Здравейте отново колеги!Продължавайки история на моят москвич, ще Ви споделя, че в последствие се оказа, че имаше някакъв проблем със запалването на двигателя.
Павел, със сериозно изражение на лицето ми заяви, че е възможно "Чарлик"(москвича), да не желае да напуска своят дом.Във началото на историята ми Ви бях споделил, че автомобила беше обслужен (по снимки) за дългият път.Наистина всичко което ми беше споделил Павел, бе реално извършено.В последствие се борихме и със доста елементи от ел.инсталацията на автомобила.След дълга и взаимна борба се оказа, че основният проблем по ел.инсталацията се били окисите по проводниците, които намаляваха, или спираха нейната правилна работоспособност.Признавам си, че не очаквах толкова "компетентно", да е направено всичко по автомобила.От много време следях майсторските изяви на Павел (във интернет пространството), които отдалеч изпъкваха със високоинтелектуална и инженерна мисъл.Той наистина беше от така наречените хора, които бяха със "златни ръце".
Но може би сте забелязвали, че дори всеки гений, си има някакви странности.С извинение към него и към всички Вас, ще кажа , че си беше леееко разсеян.Може да се каже, че 5 дена отстранявахме проблемите по автомобила, като обстановката беше много екстремна и динамична.Всеки един наш "работен ден", се състоеше от няколкочасов престой в гаража на москвича, а през останалото време на път със неговият автомобил.Мисля, че за престоят ми там, със неговият автомобил изминахме над 600км.( в градски условия).В повечето случаи за забравени авточасти, ключове за гаража, и т.н.Докато работехме в гаража, аз често наглеждах малката му дъщеричка, да не изпадне от необезопасените и така опасни места.
Спомням си, че много често се налагаше да и взимам неподходящите играчки(инструменти), използвайки ги за чукане, рисуване и драскане на москвича.
Най забавно беше, когато това така палаво
и сръчно момиченце, събираше след нас използваните болченца и гайки, и след това се налагаше за пореден за денят ни път, да ходим за авточасти до магазина...
Може да се каже, че и до последният ни ден, така не успяхме да оползотворим предназначението на всеки един крепежен елемент(поради големият разход).Много забавна за мен част от това приключение, беше това, че се наложи Павел да ме дърпа със скъсано на половина въже, във вторият по големина град в Украйна-Харков.
Разбира се, че за да е по-интересно, москвича нямаше спирачки.Все още не бяхме закачили и жилото за ръчната спирачка.Нямаше поставени капаци, маски,брони, номера, светлини.Точно както виждате автомобила на последната снимка.
Разбира се, че комбинацията не би била толков пълна и цветна , ако имаше и актуална застраховка.
Тя липсваше.И така, Павел ме закачи със неговият автомобил, в опита си да събудим Чарлик и най-после да го превърнем в МПС.Пропуснах да Ви споделя факта, че Павел беше доста агресивен (рисков) шофьор.А това, че возеше на задна седалка малката си дъщеря и, че дърпаше след себе си, технически неизправна-64-ри годишна кола, изобщо не го обезпокои.
Спомням си, че още при тръгването ни, в усилието си да уддържа неговият спортен ритъм, и най-вече съобразявайки се с лунният пейзаж, счупих един от важните органи за управление.
Волана.
След това опитахме да сложим друг, от "копейка".
Но набързо споходилата ни "инженерна" мисъл, не се осъществи.И дъъълго време се наложи да управлявам това "ППС", със счупеният.
Разбира се, едва след няколко дена взехме поредната Китайска реплика, защото не остана време да открием подходящ "ретро" волан.Бяхме невроятма гледка...Отново нямам снимки които да Ви споделя, но в такъв момент е от първостепенно значение, навременното ни сработване на инстинкта ни за самосъхранение!Макар и в обедният час, булеварда на който излезнахме(с дърпане), беше като в пиков час.Хората ни гледаха с насмешка, и вероятно се чудеха на нашите "мисловни" качества.Павел продължаваше да си кара, настъпвайки с тежкият си крак, а аз се обливах в студена пот, наблюдавайки неговата игрива дъщеричка(на задният прозорец), която беше като,че ли на една ръка разстояние....
Следва продължение...