Успях и аз да се докосна до този спортен шик, нарочно не казвам автомобил!
Просто “автомобил” е преклено обикновено определение за тази чудата машина.
Първоначалното впечатление е за независим френски дизайн от осемдесетте. Толкова добре се е вписал в марката Ситроен, че се е превърнал в емблематичен. Нищо, че е роден в Бертоне

Прави, смели линии, фуги, чупки, скосявания. Определено 100% техно Ситроен!
Отвътре салонът е точно както го очаквам, но две дози по-спортен.
Дебел, идеален френски плюш и спортни седалки, които те държат здраво в таза. Много предпочитаи от мен стойка и усещане.
Когато опиташ да потеглиш се започва.
Пълен хаос и шаш. Чувстваш се неловко, точно като да се качиш на кола след едногодишна пауза.
Уж всичко ти е познато, но не ти идва “отръки”.
Фаровете не успях да си пусна съвсем лесно, мигачите са на едни бутони на таблото, управлението на ел.стъклата е до ръчната. Вижте снимките само!
Хах.
Авангард отвсякъде (няма да мине без тази думичка), иска свикване и привикване, но има и какво да ти прави впечатление!
Неслучайно собственикът споделя, че да шофираш Ситроен се предвръща във вътрешна нагласа и мироглед!
Возията на този BX Sport е доста по-стегната от очакваното от Ситроен. В завой стои чудесно и не се накланя. Определено оставя динамичен привкус.
За жалост, шофирах предимно надолу и по завои и не успях да “разтегля” двигателя с двойните Солекси както трябва, та ще се наложи пак да ми го отстъпиш, Боре!

Ааа, спирачките! Бутон, не педал! Хаха чак е комично. Наистина трябва да доразвиеш и обучиш усещането си за десен крак за да започнеш да спираш плавно.
Още едно предизвикателство, което бих приел, само за да се назова “Ситроеновод” накой ден!

