединителя:


След като си взех колата от сервиза реших, че и аз трябва да се отчета, още повече, че от зимата бях приготвил много запазена оригинална електрическа антена (не че нямам и нова, но като ми попадна тази не мислих много и я взех) в комплект с оригинален кабел от нея до радиото.
 

Поставена на Волгата:


Дойде време за ежегодния ретро парад в Благоевград, на който участвахме:


През лятото не остана много време за Волгата, но есента започна с разходка до село Скрино:


След последните разходки забелязах, че щита на задно ляво колело се омаслява леко. Използвах това като причина да обслужа цялостно задния мост – свалих последователно двете полуоски и смених семерингите и гарнитурите на капачките им. Почисти и гресирах лагерите на полуоските, тъй като задният мост няма възможност за тяхното гресиране без да се свалят самите полуоски (при някои Волги са поставяни мостове с капачки, през които може да се добавя грес, но тази не е от тях).




Също така разкачих кардана, свалих фланеца на моста и смених двете му семеринги и хартиената гарнитура на фланеца. Подобно на скоростната кутия, задният мост също получи ново масло, но Total 85W90 Gl5.
Последваха няколко къси тестови карания и за сега течове не се наблюдават, надявам се да няма такива и в бъдеще.