Може би до сега разбрахте, че всички дейности нужни за привеждане на москвича към някаква годност за управление по пътищата,
бяха много динамични.
И може да се каже, че голяма част от крепежните елементи (болтове) на предните капаци и калници липсваха.
Все пак това успяхме да постигнем бързайки в тъмницата, преди заминаването ни от гр.Харков.По пътя ни до сега дефектира и клапана за смяна на видовете горива ( газ/бензин), и автомобила работеше само на газ, а понякога и на двата вида гориво.
В зависимост от настроението на автомобила.
Предните капаци също бяха укрепени на бързо, и при честите ни манипулации във двигателният отсек,
ключалките му не пасваха правилно.
Налагаше след всяко затваряне,допълнително да се подсигуряваме с така наречените кабелни превръзки (миши/свински опашки), предотвратявайки отварянето им по време на движение.
В маркираният в зелено участък се вижда луфта който се получи от предната маска и капаците ( при бързото ни събиране), при което не успяхме да ги приберем достатъчно.
А във червено, отново съм Ви маркирал прословутият "клапан".
Ще Ви призная, че над 20 години съм активен шофьор, но никога не съм притежавал автомобил със газова уредба.
Винаги съм се изумявал, как моите познати, хваляйки своите алтернативни източници за задоволяване гладът на своите двигатели,
все им се налагаше да отварят капаците си, правейки някакви донастройки.
Ето, че вече дойде и моят ред, налагайки се възможно по-бързо да се специализирам във въртенето на тези жизненоважни кранчета.
Със Павел вече усещахме първите и топли слънчеви лъчи, наближавайки предградието на Киев,
и може да се каже, че вече бяхме примерни шофьори и спазвахме нужните ограничения.
Въпреки, че бяхме все още в ранна есен (13.10), бях изненадан от температурната информация (индикираща на модерните пътепоказателни табели), показваща +2 градуса.
Ето защо ни е било толкова студено през изминалата вечер.
Видно е, че вече бяхме изпълнили част от нашият план.
Бяхме вече във Киев,
точно преди да се събуди градът.
Избягвайки неописуемият трафик на огромната украинска столица,
която е с официално население около 3 милиона жители, а неофициално надхвърляща 7 млн.
Само преди 50 години този мегаполис се е считал за най-зеленият град в света.
Наричали са го: "градът намиращ се в парка".
В момента не е точно така, и активно се презастроява.
Като в новият му градоустройствен план, усилено преобладава високото строителство.
Но въпреки това, Киев продължава да бъде доста зелен.
Преминаването ни през този мегаполис премина възможно най-гладко,
като от време на време, създавахме приятна емоция и усмивки на ранобудните водачи,
чрез появата на нашето така атрактивно возило.
Като имаше моменти, каращи ме да се чувствам дори и във Франция....
Пътят в предградието и във самият град беше на възможно най-високото ниво,
създавайки ни усещането , че се намираме в една истинска Европейска столица.
Подминавайки покрай второто Киевско летище, подвизаващо се в гр.Бориспил (на около 40 км. от Киев),
вече можеше да се каже, че успешно бяхме прекосили този огромен мегаполис.
Москвича мъркаше нервно, чакайки скоростната отсечка до Одеса.
Следва продължение...