Здравейте.
Това ще е да е първото ми словоизлияние в сайта.
Първо искам да поздравя постващия за константния труд, който полага за да има колата мечта за него.
Сега по същество- с нищо не мога да помогна, но отчаяно рових из темите за да намеря точно този модел алфа ромео.
Точно такъв беше първия автомобил на баща ми и няма да ми стигнат думите да опиша колко проблеми имахме с него. Вероятно около 2000 година ще е било, когато всичко започна. Баща ми беше решил, че иска западна кола и чисто по селски- на ниска цена. Затова един ден докара у нас такава червена алфа 155 т спарк- бивш кокошкарник/ не знам как е станала кокошкарник само за 4 години експлоатация от предишния собственик, но сигурно добре я е преценил и го уважавам за това/. Разбира се нашия реши, че ще направи пълна подмяна на интериора за да има заводски вид. Не след дълго това и стана. Добре, но след две години имаше катастрофа- алфата не издържа краш теста срещу бетонен стълб. Помня, че след случката стоеше у нас на двора покрита с одеяло цялата предница и аз водих приятели в нея да се качваме и да въртим волана/ имах една любима ръчка, която сваляше и вдигаше волана вертикално мисля/. Тук е времето да отбележа, че това е единствения ми положителен спомен от това Апенинско творение на техниката. Така.....След това баща ми пак събра кураж/разбирайте пари/ и се начена нов ремонт на цялата предница. Колата отново стана като нова и вървеше добре. Не знам по каква причина обаче, скоро се появи проблем с двигателя-___ "работи на три цилиндъра"___ само това запомних и разбирах по това време. Ясно помня как един ден решихме да сменим някакви неща в двигателя- сегменти, гарнитури, свещи и т.н. Извадихме го от купето, сменихме ги, мазахме някакъв червен гел /не разбирам от автомобили и до днес/после го сложихме обратно и нямаше никаква положителна промяна. Ходихме по майстори, там също не помогнаха. Затова пак баща ми реши да я дърпа с друга кола и да опитва да я запали така- и наистина още след първото излизане на междуградския път , Алфичката запали = първо видяхме пламъци изпод двигателя, после пламнаха гумите, после купето. Аз бях на съседната седалка до шофьора, а пред мен виждах синьото Трабантче, което ни дърпаше. Опитахме да потушим огъня с малкия пожарогасител в багажника- това разбира се не помогна, спряха и други коли и те дадоха своите пожарогасители, но пак без успех...
И така за добро или лошо Алфичката, която старателно търках с гъба и препарат толкова много съботи поред, си отиде пред очите на всички ни. Единственото, което извадихме от нея, преди напълно да пламне, беше стария касетофон/ вече полу-разтопен от огъня/ и нищо друго.
. Месец, два след пламтящата случка още имаше части от нея в дясната канавка на извънградското платно за движение. Когато минавах от там сякаш изпитвах облекчение. Не помня точно, минаха около 18 години.
П.с. Изобщо няма да добавям безбройните пъти в който не е искала да запали по ред причини и сме я бутали на ръка до нас или пък горкото магаре на дядо ми, което я теглеше до поредния майстор за ремонт...
Толкова от мен за Алфа Ромео 155 1,6 бензин.
Тема: Alfa Romeo 155 1.6 16v 1996 (Прочетена 8875 пъти)