Автор Тема: Москвич 401-1954 г. ☭  (Прочетена 20048 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Ноември 06, 2018, 00:12:07
Отговор #30

Неактивен Емил

  • Публикации: 163
 :shy: Възможно най-бързо и експедетивно се постарах да последвам споделеният от Павел линк, и да си поръчам автобусен билет.Останах приятно изненадан от страницата която отворих,

в която лесно успях да се ориентирам и да си поръчам билет.

Като имах възможност да избирам и своето място

във всеки един предстоящ ми автобус.


 :)) Всичко се получи много лесно и бързо, и вече разполагах с така дългоочакваните превозни документи (билети)!


 ::) И разбира се предполагам, че се досещате,че единствено ми оставаше да продължавам да се специализирам, във вече до болка познатата ми област в очакването... :))
Тук вече мога да споделя моите първи разходи свързани с пътуването ми, на всички колеги интересуващи се от точната калкулация, и разбира се и на желаещите колеги след време лично да я сверят...
Цена на билета: 141лв.
« Последна редакция: Ноември 06, 2018, 00:16:13 от Емил »

Ноември 06, 2018, 01:32:16
Отговор #31

Неактивен Емил

  • Публикации: 163
 ::) И най-после настъпи така дългоочакваният от мен ден, в който ще започне моето приключение!Искам да Ви споделя, че за първи път използвах услугите на автобуният транспорт със маршрут София-Варна, и ще си призная, че бях неприятно изненадан със времевата продължителност на този маршрут. :o Не съм си и помислял, че се пътува около 7-8 часа. ;D Вече се бях настанил на своето място във автобуса, който беше собственост на българска фирма.Направи ми силно впечатление, че реалността е прекалено различна, за разлика от лъскавият сайт в който е представена.Извинявам се ако съм Ви прозвучал като някой критик, или съм ви навял излишен негативизъм. :D Но нямаше как да не отбележа първоначалният ми лош късмет.Малко преди да тръгне автобуса, една жена(диспечерка на превозна комп.)издирваше 3-ма.пътници, като и аз се оказах единият от тях.Това бяхме спътниците за Украйна, и благодарение на нея успяхме да се запознаем. ;D Пътуването беше неочаквано бързо и приятно, и тези 8 часа се "изтъркулиха" неусетно.Привечер пристигнахме във Варна, където според разписанието разполагахме около час, до следващата ни автобусна връзка.Там имах достатъчно време да се запозная със моите два нови спътника.Едното момче беше от Македония, а другото момче българче.Македончето пътуваше до Одеса, а пътищата ни с българчето се разделяха в Киев.Бях щастлив, че ще имам приятни спътници и весела компания. :)) Интересен беше факта, че и тримата отивахме за първи път в Украйна(за мен беше пръв път с автобус) и, че бяхме единствените луди български (+1македонска)глави, избрали тази така екзотична дестинация.Неусетно времето отлетя, и по-късно се появи нашият автобус.И тримата бяхме очаровани от неговият внушителен външен вид.

Разбира се в последствие и от неговият вътрешен вид.

Веднага бяхме привлечени от привлекателната Украинска стюардеса, която така учтиво ни насочваше към местата ни,

която в последствие ни обгрижваше като малки деца, създаваща ни нужният комфорт, забравяйки за липса от внимание.  :)) Тя не спираше и за миг да задоволява нашите физиологични страсти, разбира се с помоща на предлаганите от нея храни и тонизиращи напитки.

 :P И насочваща ни към помещения за облекчаване на всякакви физиологични тежести и страсти.

 :D Извинявам Ви се колеги,за моят шеговит тон относно стюардесата.Не мога да отрека, че обслужването и беше на много високо ниво.Автобуса изненадващо за нас разполагаше със мултимедия, която имаше богат избор от филми със субтитри на български език, и безжична връзка с интернет.

Салона беше комфортен и удобен за така дългият път...

p.s.(Използвани са снимки от официалната страница на превозващата ни фирма)
 :winktongue: Следва продължение...

Ноември 06, 2018, 10:26:52
Отговор #32

Неактивен Емил

  • Публикации: 163
Не ни кьсай нервите бре човек.......давай разказвай............
:)) хихи
Възползвайте се от случая за да калите и Вашите нерви. ;)  Все пак това беше основната част от цялото ми приключение.Като си спомня и аз през какво "чакане" и "очакване" преминах...  ;D  Ужас!!!

Ноември 06, 2018, 11:30:18
Отговор #33

Неактивен slikman

  • Публикации: 73
Всяка вечер чакам с нетърпение продължението, много интересно и подробно разказваш сякаш пътувам заедно с теб. 😀😀😀
Чакам продължението.
Peugeot 404 1,6 1962г.
Opel Kadett E 1,6 automatic 1992г.
Nissan Primera WP11 144 SR20DE CVT 1999г.
Nissan Micra K11 1.3i CVT 1999г.

Ноември 06, 2018, 12:19:21
Отговор #34

Неактивен Frysco

  • Публикации: 373
Дълбок поклон от благодарност за споделянето с нас на това приключение. Рядко някой обвързва и останалите със своите лични емоции свързани с автомобилите, а това е толкова нужно и ценно за да се вдъхновяваме всички, нови и стари почитатели на бензиновата страст...
С нетърпение очаквам продължението.

Ноември 06, 2018, 13:06:10
Отговор #35

Неактивен Емил

  • Публикации: 163
 :) Здравейте отново колеги!Може да се каже, че не успях да заспя от притеснение за недоразказаната ми история, и най вече за това, че Ви държа под такова голямо напрежение, с риск дори да влоша Вашето (или поне на част от колегите) здравословно състояние. :winktongue:  Ето, че вече се бяхме настанили удобно във автобуса.Аз очаквах с нетърпение да се запозная със своя спътник(по места), надявайки се да е някоя от качилите се, типично красиви и предизвикателни Украинки  ::)  . За жалост, отново не ме споходи този късмет. :D Но да не рискувам да изпитвам търпението на някой колеги, ще прескоча тази част. Може да се каже, че неусетно стигнахме българо-румънската граница при гр.Генерал Тошево, на ГКПП "Кардам".


 :D Като разбира се преди това ме предупреди и използваният от мен мобилен оператор.

И допълнително предупреждавайки ме с отделен СМС, вероятно знаейки с какво лудо приключение съм се заел...  :))

Което автоматично ме подсети, да изключа опцията за пренос на мобилни данни на моят телефон,  :shy:  поради неизгодният ми за Чужбина тарифен план.
Автобуса вече беше спрял на граничната"бразда", и очаквахме предстоящата проверка.

Колеги, пропуснах да Ви споделя, че предварително се бях запознал за правата ми на износ/внос, и съответните ограничения и особености от "първоизточника" на информация.А именно от сайта на Министерството на външните работи на Р.Б.


Тук Ви предоставям линка, който може да последвате при нужда:
https://www.mfa.bg/bg/embassyinfo/romania
 C:-) Разбира се, че информацията от "първоизточника" е най актуална, но не бива да пренебрегваме и "второстепенните" (други) източници, които също могат да ни доставят много обективна информация.Няма да Ви е излишно да знаете Вашите права като български гражданин, и начини на връзка при нужда с Дипломатическите ни представителства и Консулства в избраната от Вас държава.
 ;) Извинявам се ако съм Ви отегчил с моето отклонение от моят разказ но мисля, че тази информация не е за пренебрегване и, че със сигурност ще Ви бъде полезна.
Очаквайки развоя на събитията на границата, всеки един от нас се развличаше с предоставената ни мултимедия.В един момент чаровната стюардеса мина през всеки един пътник, и учтиво събра всеки един задграничен паспорт, след което напусна борда на автобуса.След малко се чуха механични удари от отваряне/затварянето на багажното отделение, след което влезнаха български и румънски гр.полицай, сверявайки нашите лицеви черти, съгл. предоставените им паспорти.Може да се каже, че процедурата беше "експресна", отнемайки ни максимално малко време.
 :winktongue: Следва продължение...

Ноември 06, 2018, 13:13:24
Отговор #36

Неактивен krankenstein

  • Публикации: 6601
Пътуването за докарване на тази кола май ще се окаже по-интересно и от самата кола :) Но нали това всъщност е идеята на нашето хоби - да ни докарва разнообразни и интересни емоции. Аз примерно с моите класики съм обиколил всички съседни балкански страни, където също сме имали доста интересни и вълнуващи преживявания, но за съжаление не съм особено добър разказвач, пък и на последък не ми остава много време за дълго писане по форуми...
От последния пост само едно не ми стана ясно - защо са събирали задграничните паспорти на румънската граница, поне за нас българите като част от ЕС преминаването става само с лична карта.
Теория - това е, когато знаеш всичко, но нищо не работи.
Практика - това е, когато всичко работи, но не знаеш защо.

Ноември 06, 2018, 14:15:28
Отговор #37

Неактивен Емил

  • Публикации: 163
Благодаря Ви за така милите и топли думи колеги Frysco, slikman и krankenstein!За съжаление и аз не мога да се похваля със моят богат тълковен и разговорен речник, и липсата ми на ораторски качества, но въпреки това ме правите щастлив, показвайки ми, че чрез моят разказ съм спечелил една не малка част от авто-ретро аудиторията. :shy:  Благодаря Ви още веднъж!
В отговор на въпроса на колегата krankenstein , ще кажа, че е прав, че на Европейска граница ни е нужна единствено лична карта.Но може би сте пропуснали факта, че във автобуса бяхме само 2-е българчета+1 македонче  ^-^ Останалите пътници бяха от Украйна и Беларус, и така да се каже всички бяхме засмукани от струята... :)) Между другото, българският спътник даде на гр. полицаи своята лична карта, след което му бе поискан и задграничен паспорт.  :o  В последствие това се оказа проблем, защото на всяка следваща граница му изискваха и двата идентефикационни документа поради причината, че не се знаеше с кой документ е регистриран(електронно). ::)  Предполагам, че си представяте гледката на всяка следваща граница,как се размята от ръка на ръка една огромна купчина с паспорти, и представете си ако случайно изпадне и единствената, подпъхната в някой паспорт-лична карта.Разбира се, не на последно място Ви благодаря и за поставеният въпрос.Понякога малките и незначителни неща се оказват с първостепенна важност
Колеги, пожелавам Ви лек и успешен ден!

Ноември 06, 2018, 16:43:39
Отговор #38

Неактивен krankenstein

  • Публикации: 6601
Да, разбирам сега... между впрочем и ние правим така, когато излизаме зад граница с детето - носим си и задграничните паспорти дори в границите на ЕС, понеже детето няма друг документ та и и ние покрай него да не се различаваме ;)
И сега очаквам продължението на интересната история по докарването, която надявам се е завършила с хепи енд :)
Теория - това е, когато знаеш всичко, но нищо не работи.
Практика - това е, когато всичко работи, но не знаеш защо.

Ноември 06, 2018, 16:51:42
Отговор #39

Неактивен Емил

  • Публикации: 163
 ;) Може да се каже, че вече бяхме"проверени" и изрядни до един, и вече можехме да продължим пътя си в пределите на Румъния.

След напускането на нашата мила родина, ми направи силно впечатление осезаемата положителна разлика в изградените пътища, и инфраструктура в Румъния. :o  Въпреки, че са на север от нас, вероятно при Румънците климата е по-благосклонен за запазването на безупречното им асфалтово покритие, или...  :D ;) Целият път през Румъния мина много гладко и леко. ::) Както се казва, като "по вода".Моят спътник по местостоене вече се беше разбудил, и енергично изкарваше от шумолящи торбички своите приготовления за поредната си среднощна закуска.Между другото, той беше от Беларус, и споделяйки ми своята тъжна житейска история, стискайки в отрудените си, кокалести пръсти в едната си ръка своят така амортизиран и измачкан задграничен паспорт.А в другата си ръка нож, с който режеше толкова сръчно и усърдно, правоъгълните резени сланина, и разказвайки ми за своят "гастърбайтерски"начин на живот. :-X Но предполагам, че мнозинството от колегите знаете, че точно такива сочни резени сланина, не биха били толкова вкусни без наличието на кисели краставички, кромид лук, черен хляб, и ..... разбира се не на последно място, и основната подправка на тази така пъстра софра-водката.  >:D 


Той възможно най-доброжелателно желаеше да сподели своята скромна "софра" с мен, а аз нямаше как да откажа на неговата така мила настоятелност. :-\ Все още си спомням с болка на сърцето, как ми показваше тяхното "замезване" (след отпиване на водка), отхапвайки от филията черен хляб, и избутвайки с нос в/у. нея резенчето сланина, вдишвайки  нейният свеж аромат(носещият се из голяма част от автобуса), оставащ я за един по-късен "десертен" момент...Тъжно ми беше, че има много хора като него, готови да зарежат род и родина, странствайки в едни така далечни земи, осигурявайки прехраната на семейството си... :-[ Захласнали се в приказки и във всевъзможни тостове, не усетихме кога вече бяхме пристигнали до следващият ни граничен пункт, на границата на Румъния с Молдова.

На Румънското ГКПП,"проверката"беше идентична и също така бърза като на входящото им ГКПП.
« Последна редакция: Ноември 06, 2018, 17:19:05 от Емил »