Автор Тема: "Волга" ГАЗ 24 - 1978 г.  (Прочетена 43559 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Януари 07, 2023, 20:46:22
Отговор #60

Неактивен didotooo

  • Публикации: 2842
  • ☆☆Datsun 300 ZX 50th ANNIVERSARY☆☆
    • Z point Varna
Браво , хубава Волга и интересна тема като цяло . Доста сте сръчни с бащата . Поздрав .

Юни 24, 2023, 23:27:01
Отговор #61

Неактивен vani4a

  • Публикации: 58
  • Daihatsu Feroza '91, Газ 24 '78, Москвич 2140 '79
Време е за ъпдейт в темата – през зимните месеци скучаех, а и ми се правеше нещо по колите, но да е подходящо за демонтиране и внасяне вкъщи. Чудех се какво да е докато случайно не ми попадна една статия за възстановяване на оригиналната емблема на предната решетка. Още на следващия ден отидох при колата и демонтирах емблемата. Това е изходната позиция:


Първоначалната идея беше само да възстановя червения цвят в средата, но се наложи да пипна и сивото по края. Получи се сравнително добре, но имах известни резерви относно цялостно замъгляване при по-ярка слънчева светлина:


При поставянето на колата и съмненията ми се потвърдиха. До този момент външно я бях минал единствено с паста за блясък. Прибрах се в къщи с емблемата и запретнах ръкави с водна шкурка в ръка – 320, 600, 800, 1000, 1500, 2000, 2500 и паста. В крайна сметка резултата не беше задоволителен – нямам представа на какво се дължи, но явно замъгляването е проникнало доста дълбоко. В това време ми изпадна емблема втора употреба в не особено добро състояние, но на прилична цена и реших да я взема, за да видя дали ще успея да постигна по-добър резултат с нея. Изходната точка:



Оказа се че вече някой си е играл да възстановява червения цвят вследствие, на което цялата емблема е пръсната червена отзад. Доста неприятно, предвид, че оригиналното покритие пада безпроблемно за разлика от боята. Търках, шкурих, но реших където мога да запазя оригиналните покрития – особено сивото е много специфично, наподобяващо хром и нямаше как да го репликирам успешно в домашни условия. След като приключих с цветовете преминах към полирането  - повторих съпките от другата емблема, но тук резултата се получи много по-добър. Горната е „новата“, а долната оригиналната от моята Волга:


Изборът коя емблема да поставя не беше труден – спрях се на „новата“. Лично според мен цялата предница изглежда много по-свежа благодарение на малкия червен акцент в средата на емблемата:


След като времето се затопли реших да разхвърлям бензиновата помпа. Причините бяха няколко – не я бях отварял до сега, а от нея капеше по малко масло, както може да се досетите от вида на самата помпа:


Разхвърлена и почистена: 


Оказа се че липсва уплътнението в долната част на оста, на която се поставят платната и което служи да не позволява на маслото от двигателя да навлиза в горната част на помпата и евентуално да изтича през отвора предвиден за изтичане на бензин при дефект в платната. Тапата от срещуположната страна на отвора, в който се поставя лоста за ръчно подкачване също липсваше – неглижирах този факт, което в последствие доведе до повторен демонтаж на помпата…
Бях взел пълен ремонтен комплект, който се оказа не чак толкова пълен – липсваше една „шайба“ със специфична форма, на която ляга пружината, която е под платната, а също и уплътнението на горния капак на помпата. Наложи се да изравня повърхността по която помпата се присъединява към двигателя тъй като беше видимо крива и нямаше как гарнитурата да помогне за спиране на теча на масло. В крайна сметка след няколко сваляния и качвания на помпата, породени от „доброто“ качество компонентите от ремонтния комплект, имах работеща бензинова помпа, но тя продължи да омаслява малко под нея. Не бях сигурен дали течът не идва от страничният капак на двигателя , тъй като се виждаше, че и от него има леко омасляване. Ръкавицата вече беше хвърлена и нямаше как да не продължа борбата с течовете на масло  >:D, а така или иначе бях решил да сменям маслото и филтъра – за една вечер след работа положението беше следното:


Страничния капак на двигателя беше свален, картерите на двигателя и на съединителя също. Причината да сваля картера на двигателя беше, че предвид тинята, която видях в картера на другата Волга, знаех че и тук няма да е по-чисто и бях прав – имаше отчетливо количество гадна лепкава и изключително цапаща субстанция по цялото дъно. Картерите и страничния капак бяха почистени от двете страни и след това ги боядисах от външната:

 


Свалих и почистих и цедката на маслената помпа. Събрах всичко по обратен ред като с корковата гарнитура на страничния капак ми се взе здравето – имаше дефект и единият ъгъл и едната страна бяха по-широки и не можеха да влязат в капака. Наложи се труд и творчество, но в крайна сметка пасна.


Така и така отварях масления филтър реших да се възползвам от възможността и да сменя датчика за аварийната лампа за ниско налягане на маслото – стария датчик си личеше, че не е оригинален (не беше с болтче за присъединяване на кабела, а с „мъжка“ кабелна обувка), а и беше със счупен корпус на електрическата част. Доволно развивам датчика, връщам кабелната обувка в оригинален вид и започвам да навивам новия, вече правилен датчик ММ111Б – греда – не успявам да поведа датчика в гнездото. Взимам току що сваления датчик и сравнявам резбите – нямат нищо общо. Старият се оказва от Лада с резба с доста по едра стъпка, как и защо е навит на мястото на оригиналния нямам идея. С помощта на телефона огледах резбата в корпуса на масления филтър и забелязах, че е частично замазана от Ладовия датчик, но има шанс да я възстановя. Намирам повреден датчик с правилната резба и го набеждавам за плашка – леко и внимателно, напред-назад и номера мина. Навих новия датчик (нов от 88 година) и всичко заспа:


Налях масло, запалих покарах и се оказа, че омасляването от бензиновата помпа все още е налице. Както казах ръкавицата вече беше хвърлена – ровя в запасите и вадя бензинова помпа в неизвестно състояние. Последва дисекция и се оказа, че е ползвана, но в пъти по добро състояние от тази на колата.


Изравних повърхността, по която помпата се присъединява към двигателя, тъй като и при тази помпа имаше лека кривина. Купувам ремонтен комплект и започвам да сглобявам – изненада липсват гумичките за клапаните на помпата, а старите са кокал. Отивам в друг магазин – купувам още един комплект събран от два още в магазина – вече пълен. Слагам клапаните и събирам. Свалям старата помпа, слагам „новата“ с нова гарнитура и съвсем тънко подходящ силикон. Смених и бензиновия филтър с нов. След хубаво тестово каране всичко е сухо за сега. Стискам палци да няма изненади и за напред.
Между мъките с бензиновата помпа участвах с Волгата на ретро парад Благоевград, като от доста време се канех да обърна внимание на корите на вратите и това беше подходящия момент.
Преди:


След:



Друга задача, която отлагах от доста време бяха чистачките, а именното подмяна на гумените пера.  На колата бяха български хромирани чистачки, а в запасите имах такива без надписи, за разлика от българските. Подбрах две с добър хром и им смених гумените пера. Полирах ги в комплект с раменете на чистачките. Получи се добре, а и новите пера вършат работа.
За финал качвам две снимки от една пролетна разходка с колата:


« Последна редакция: Юни 24, 2023, 23:52:45 от vani4a »

Ноември 19, 2023, 18:32:59
Отговор #62

Неактивен vani4a

  • Публикации: 58
  • Daihatsu Feroza '91, Газ 24 '78, Москвич 2140 '79
Студеното време създава подходящ момент за нов ъпдейт в темата. След пролетните ремонти и разходки се върнах отново на тема кормилни кутии за Волга, тъй като тази която беше на колата капеше малко масло, и въпреки че беше с нови лагери и регулирани луфтове, пак се наблюдаваше чукане при преминаване на неравности особено, когато кормилото е в средно положение. Лошото беше, че нямах идеи какви точно са причините за двата проблема и се наложи консултация с дебелите книги и руските форуми, като за проблема с чукането решението дойде именно от форумите. На работната маса имах чисто нова кутия и кутия за експеритенти – пенсионирата кутия от синята Волга, която вече беше с подменени лагери и регулирани луфтове с изключение на един, който до сега винаги сме пропускали с баща ми. След корекция на пропуска се насочихме към теча, за който след няколко проби и грешки открихме виновника – малко подходящ силикон на точното място и нещата заспаха и със събирането на кутията всичко си дойде на мястото. В крайна сметка на колата сложих чисто новата кутия, разбира се след регулиране и лекия мунинг със силикона.


Комбинирах подмяната на кутията с гресириране на предното окачване, водната помпа и делкото.
В последствие реших да приведа в изправност неработещите уреди от арматурното табло – апермер и часовник. Демонтирах таблото и го разглобих. С ампермерът беше ясно, че единственият вариант е подмяна с нов, но имах надежда, че ще успея да съживя часовника. За жалост обаче не успях да го накарам да заработи стабилно – съответно подмених и него. Възползвах се от възможността да почистя стъклото и да го преуплътня.
С настъпването на есента реализирахме най-дългата еднодневна разходка, която до момента сме правили с Волгата – 230 км, а именно до Мелник и Роженския манасир, а след това до Петрич и обратно към Благоевград.


Пътуването мина безпроблемно и беше много приятно. Определено това ми дава смелост да обмислям подобни и по-дълги преходи за следващия сезон. В случая единственото, което ме притесни беше, че с включени фарове амперметът стоеше съвсем леко в минус, но за сметка на това през цялото време. За целта през по-голямата част от пътя карах само на габарити. На връщане започна да се чува и присвирване на ремък и реших, че ремъците са се охлабили и това е причината.
На следващия ден реших да сваля генератора и да го ревизирам, за да съм сигурен, че е ок. При демонтажа се оказа, че последният който е пипал е решил да си спести задния болт от двата долни крепежа. Явно е честа „модификация“ предвид че при синята Волга положнието беше същото, а това води до невъзможност да се опънат ремъците правилно. Как не съм забелязал липсата на този болт до сега, нямам обяснение.
Пръснах алтернатора на съставните му части и ги почистих добре:


Заех се с проверка на елементите, при която се оказа, че статорът е окъсил, единият от диодите на диодния блок е дефектирал и в предният лагер има наченки на шум. Как това чудо на техниката въобще е успявало да зарежда, отново нямам обяснение. :)) В запасите имах такъв генератор в неясно състояние и за щастие се оказа с изрядни диоден блок и статор. Взех нов лагер и четкодържател и събрах по обратния ред.



Последва поставяне на колата заедно с нови ремъци.


След кратък тест се оказа, че зареждане има, но стрелката на ампермера се мести от краен плюс в краен минус с голяма честота. Смених реле-регулатора и проблемът се реши.
За финал снимка и кратко видео от последните разходки с колата:



Ноември 20, 2023, 12:14:50
Отговор #63

Неактивен NikMar

  • Публикации: 522
Като гледах клипа, според мен трябва да си презацепиш волана волана.
FIAT Brava S 1,4 12 V 97 г./ FIAT Punto 1,1/94 г.
Не карай по-бързо отколкото твоя ангел хранител може да лети!
 Ако нещо стане както трябва, то е станала голяма грешка.
 Закон на Мърфи.

Април 25, 2024, 17:45:51
Отговор #64

Неактивен vani4a

  • Публикации: 58
  • Daihatsu Feroza '91, Газ 24 '78, Москвич 2140 '79
Здравейте, тази година открих рано сезона за работа по Волгата - още в края на месец януари. Бях хвърлил око на кормилната колонка, тъй като имаше лек луфт, който се усещаше като повишено усилие за звъртане на волана в определени ситуации. Както съм описал по-рано в темата, въпросната колконка беше свалена и опитах да я запазя като подменя само втулките на лагерите, но това реши проблема частично. Не бях доволен от резултата и извадих от запасите нова кормилна колона комплект. Разглобих я, почистих всички части, грундирах, боядисах и лакирах корпуса, подмених греста на лагерите и събрах по обратен ред. Около този момент се зачудих защо воланът на колата никога не се заключва и след свалянето на кормилната колкона от колата разбрах причината – патронът на конктактния ключ има ход само четвърт оборот + стартер, а не както е нормално половин оборот + стартер. Съответно ключът не успява да се завърти до позицията, в която да осовбоди блокиращото петле. Разтърсих се и за щастие бързо открих нов патрон с клеморед от едно време в комплект с два оригинални ключа. Ето ги новите части събрани и готови за монтаж (разбира се, всички крепежи, които преизползвах бяха почистени и с подновени покрития):

Последва поставяне на колата:

Междувременно докато се рових под таблото при педалите ми се стори, че спирачната помпа се опитва да протече. Написах „опитва се“ тъй като имаше съвсем леко овлажняване под нея и след забърсване не се появи ново за два дни. На мен това ми беше достатъчно да сваля помпата, да я почистя от вън и от вътре и да поставя нови гумички. Преди поставяне я грундирах, боядисах и лакирах, като цветът дойде прекалено светъл, така че  в даден момент в бъдеще ще повтарям тези операции. В допълнение, с помощта на руските форуми, намерих западен аналог на гадните стоп машинки, които постоянно дефектират или са брак още от магазина. Всичко съвпада точно с изключение на изводите за кабелите – на новата машинка са стандартни мъжки кабелни обувки, а не кръгли „рогчета“ както на оригиналната.

След поставяне на колата и обезвъздушаване всичко работи коректно и спотовете светват щом докоснеш педала. За финал поставих хромирана капачка на казанчето за антифриза, както е в оригинал.