Вече трети час нямаше никакво движение, и единственото МПС(нашият автобус) беше сгушено в "чекпойнта" от украинската тежкобронирана военна техника,
потъвайки от меката и пухкава, наближаваща ни сутрешна мъгла.
В един момент, като чели в далечината от мъглата се появи някакво сияние.
Дали това не бе светец?
Или е поредният мираж
очертаващ се в непрогледната шир?
Не след дълго разпознах фигура с елегантните очертания на нашата красива стюардеса
, носеща в нежните си ръце за пореден път огромната купчина от задгранични паспорти.
Следваше я и поредното тежковъоръжено войниче,
което я последва във автобуса, давайки знак на шофьора.След това лично ни екскортира, напускайки "чекпойнта", даващ ни правомощие да се насладим на така свещенната му за него земя...
Ура!!!
Най-после!Вече бяхме в Украйна!
Колеги, искам да Ви споделя,че се чувствах за невероятен късметлия, въпреки така дългата "проверка".Много сънародници бяха споделили в интернет пространството, че абсолютно всички са били подложени на щателна проверка, лични вещи (багаж), и задължително преброяване (от тях) на валутата която се внася.
Между другото, това е описано и на официалната страница на МВнР.Проверката(преброяване)на пар.средства се прави, за да докажем, че имаме достатъчно от тях(изчислени по формула даваща ни минимума нужен ни за дневният ни престой), за да прибиваваме за "заявеният" от нас период от време, на Украинска земя.Моите пари бяха приготвени и описани, но най-вече ме притесняваше съдържанието на моят багаж.
Разбира се, че съдържанието беше според граничните правила, но ме безпокоеше факта, че ще отнеме прекалено много време да разопаковам всички сувенири и подаръци, които носех за Павел и неговото семейство.
А току виж се окаже, че например българското мускалче, се окаже със двойно предназначение(и военно).
Навлизайки във все по-гъстата мъгла, и подскачайки от "огромните"неравности по пътното платно, автобуса ни се движеше в посока към гр.Рени.Да Ви призная, че не мога да съпоставя този участък от пътя, с нито един такъв във България.Мога да Ви го опиша като покритие със бетонни траверси, които с времето са се разместили, оставящи огромни(дори и за автобусната гума) фуги м/у.тях.За съжаление не успях да направя снимки,но Ви качвам една примерна, за да добиете обща представа.
За мен също беше интересно, че шофьорът, макар и с този така лъскав автобус, си позволяваше да използва висока скорост гарантирайки, че благодарение на неговите професионални умения, повереното му МПС и
"картофи", ще пристигнат на местопредназначението си, цели и живи и здрави.
Може да се каже,че този така кратък (около 70км.) маршрут, ни отне няколко часа,като във населените места придвижването често беше на първа предавка + полусъеденител.А на извъннаселените места,използвахме успоредните създадени полеви(черни) пътища.
Ако някой от колегите не са разбрали, това е "първокласен" път, с първостепенно значение,осигуряващ голям интензивен поток от МПС-та.
Спомням си,че преди да тръгна за това мое приключение, съвсем случайно по новините по телевизията забелязох, че нашият Премиер Б.Б. е на посещение със Украинският президент във гъстонаселеният район с бесарабски българи в Украйна. Казах си(мислено)... Няма начин нашият Премиер, да не "резне"някоя лентичка. В последствие разбрах, че се оказах прав, което разбира се много ме изненада и зарадва.Все пак Европа е решила да инвестира във този пътен участък,а нашият Премиер лично да провери и отвори.Намерил съм едно произволно избрано видео свързано с това събитие, и ако на някой му липсват изявите на нашите управници, може да последва това видео:А това е участъка Рени-Одеса.Спомням си,че четох,че много наши съграждани са подценявали тази отсечка от около 300км.,която в последствие им е коствала много нерви,а дори и цели дни...След известно време, наистина стигнахме и до вече ремонтиращият се участък от пътя.
Вече се чувствах като на "Европейска" земя.
Следва продължение...