Автор Тема: Москвич 401-1954 г. ☭  (Прочетена 37029 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Декември 09, 2018, 18:46:35
Отговор #130

Неактивен Frysco

  • Публикации: 377
Абе да почне през ноща да ме блъска някакъв бус в Украйна, ще бягам и аз, пък ако ще с колело да съм. Те както са пияни, кой ги знае в кой момент ще решат, че вместо да снимат, могат и да си я вземат тая кола, а човека зад волана... да не уточнявам. Там правораздаването е направо изчезнало в момента, властва правото на силния. По разумно е било да отидеш на гости на бесарабските нашенци, хем ще ги зарадваш, хем те ще направят всичко възможно да те улеснят, а не да те затормозят.

Декември 09, 2018, 21:12:24
Отговор #131

Неактивен Емил

  • Публикации: 206
Страхотна (и страховита история)! Темата ти е много интересна, следя я всеки ден. А да те гони бус в чужда държава и да си сам в 60 годишен москвич си е направо филм. Не знам как бих реагирал на твое място и едва ли някой знае докато не му се случи (дано не се слува де). Може би младежите са искали да се порадват на колата и поговорите, но откъде да знаеш, особено подхождайки така агресивно. Важното е, че всичко е минало гладко и поне тогава москвето е те е предало :)
Благодаря Ви колега wander ! От самото начало самата история звучи толкова невероятно дори и за мен  ::) Като започнем със това, че се доверих на някакви снимки и напълно непознат човек в интернет. :)) Ще допълня думите Ви, че освен сам в чужда държава, бях и с "напълно непознат" за мен 64-ри. годишен москвич.Имах единствено и снимкова гаранция за текущото му състояние.А и това което ме впечатли , беше, че открих Павел, който също беше толкова луд за да осъществим това приключение, и до последно удържа на своите думи. ::) Не мога да отрека, че цялата ми история е свързана с един невероятно голям за мен късмет, който исках да споделя със всички Вас! ^-^ А относно младежите които вече са част от историята ми, се радвам, че не разбрах какво точно искат. ;) Надявам се и в бъдеще да Ви хареса продължението, където със сигурност се крият още забавни ситуации...
Абе да почне през ноща да ме блъска някакъв бус в Украйна, ще бягам и аз, пък ако ще с колело да съм. Те както са пияни, кой ги знае в кой момент ще решат, че вместо да снимат, могат и да си я вземат тая кола, а човека зад волана... да не уточнявам. Там правораздаването е направо изчезнало в момента, властва правото на силния. По разумно е било да отидеш на гости на бесарабските нашенци, хем ще ги зарадваш, хем те ще направят всичко възможно да те улеснят, а не да те затормозят.
За съжаление със това мое пусто бързане, пропуснах шанса си да се запозная със поредните добри хора.Със сигурност хора като тях щяха да допринесат много по-положително и позитивно на цялата ми история.Относно младежите с буса...Спомням си, че бях чел подобни истории от пътеписите на наши сънародници, но си признавам, че не ги взех много на сериозно. ::) След тази случка си обещавам, повече да не ги чета през ред, взимайки нещата по-сериозно.

Декември 09, 2018, 21:21:02
Отговор #132

Неактивен РумбатаБс

  • Публикации: 2342
Колега Емил,вие четете ли други теми в този форум или само пишете в тази?
От любопитство питам ... май не съм засичал ваши мнения.
retrobs.com

Декември 09, 2018, 21:37:00
Отговор #133

Неактивен Емил

  • Публикации: 206
Колега Емил,вие четете ли други теми в този форум или само пишете в тази?
От любопитство питам ... май не съм засичал ваши мнения.
:) Разбира се, че чета и най-вече се възползвам да "крада" от споделената от всички Вас безценна информация. ::) Забелязах, че има известно напрежение със свободата на словото и във други теми, което автоматично ме вписа в аудиторията на четящите. ;) А във моята тема се отпускам да пиша, защото ако неумишлено "сгафя", поне ще оскверня чистотата на моята тема. ;D Но все пак мисля, че е подходящ момента да Ви споделя, че с удоволствие бих се пошегувал с Вас в темата за "Домашните любимци", където бих Ви помолил да ми услужите с комшийските Ви котки. :D Все пак след време ще имам нужда да изпробвам херметизацията на москвича.  :P

Декември 09, 2018, 21:55:22
Отговор #134

Неактивен batko

  • Публикации: 96
успех, заради москвича дойде навремето израза старата любов ръжда не хваща
2002 Chevrolet Tahoe
1977 Honda CB 125T
1969 Moto Morini

Декември 09, 2018, 22:05:33
Отговор #135

Неактивен batko

  • Публикации: 96
толкова съм ги карал и сини и бели четейки тоя форум и аз ще се ентусзирам пак да подкарам нещо съветско, миризмата на мосвича ми липсва
2002 Chevrolet Tahoe
1977 Honda CB 125T
1969 Moto Morini

Декември 09, 2018, 22:33:55
Отговор #136

Неактивен Емил

  • Публикации: 206
успех, заради москвича дойде навремето израза старата любов ръжда не хваща


Благодаря Ви колега batko !Много се радвам, че до някъде и аз имам приноса да си спомните Вашата първа :))  ръжда. :D  Любов исках да напиша.... :winktongue: Силно се надявам да не се отказвате от Вашата мечта, и след време да ни се похваляте, че сте я реализирали. ;) И в последствие да ни помагате, споделяйки Вашият видимо богат опит!

Декември 21, 2018, 09:30:09
Отговор #137

Активен fifo

  • Публикации: 952
Тази тема нещо угасна, няма ли да пуснеш още малко храна за душата?
we all have wings, but some of us don't know why

Декември 21, 2018, 14:02:27
Отговор #138

Неактивен Емил

  • Публикации: 206
Тази тема нещо угасна, няма ли да пуснеш още малко храна за душата?
Извинявам се колега fifo ,че Ви държа в невидение и, че все още не съм завършил своята история.

Декември 21, 2018, 16:09:11
Отговор #139

Неактивен Емил

  • Публикации: 206
В продължение на своят разказ ще Ви припомня, че бях на около 20-30км. от Украинската граница, и ми предстоеше транзитно преминаване през Молдова, на път за Румъния. ::) Докато преминавах този кратък и ужасен за шофиране участък, не спирах да си мисля и безпокоя за предстоящата ми среща със "местните" митнически власти. ;)  Разбира се не спирах да се оглеждам в огледалата за задно виждане, и за буса за който Ви споделих в предната част.Залепих се зад два молдовски ТИР-а, и с бавна но сигурна скорост достигнахме граничната бразда.





 :))  Там отново ни посрещнаха въоръжените до зъби украински войничета.Спряха ме на един от изградените им с бронирани машини чекпоинти, като с усмивка на лицата учтиво ме пропуснаха, като не пропуснаха да си направят фотосесия с преминаващата покрай тях антика. ;) Това топло отношение от тяхна страна ме обнадежди, и до някаква степен намали моето безпокойствие.Вече бях навлезнал във буферната зона на граничният пункт.Там също ме посрещна едно от войничетата, като ме насочи на мястото на което е нужно да спра.Намирах се пред едноетажна дървена сграда, която се оказа, че е съвместен украино-молдовски граничен пункт.Сградата имаше интересна конструкция. ^-^ Разполагаше с един тесен коридор (около 1-1,20м.) във външната част, през който едва се разминавахме със останалите хора.А във вътрешната част бяха канцелариите на украинските и молдовски инспектори, където се налагаше да влизаме по единично.А в дъното на коридора имаше каса, на която задължително се заплащаше молдовската винетка.След известно време настъпи и моят ред, да влезна при украинският инспектор.Той ме посрещна много топло и усмихнато, и говорещ много добре български език.Излезе с мен навън, и с помоща на едно от войничетата започнаха да оглеждат москвича.Накараха ме да изпраня купето, за да видят абсолютно всичко което се помещаваше вътре.Може да се каже, че освен моят личен багаж, всичко останало в купето на москвича бяха резервни части които си бях закупил от Украйна.Имаше и една резервна, 5-степенна скоростна кутия, която Павел ми беше подарил, както и много дреболийки. :)) Може да се каже, че всеки куб.см. в купето на автомобила, беше изчислен за да побере всичкият багаж.Павел искаше да качи още много ценни артефакти, но в последствие се наложи да избирам преоритетните подаръци, поради ограниченото свободно място. :) Вече бях подредил абсолютно всичко извън москвича, и вероятно пред погледите на преминаващите хора, приличах на  :))  пазарска сергия, с толкова много положени на земята авточасти.Съвместно със молдовският си колега огледаха обстойно всичко, след което ме приканиха да прибирам всичко и да се върна в украинската канцеларийка.Въодушевен, че всичко е минало безпроблемно, аз набързо си върнах своят разнороден багаж, като го подреждах възможно най старателно за да успея да го събера. :D Върнах се при украинският инспектор и...въпреки, че всички документи ми бяха редовни, осигуряващи ми законно преминаване през граничният им пункт.Украинският инспектор каза, че все пак той е закона тук, и той решава дали ще премина, или не.Разглеждайки ми документите се обади на няколко свои колеги за справка за автомобила, и законността на извърлената сделка. ^-^ Всичко беше наред, но инспектора не спираше да намеква, че има някакъв проблем който трябва да решим.След дълго време на дебати той явно усети, че не смея да предложа да почерпя "бонбони" за успешната ми покупка, и сам си поиска. :)) Признавам си, че с облекчение чаках този момент, и да се приключва с това чакане. ::) Като на криминален филм, избрах метода за да почерпя инспектора с вкусните "бонбонки". :o След като ги опита, той с разочарование на лицето си, извика от ужасният им вкус. ^-^ Все пак трябва да допаднат и на молдовският им колега.Опитах отново и отново, да задоволя вкусовите рецептори на украинският инспектор, след което ме освободи.След мен влезе молдовският му колега, след което излезна ядосан, вероятно от вкуса на "почерпката" и яростно взе да ми нарежда на български език да изкарвам всичко от москвича. :o За пореден път изкарах абсолютно всичко.Под негово ръководство, още трима негови молдовски колеги започнаха обстойно да оглеждат всяка една възможна кухина на превозното средство.Със телена четка и подръчни средства се опитаха да манипулират фабрично набитите номера, които се виждаха идеално в тъмнината, въпреки преклонната възраст на москвето.Провериха личният ми багаж, като демонстративно го разхвърляха пред погледите на преминаващите хора.Тази процедура продължи около 2 часа, след което ми наредиха за пореден път да прибирам разпиляният около москвича багаж. C:-) Молдовският инспектор ми каза, че не може да ме пусне. :o Проблема е скоростната кутия, че не е "нова" резервна част. >:( Заяви ми, че ако искам да премина е нужно да се върна на украинска земя и да я изхвърля там, след което да се върна, с обещанието да ме пропуснат. :'( За мен тази скоростна кутия беше много ценна, и се опитвах да направя всичко възможно за да я задържа. ^-^ Молдовският инспектор не искаше и да чуе за нова "почерпка".Може би, благодарение на моята настоятелност, накрая той склони да изчакам инспектора от новата им смяна.Вече второ денонощие аз не бях и мигнал, но това не ме сломи да стоя още 3 часа в тесният коридор пред неговата канцелария. ::) Кой знае какво са си казали? :D Вероятно, че съм много тъп, но за сметка на това и упорит.При появата на новият инспектор, човека явно разбрал ситуацията, ми нареди да си вървя по живо и здраво към България. :o Не чаках и втора подкана, платих си винетката за преминаването през Молдова, и по най-бързият начин се качих на москвето. :-\ Вероятно от близо 6-часовият ми престой, москвича много трудно запали.Странно за мен, но центровката за пореден път беше разстроена. ^-^  Преминавайки през така кратката и къса отсечка в Молдова, успях неумишлено да се отклоня. :)) В един момент усетих, че съм поел към вътрешността на Молдова...


 :winktongue: Следва продължение...