Автор Тема: Москвич 401-1954 г. ☭  (Прочетена 20053 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Ноември 21, 2018, 13:58:59
Отговор #60

Неактивен Методи Кръстанов

  • Публикации: 70
Да не остана по назад да се обадя и аз :) Имам сигурно към 40 такива пътешествия за москвичи, само че в България и знам какво е да искаш да опишеш всеки един момент. Така че адмирирам темата да продължи в същия дух. хем е интересно, хем полезно. Единствено и аз моля е за реални снимки, но разбирам че не винаги човек може да снима, така че и примерните стават. Моля темата да продължи в същия дух, следя с голям интерес.
п.с в москвич форума вече се появи снимка на 401-цата в Ямболска околия. Не остава незабелязан :) Но защо още е с украински номера ?

Ноември 21, 2018, 15:21:22
Отговор #61

Неактивен USfan

  • Публикации: 6737
По3дравлениа и от мен.
3аслужава си адмирации смелото начинание.
А и самата кола, и историите с отиването и докарването, са краино интересни.  :)
Даваи си и напред да пишеш подробно, на мен, а и на други колеги, видимо ни харесва сторито.

Поне според мен, стоиността на една кола са основно историите с неиа, всички останали техники и материални стоиности са просто добавки.

Добре е обаче да има и снимки, особено на Украинки.  :))
Те, а и молдовките, са наи-ра3нообра3но красивите жени на света.

Ноември 21, 2018, 15:27:14
Отговор #62

Неактивен Емил

  • Публикации: 163
Да не остана по назад да се обадя и аз :) Имам сигурно към 40 такива пътешествия за москвичи, само че в България и знам какво е да искаш да опишеш всеки един момент. Така че адмирирам темата да продължи в същия дух. хем е интересно, хем полезно. Единствено и аз моля е за реални снимки, но разбирам че не винаги човек може да снима, така че и примерните стават. Моля темата да продължи в същия дух, следя с голям интерес.
п.с в москвич форума вече се появи снимка на 401-цата в Ямболска околия. Не остава незабелязан :) Но защо още е с украински номера ?
Благодаря Ви за милите думи, колега М.Кръстанов.Относно снимките, до този етап на пътуването с автобуса, нямаше как да снимам пътната настилка.Най-вече поради късният час и ограничената видимост.Не мисля,че е правилно да качвам снимки и на останалите участници от тази история,особено без тяхно знание и разрешение.  :)) За да задоволя Вашето любопитство, ще кача една в предградието на Киев. ;D Разбира се москвича е във скоростната лента...

Москвича е в етап на изчакване на сертефикат от ДАИ, след което предстои КАТ.Може да се каже, че българската администрация работи под пълна пара, и за повечето документи ми отне толкова много време(месеци)...
« Последна редакция: Ноември 21, 2018, 15:30:18 от Емил »

Ноември 21, 2018, 21:10:54
Отговор #63

Неактивен MZ ES

  • Публикации: 320
Аз също искам да изкажа одобрение към темата и да насърча автора да продължава все така информативно и емоционално да описва пътешествието си! Форумът затова е форум, за да може всеки свободно да изказва мнението си и да споделя емоциите си! А какво по различно от една емоция,спомен и любов към техниката е общото ни хоби? Споделянето на личните емоции на даден човек обогатява и нашите лични,прави ни съпричастни,прави ни общност!

Ноември 22, 2018, 20:16:21
Отговор #64

Неактивен Емил

  • Публикации: 163
Здравейте отново колеги!За пореден път искам да благодаря на всеки един от Вас!Признавам си, че съм много изненадан за проявеният от всички Ви интерес.Силно се надявам за в бъдеще, да успея да последвам възможно повече от Вашите отправени напътствия и препоръки, и разбира се да не загубя Вашият интерес.Извинявам се за своите лоши ораторски качества, правопис и объркан словоред но се радвам, че благодарение на Вашата помощ е възможно в бъдеще и  да ги подобрим!
 ;) Продължавайки историята на моят автомобил ще Ви припомня, че в последната част, аз бях поставен пред сложната дилема.А именно, да се пресъединя към така привлекателната компания, или да продължа по своят път.Но предполагам, че се досещате, че както всички Вие очаквате "Основната част" на тази история, така и аз (след толкова чакане) бързах да се добера възможно по-бързо до моята нова "стоманена"любов.Така останах сам във тъмната и не толкова оживена автогара в Киев. :)) Свестявайки поглед от загубената дамска компания, и от силният коняк забелязох, че в близост до мен се подвизаваше група от пийнали младежи.Не мина и много време и алкохолното им опиянение се прояви в една от лошите си страни.Не след дълго, и полицията се появи. C:-) Може да се каже, че екипа от полицаи изглеждаше много внушително.Яростно блестящите им очи под каските, закрити зад маските им, се отличаваха в далечината.Опакованата им в бронировка визия, и така малките им десантни калашници, създаваха чувство за внезапен респект. :o Може да се каже, че не задаваха почти никакви въпроси, и направо започнаха да налагат тази отличаваща се групичка,подред. ;D Ето, че пристигна и моето спасение, във възможно най-точният момент.Разбира се това беше поредният ангел (стюардеса)  O:-) , подаваща ми ръка, за да чекира моят багаж.Беше време за последният ми автобус, до така дългоочакваната дестинация - гр.Харков. ;D Няма да изпитвам повече търпението Ви, и ще спестя прехода с тази дестинация.Само ще Ви споделя, че при поредният ми разговор с Павел(собственика на москвича), "докладвайки" му за своето местоположение, получих лоша новина. :'( Говорейки доста бързо и неясно, ми съобщи, че има проблем с автомобила.Попита ме с колко време разполагам и ме увери, че всичко ще се нареди.Надявам се, че помните, че последният вариант който бяхме уговорили с Павел, беше да качим автомибила на ЖП вагон, по направление Харков-Одеса.За жалост и този вариант отпадна. :-[ Следващият възможен вагон бе след 2 седмици.Усещах, че приключението ми е възможно да стане още по-лудо. :)) Разбира се ако изобщо съществува този така добре изглеждащщ на снимките, лъскав москвич.
 :winktongue: Следва продължение...

Ноември 22, 2018, 20:31:48
Отговор #65

Неактивен тетевен

  • Публикации: 239
Продьлжавай и не се притеснявай.....този маршрут сьм го минавал 3 пьти с Камаз...и ми е известно че след всеки завой те очаква изненада.......

Ноември 23, 2018, 20:43:03
Отговор #66

Неактивен Емил

  • Публикации: 163
В ранната утрин, автобуса  предсрочно пристигна в гр.Харков.Времето беше много хладно, и възможно най-експедитивно се приютих в малката и уютна автогара.Беше прекалено рано да звъня на Павел(собственика на автомобила), и търпеливо се слях с тълпата от хора, тънещ в очакване.В главата ми се въртяха всевъзможни мисли и сценарии за евентуалното продължение на тази история. :)) Може да се каже, че психически бях подготвен за какви ли не развръзки.Но единствената ми поставена цел беше, да успея максимално да попия от всичко позитивно което ми предстоеше, игнорирайки негативизма.Все пак веднъж се живее!Но мисля, че по-леко би било, когато осъзнаем, че чрез усъвършенстването на нашият вътрешен свят, ние създаваме нашият външен(реалност)... ;D Но да не Ви вкарвам във водовъртежа на моите мисли, че е възможно да увеличим агонията от "очакването".Посрещайки първите топли слънчеви лъчи зад прозореца, вече бях готов да се обадя на Павел.Все пак той закъсняваше почти с час, от нашата уговорена среща. :o Но....,ето го и него! :)) Веднага разпознах в далечината неговата внушителна визия.Точно като на снимките....Наистина беше толкова огромен, като Сибирска мечка.По най-бързият начин грабнах своят багаж, и се отправих към него.Може да се каже, че ме посрещна много топло, но въпреки това аз усещах в погледа му, известна нотка на претиснение По пътя към хотела (който ми беше резервирал) ми обясни, че има проблем със запалването на Москвича и няколко други "дребни" неща за отстраняване.Усещах, че ми предстояха дни от които ще успея да попия(открадна) от неговият опит. ::) Или дни на една интересна за мен "екскурзионна" дестинация.
 :winktongue: Следва продължение...
« Последна редакция: Ноември 23, 2018, 20:52:22 от Емил »

Ноември 24, 2018, 12:17:30
Отговор #67

Неактивен Емил

  • Публикации: 163
Веднага след като закусихме, със Павел се отправихме към една от местните авто забележителности.Това беше Търговският център "Авторынок Лоск", който се оказа най-големият пазар за авточасти във Украйна, дори и в цяла Европа (според Павел).

Бях изумен от всичко което видях, но за съжаление отново нямах възможност да направя снимки.В голяма част от времето ни там, подтичвах след Павел, носейки многобройните полителенови торбички( с дрънкащите в тях авточасти).Смело мога да заявя, че на този огромен пазар може да се намери и от "пиле-мляко".Имаше многобройни артефакти от социализма, които все още бяха на  много смешни цени, спрямо нашият "ретро" пазар.
 :o Имаше и много "артефакти"(сделано в СССР), които и изобщо не съм и предполагал, че съществуват като екстра.

Имаше и богат избор от съвременно производство.

 ;) Колеги,за съжаление ще се наложи отново да отбележа, че снимките са "примерни", и много ме е яд, че не успях да снимам този автомобилен Рай! :)) Умишлено акцентирам върху един от колосално завишените артикули(Еленчето от ГАЗ-21) у нас, разбира се спрямо техният ценови диапазон.С риск да не засегна някого...,ще кажа, че не съм забравил уроците си по Икономика.И съм напълно съгласен с тях, че основни фактори за определянето на цената са търсенето и предлагането.Друго което много силно ме възхити, беше предлагането на много "модернизирани" артикули, които не съм и предполагал, че съществуват извън смелите схеми (които случайно съм намирал в интернет пространството).

Невероятно за мен беше да видя всички тези конструктивно изменени части, и предлаганите доработки и всевъзможни екстри.Признавам си, че повечето от предлаганите артикули, за мен бяха с неизвестно предназначение, но беше видимо, че произлизаха от заводска поточна линия, предназначена за техният пазар. ^-^ От самото начало пропуснах да Ви кажа, че този автопазар не е само за руски автомобили, но може да се каже, че видимо преобладаваха предлаганите части за тях.Павел крачеше бързо от магазин на магазин, и продължаваше да закупува нужните за ремонт и резервни части.Не след дълго се отправихме отново към хотела, с уговорката да се чуем по-късно.За съжаление, в последствие се получи разминаване (с тел.комуникации), и през този мой първи ден, не успях да видя дългоочакваният от мен москвич.
 :winktongue: Следва продължение...

Ноември 24, 2018, 18:41:00
Отговор #68

Неактивен Емил

  • Публикации: 163
Вечерта успях да се запозная със Павел и неговото семейство.Въпреки високата си образованост и перспективна работа която практикуваха, видимо си личеше тяхната немотия.Почувстваха се много неудобно, че нямаха възможност да ме поканят във Комуналното си жилище (малък апартамент в който живеят няколко семейства, съвместно използващи общите части).Те имаха и малка дъщеря, за която Павел се грижеше(използвайки опцията за майчинство), докато съпругата му работеше, изкарвайки нужните им средства за тяхното"оцеляване".И двамата бяха емоционално обвързани със техният москвич.Можеше да се каже, че беше неизменна част от тяхното семейство, дори със статута на пълноправен член.Москвича си имаше собствено име-Чарлик.Цяла вечер изпълваха атмосферата с толкова много емоция, споделяйки ми с толкова много ентусиазъм, истории свързани със Чарлик.Не бих пропуснал да Ви споделя още една интересна забележителност в Украйна, която научих благодарение на тях.Бяхме във едно заведение със име:"Пиво банк"

Това е много интересна и силно разпостранена верига от магазини за жива бира в Украйна.Силно Ви я препоръчвам, ако имате късмета да посетите Украйна.За обща информация Ви споделям едно кратко видео:

Предполагам, че забелязохте етикетите с цени на видовете бира.Навсякъде в Украйна цените на стоки и услуги са в ежедневно променлив диапазон.Може би това е свързано с променливият им валутен курс.Всички етикети се изписват с две цени (минимална и максимална), като не знам как коректно определят на каква цена да Ви таксуват.Впечатли ме и денонощната (24/7) опция за доставка до дома, със стриктно спазване на температурните изисквания за доставка на пивото.Извинявам се, че реших да Ви споделя повече подробности за семейството на Павел, но за мен беше важно да Ви опиша във каква среда от любов е бил обграден Чарлик(москвича). ^-^ А в случая може би аз се явявах като тиранина, изтръгващ от ръцете им тяхната мила рожба.За съжаление обикновенните хора в Украйна, макар и работейки на няколко работни места, едва свързваха двата края.Вечерта премина много приятно.Те силно бяха впечатлени от моите подаръци, и научавайки възможно повече за тази така далечна за тях, слънчева и много красива България.На следващият ден, Павел (заедно със своята малка дъщеря) ме взе със своят автомобил от хотела, и най-после вече бяхме на път към гаража на Чарлик (москвича). Пътувахме много време, докато достигнахме в район в града със странно здание.С пирамидална структура и на няколко етажа, построена по наклона на изкуствено възвишение.Това бяха многобройни клетки от гаражи на няколко нива, които бяха с формата на тухлена крепост.А външната периферия на тази крепост, бе опасана с фортификационни съоръжения,  ;D охранявана от безстрашна жива охрана (поддържаща своя жизнен статус, благодарение на предлаганите корпоративни блага).В последствие разбрах, че голяма част от гаражите бяха всевъзможни работилници и ателиета, даващи възможност на своите собственици да изкарват допълнителни доходи(втора работа).Оказа се, че и Павел разполага със няколко.Преминавайки през всички огромни дупки и неравности по трасето, се изкачвахме към върха на крепостта.Ето, че най-после бяхме пред гаражните врати. :o Когато Павел ги отвори, бях леко...., разочарован при вида на москвича.

Олекна ми, че описанието на автомобила съвпадна точно със последно споделените снимки на Павел, но...., за съжаление все още не беше събран.Не бяха монтирани калниците,

предната маска с капака.

Изпитвах някаква степен на облекчение, че все пак това бижу наистина съществува, но отвътрве ме "глождеше", в очакване да разбера точният проблем...
 :winktongue: Следва продължение...
« Последна редакция: Ноември 24, 2018, 18:55:08 от Емил »

Ноември 26, 2018, 21:08:17
Отговор #69

Неактивен Емил

  • Публикации: 163
Здравейте отново колеги!Продължавайки история на моят москвич, ще Ви споделя, че в последствие се оказа, че имаше някакъв проблем със запалването на двигателя. :o Павел, със сериозно изражение на лицето ми заяви, че е възможно "Чарлик"(москвича), да не желае да напуска своят дом.Във началото на историята ми Ви бях споделил, че автомобила беше обслужен (по снимки) за дългият път.Наистина всичко което ми беше споделил Павел, бе реално извършено.В последствие се борихме и със доста елементи от ел.инсталацията на автомобила.След дълга и взаимна борба се оказа, че основният проблем по ел.инсталацията се били окисите по проводниците, които намаляваха, или спираха нейната правилна работоспособност.Признавам си, че не очаквах толкова "компетентно", да е направено всичко по автомобила.От много време следях майсторските изяви на Павел (във интернет пространството), които отдалеч изпъкваха със високоинтелектуална и инженерна мисъл.Той наистина беше от така наречените хора, които бяха със "златни ръце". ;) Но може би сте забелязвали, че дори всеки гений, си има някакви странности.С извинение към него и към всички Вас, ще кажа , че си беше леееко разсеян.Може да се каже, че 5 дена отстранявахме проблемите по автомобила, като обстановката беше много екстремна и динамична.Всеки един наш "работен ден", се състоеше от няколкочасов престой в гаража на москвича, а през останалото време на път със неговият автомобил.Мисля, че за престоят ми там, със неговият автомобил изминахме над 600км.( в градски условия).В повечето случаи за забравени авточасти, ключове за гаража, и т.н.Докато работехме в гаража, аз често наглеждах малката му дъщеричка, да не изпадне от необезопасените и така опасни места. :o Спомням си, че много често се налагаше да и взимам неподходящите играчки(инструменти), използвайки ги за чукане, рисуване и драскане на москвича. :)) Най забавно беше, когато това така палаво  >:D и сръчно момиченце, събираше след нас използваните болченца и гайки, и след това се налагаше за пореден за денят ни път, да ходим за авточасти до магазина... :)) Може да се каже, че и до последният ни ден, така не успяхме да оползотворим предназначението на всеки един крепежен елемент(поради големият разход).Много забавна за мен част от това приключение, беше това, че се наложи Павел да ме дърпа със скъсано на половина въже, във вторият по големина град в Украйна-Харков. :D Разбира се, че за да е по-интересно, москвича нямаше спирачки.Все още не бяхме закачили и жилото за ръчната спирачка.Нямаше поставени капаци, маски,брони, номера, светлини.Точно както виждате автомобила на последната снимка.  ;)  Разбира се, че комбинацията не би била толков пълна и цветна , ако имаше и актуална застраховка. :o  Тя липсваше.И така, Павел ме закачи със неговият автомобил, в опита си да събудим Чарлик и най-после да го превърнем в МПС.Пропуснах да Ви споделя факта, че Павел беше доста агресивен (рисков) шофьор.А това, че возеше на задна седалка малката си дъщеря и, че дърпаше след себе си, технически неизправна-64-ри годишна кола, изобщо не го обезпокои. :o Спомням си, че още при тръгването ни, в усилието си да уддържа неговият спортен ритъм, и най-вече съобразявайки се с лунният пейзаж, счупих един от важните органи за управление. :)) Волана.

След това опитахме да сложим друг, от "копейка".

 :))  Но набързо споходилата ни "инженерна" мисъл, не се осъществи.И дъъълго време се наложи да управлявам това "ППС", със счупеният. ;D Разбира се, едва след няколко дена взехме поредната Китайска реплика, защото не остана време да открием подходящ "ретро" волан.Бяхме невроятма гледка...Отново нямам снимки които да Ви споделя, но в такъв момент е от първостепенно значение, навременното ни сработване на инстинкта ни за самосъхранение!Макар и в обедният час, булеварда на който излезнахме(с дърпане), беше като в пиков час.Хората ни гледаха с насмешка, и вероятно се чудеха на нашите "мисловни" качества.Павел продължаваше да си кара, настъпвайки с тежкият си крак, а аз се обливах в студена пот, наблюдавайки неговата игрива дъщеричка(на задният прозорец), която беше като,че ли на една ръка разстояние....
 :winktongue: Следва продължение...
« Последна редакция: Ноември 26, 2018, 21:14:03 от Емил »