Автор Тема: Москвич 401-1954 г. ☭  (Прочетена 112112 пъти)

0 Потребители и 3 Гости преглежда(т) тази тема.

Декември 02, 2018, 18:21:19
Отговор #120

Неактивен Емил

  • Публикации: 207
То хубаво ама гледай следващата кола да е от по-близо :))
:)) хихи ;D Едва ли разстоянието ще окаже влияние, дори е възможно емоциите да са много по-големи. :D :D :D Изискващи много по-подробно и обемисто описание...  :P

Декември 02, 2018, 18:36:06
Отговор #121

Неактивен тетевен

  • Публикации: 229
МОСКВИЧ-а-----обезателно ще дойде до Тетевенския балкан......но да пиша какво беше с Камаза в разстояние на Две години няма да стане защото на хората е по-интересно  да четат как е сменен калник на Волга например.....как и какво е постигнала пясъкостгруйката и т. н....и т. н.......пък и забележки ми омръзнаха въпреки че съм ги надживял и с опит и с годините си.

Декември 04, 2018, 22:00:21
Отговор #122

Неактивен maini4ka

  • Публикации: 495
    • каналът ми в кинескопа
Добре казано, колега Frysco

Не спирам да се учудвам на колегите, които тръпнат да научат нещо повече за самата кола и не ги интересува историята свързана с нея. Колата си е кола-купчина бездушно желязо, стъкло и други също толкова скучни материали. А това което я оживява сме ние, хората и историите които създаваме с нея. Дали ще ви стане по-добре, като поразгледате малко повече снимки, оттук-оттам, отгоре и отдолу, отвътре и отвънка и историята свърши дотук? Съмнявам се... може би искате да видите, какво ще се промени по нея? Къде ще капне нова боя, къде ново масло, каква нова част ще се появи или колко точно е остаряла старата, която се сменя? И в това се съмнявам. Аз лично писах такава тема за ладата и честно казано и на мен самия не ми е интересна и не ходя да си я препрочитам. Всичко интересно свързано с тая кола ми е в главата и жалко, че не съм имал търпението и желанието да го напиша, че сега да мога да си припомням. Щото вече почнах да ги забравям...
Така че, ако толкова ви е интересна количката, можете да попитате и на лични съобщения или пък да ви подскажа, че в началото беше споменато, в кой интернет ресурс Емил я е открил. Аз си направих труда да проверя-има си я там, писано е много за нея. Влезте и потърсете.
Но за бога, стига сте тряскали с длан по масата, нека чуем тая история.

Декември 05, 2018, 23:44:03
Отговор #123

Неактивен Емил

  • Публикации: 207
 ::) Ето, че вече около 500 км. ни деляха до Одеса.Слънцето грееше ярко и макар, че все още беше ранната утрин и температурите бяха твърде ниски, ни топлеха усмивките и приятелските жестове на хората които подминавахме по пътя.Москвича, макар и масов модел по време на социализма , беше рядко срещано, дори и непознато "явление" за голяма част хората.  :D Беше много приятно да наблюдаваме, цялата тази емоция създавана от нашето возило.Предизвикващо възторг и спомени във хората, също и респект към собственика успял да съхрани тази местна реликва. ::) Интересно беше, че дори и патрулиращите полицаи ни поздравяваха възторжено.  ;D Павел отново беше отпуснал тежкият си крак на педала на газта, и москвича подскачаше игриво от дупка на дупка, бързайки към поредната си цел.По пътя се отбихме в едно от по-големите населени места, за да потърсим тази пружинка,

позволяваща коректната работа на педала на газта.  ;D Още при тръгването ни от Харков, усетихме, че и нея сме забравили захвърлена в гаража на Павел.  ::) Като в последствие(по време на пътуването) поради липсата на този немаловажен елемент, често давахме индикация на "млад шофьор".Изгубихме около 2 часа в търсене на няколко магазина и майстор, за да отстраним проблема за клапана за газта, но така и не открихме.След кратка почивка и поредната порция борш, отново продължихме. :D По пътя отново спирахме периодично, като Павел не чакаше и за миг индикацията на всички уреди в купето, а предпочиташе да изпревари събитията, предотвратявайки евентуални проблеми.За пореден път проверяваше жизненоважните течности, сръчно притягаше ремъка, скобите на водните съединения и т.н. ::) Все пак той не само познаваше, а беше създал характера на тази необичайна машина. Денят отново се "изтъркули" за нула време, и вече бяхме в предградието на Одеса. :-\ Предстоеше нашата раздяла.Там Павел трябваше да продължи със влак към дома.При вида на посрещащият ни огромен трафик, Павел се притесни и предложи да го оставя на спирка в предградието, избягвайки навлизането във вътрешността на града. :o На мен сърце не ми даде да го зарежа толкова далеч от целта като ...След дълги преговори успях да го убедя, че не заслужава да се разделим точно така.Измина още един час, и вече бяхме пред гарата.Павел сръчно събра своят багаж, след което прегледа за последно москвича, давайки ми последен "инструктаж", нужен ми за достигане на крайната ми точка.Макар, че москвича беше зареден със резервни части и инструмент, аз вече не чувствах тази увереност, която имах докато бях с Павел.Сърцето ми се късаше, че трябваше да се разделим, :( но все пак такъв беше плана.Искам да Ви призная, че дори и в най-смелите си очаквания, не очаквах срещна такъв човек като Павел.За мен цялата история би звучала абсурдна и невероятна.Напълно непознат човек с който взаимно гласувайки си пълно доверие, извършихме това невероятно за мен приключение.Според мен, цялото това забавяне на Павел от самото начало, беше не само заради липсата му на време, но може би, основен фактор е бил липсата на финансови средства. :-\ Вероятно той през цялото време (в подготовката за път на москвича), запазвайки своята гордост и достойнство, е решил да се справи напълно сам, без да смее да се оплаче или да протяга ръка за (финансова) помощ.Представям си какви трудности, несгоди и лишения е изпитал, само за да удържи на своята "МЪЖКА" дума!Признавам си, възхищавам му се от цялото си сърце и се гордея, че имам възможността да го познавам!Представяйки Ви личност като Павел в моята история, аз силно се надявам да съм Ви накарал да се замислите, че въпреки всичко и всички ....  O:-) Все пак доброто във хората все още съществува!Давайки си голяма братска прегръдка с Павел, настъпи момента да се разделим. Виждах в погледа му неговата мъка.Все пак той беше толкова близък със този автомобил, който чувстваше като свое дете.Със попилите с масло ръце, той пое своят багаж и прикри срамежливо своето лице, издаващо мъката чрез стичащата му се сълза по бузата.Той с широката си и уверена крачка пое към гарата, а аз следвайки го с поглед, изчаквах да се отдалечи.След няколко крачки Павел се спря, и отново извърна своето лице, за един последен поглед към своето "дете".В погледа му усетих обезпокоение. Той се спря,обърна се и отново закрачи към мен. :D Павел се провикна отдалеч, че Чарлик (москвича) също плаче. :o Оказа се, че едната от скобите на маркуча на радиатора е изтървала, и се беше появила локвичка под двигателя на москвича. ;D Тук е момента да Ви кажа, че не съм суеверен, но при толкова стекли се обстоятелства в тази история... :P Днешната дата беше 13-ти.Спестих да Ви споделя, че по пътя ни през този ден, подминахме две катастрофи със смъртни случаи.Като на втората катастрофа, неприятната гледка беше доста стресираща и запомняща....Павел хвърли багажа си на земята, и веднага се втурна да отстранява теча.Аз за пореден път, възможно най-бързо и сръчно му асистирах.Неизправността беше отстранена. :)) Забравих да Ви кача някоя снимка и от Одеса.



Това е ЖП-гарата, а това съм аз  :)) . Искам да отбележа, че преди пътуването си бях закупил това туристическо яке от ЛИДЛ.  ::) Оказа се, че цвета му се оказа идеален за случая,и най-вече прикривайки следите от масло. :D :D Или по-точно казано, специална разцветка за всеки горд "Москвичист"! >:D


А тук след малко видяхме локвичката под москвича.  :))



Сбогувахме се с Павел за пореден път, и вече аз бях сам във москвича. Загубвайки от поглед своят безценен спътник, се опитвах да се включа в течението на буйният Одески трафик. ::) Ето, че вече бях отново на път, борейки се да намеря изхода на Одеса.Успях да измина две пресечки и......, москвича реши, че не иска да си разделя с Павел. :o И за пореден път ме остави, изгасвайки по средата на голямо кръстовище. :-[ Но този път бях сам, и ......


 :P Следва продължение...
« Последна редакция: Декември 06, 2018, 00:06:55 от Емил »

Декември 06, 2018, 10:53:26
Отговор #124

Неактивен krankenstein

  • Публикации: 7182
Цитат
Искам да Ви призная, че дори и в най-смелите си очаквания, не очаквах срещна такъв човек като Павел.За мен цялата история би звучала абсурдна и невероятна.Напълно непознат човек с който взаимно гласувайки си пълно доверие, извършихме това невероятно за мен приключение.
И на мен това ми беше на върха на езика през цялото време, докато чета за него. Наистина рядко се срещат подобни хора, особено в нашите географски ширини... имам предвид не толкова, че е голям спец по тази техника, даже на моменти ми се струва точно обратното, а по отношение на човещина и коректност. Може би в другите народи такива хора не са чак такава голяма рядкост и не се открояват толкова от масата, колкото у нас... Интересно ще ми е ако качите поне една снимка на този човек, стига да е дал разрешението си, разбира се.
Теория - това е, когато знаеш всичко, но нищо не работи.
Практика - това е, когато всичко работи, но не знаеш защо.

Декември 06, 2018, 17:50:59
Отговор #125

Неактивен Емил

  • Публикации: 207
И на мен това ми беше на върха на езика през цялото време, докато чета за него. Наистина рядко се срещат подобни хора, особено в нашите географски ширини... имам предвид не толкова, че е голям спец по тази техника, даже на моменти ми се струва точно обратното, а по отношение на човещина и коректност. Може би в другите народи такива хора не са чак такава голяма рядкост и не се открояват толкова от масата, колкото у нас... Интересно ще ми е ако качите поне една снимка на този човек, стига да е дал разрешението си, разбира се.
Не случайно реших да опиша историята на този автомобил в такава далечна фаза, преди реалната покупка.Най-вече за да опиша късмета си, да срещна такъв невероятен човек като Павел. За съжаление не успях да Ви покажа всички "дребни" и незначителни (за мнозинството от хората) неща, които направи Павел за мен.Но аз се радвам, че съм запазил чувство си да ги оценя и най-вече да ги видя.
Това е профила на Павел в един друг форум:
https://www.drive2.ru/users/pavel-401/ , където на места има и свои лични снимки.


А това е историята на москвича, когато е бил под негова " опека": https://www.drive2.ru/r/moskvich/1747396655419771123/
« Последна редакция: Декември 06, 2018, 18:05:47 от Емил »

Декември 09, 2018, 00:14:00
Отговор #126

Неактивен Sancho

  • Публикации: 127
  • Москвич 412, 434
Темата наистина е малко хаотична, но ме изпълва с ентусиазъм.
Моите поздравления!
Не знам дали не беше по-добър вариант да минеш през Румъния и ГКПП Порубне(Черновцы). Малко повече километри е, но си струва, според мен.
Там нямаше сериозни пътни проблеми, в лошите участъци се караше с поне 60км/ч, което е супер, нищо общо с Рени-Одеса.

Декември 09, 2018, 14:09:07
Отговор #127

Неактивен Емил

  • Публикации: 207
 :o Ето, че отново бях изненадан от непокорният нрав на този необязден жребец (москвича) , >:( и бях изхвърлен на най подходящото за случая място. :-[ След всички суеверни приказки на Павел, имаше момент в който и аз започнах да се :-X замислям във последователността на невероятно стеклите се обстоятелства. :o Намирах се в така натовареният пиков час, по средата на огромно кръстовище в Одеса.След многократните ми опити да избягам от тази ситуация, не спирах да се опитвам да събудя Москвича. :-\ Но той не искаше и да чува за тръгване, и вероятно се ;D забавляваше на своята известност на тази препълнена арена на събитията. ??? Знам ли? :D Вероятно беше свикнал да бъде център на внимание и звезда... ::) Не след дълго се появиха трима случайни минувачи (пешеходци) ,  :o и дори и с риск за живота си, навлезнаха във натовареното кръстовище.Без излишни приказки,и организирано ме избутаха на безопасно място. ::) Бях изумен, че все още има такива добри хора, които са готови да раздават своята добрина, без да очакват нищо в замяна. :-\ Честно да Ви кажа, в този момент така и не разбрах какво стана.Мислех си, че вината е в газовият клапан.С помощта на така милите помощници уточнихме, че в този момент той сработва.Опитах да променя центровката на делкото, и това ме спаси от тази неловка ситуация. :)) Москвича взе, че запали.Благодарих на своите помощници и потеглих към изхода на Одеса. ^-^ Мисля, че ми отне около два часа за да пробия този огромен трафик и ето, че най-после бях извън предградието на града. >:( Изминах голямо разстояние със опънат смукач и разстроена центровка, като переодично спирах и се опитвах да я коригирам.Преминах първата си граница с Молдова безпроблемно и идентично при влизането ми с автобуса.Въоръжените войничета единствено ме попитаха за къде пътувам и ми дадоха някаква бележка с печат, след което ми я взеха на излизане от Молдова.И така пътувайки от град на град, се радвах на усмихнатите лица на хората, които все едно се възхищаваха и приветстваха влизащата им в града съветска "танкова" техника. ;D Показвайки ми част от своята история, и може би тъгата им по едно не толкова далечно минало.След цялата тази неописуема еуфория,неусетно посрещнах залеза на слънцето и настъпването на вечерта. :o При спирането ми на една от бензиностанциите, москвича отново каза, че не иска да запали.Отново изкарах огромен късмет, че при вида на тази запазена антика, винаги се намираха хора които да помогнат с каквото могат. :shy: Този път добрите хора се оказаха земляци, или по-точно бесарабски българи.Бяха изумени, че ме срещнаха, и настоявайки да не пътувам през нощта, ме канеха на гости.Не мога да Ви опиша ентусиазма им който се прояви, веднага след като разбраха, че съм българин.При мисълта им за България, в очите им се виждаше смесица от тъга, надежда и безгранична любов.Имах чувството, че те ме приемаха не само като свой роднина, а дори и нещо повече....Със огромно нетърпение очакваха да научат възможно повече за своята втора родина, и показвайки своето огромно гостоприемство, се надяваха да остана.Съжалявам, че нямах време да остана, и въпреки предупрежденията им, аз продължих по своят път. ^-^ Беше труден прехода ми през новият пътен участък, поради липсващата маркировка и най-вече, с постоянно изскачащите неосветени изненади, поради безотговорно зарязаните довършителни материали и строителни съоръжения. ::) Но въпреки това, пътуването ми беше приятно благодарение на честите сигнални поздрави, на разминаващите ме МПС-та. :'( При навлизането ми в град Измаил, пътят отново беше в същото състояние,както при влизането ми в Украйна.Поради лошата пътна настилка, се наложи да преминавам почти всяко едно населено място до границата, на първа предавка и често на полусъеденител. :-\ Като в извън населените места, при нужда използвах алтернативните черни пътища.В този участък се разигра и една интересна и необичайна ситуация. :o Известно време ме следваше един микробус фолксваген, :)) разбира се без рег.номера и със затъмнени стъкла.Няколко пъти ми свиреше със своят клаксон, вероятно пригласяйки ме да спра.  :o Усетих, че тук ще става нещо..., и се съсредоточих със съобразяване на пътната обстановка и мислено отработване на всевъзможни мои бъдещи реакции.  >:( Водача на буса усети, че не мисля да се подчиня на неговият призив (команда), и в един момент реши да ме подбутне (като на филм) с неговата броня. >:( Предвиждайки неговите действия, ускорих москвича, след което усетих лек удар в лявата част на задната броня. :o









 Успях да го изненадам със пъргавостта на този видимо стар москвич, и съдейки по мястото на удара се досещах, че едва ли шофьора на този бус е искал само да ме сплаши... :-X След това започнахме нещо като гонка.  ::) Вече ужасната пътна настилка не беше приоритет за мен, и ускорявайки се опитвах да не стана жертва на преследващият ме хищник. :D Представям си "хищника" как е бил изненадан от пъргавината на своята "плячка". :) През цялото време се опитвах да не му позволявам да ме изпревари, извършвайки резки маневри, сечейки неговият път. >:( Предполагам, че вече високата ни скорост не е била разумна за преследващият ме бус, за да последва повторен удар.Усещах, че нямам никакъв шанс да го спра, но инстинкта ми за самосъхранение покачваше адреналина, който ми даваше всичката тази >:D лудост и сила.  :)) Не след дълго, в далечината проблеснаха първите индикиращи живот светлинки.Наближавахме село Картал. След навлизане в този спасителен за мен оазис, буса зад мен забави своята скорост. ::) Вероятно са знаели, че на едно от кръстовищата има полицейски пост.Там се разделихме, като на кръстовището буса спря до мен.Затъмнените му прозорци се отвориха, и там видях видимо пияна компания от младежи, които изглеждаха приятно въодушевени и ме снимаха със своите телефони.  :) За моя огромна радост там ги видях и за последно. ::) На това кръстовище те продължиха за Болоград, а аз за гр.Рени.

 :P Следва продължение.
« Последна редакция: Декември 09, 2018, 14:13:52 от Емил »

Декември 09, 2018, 14:31:47
Отговор #128

Неактивен Емил

  • Публикации: 207
Темата наистина е малко хаотична, но ме изпълва с ентусиазъм.
Моите поздравления!
Не знам дали не беше по-добър вариант да минеш през Румъния и ГКПП Порубне(Черновцы). Малко повече километри е, но си струва, според мен.
Там нямаше сериозни пътни проблеми, в лошите участъци се караше с поне 60км/ч, което е супер, нищо общо с Рени-Одеса.

 :D  Ако се замислим и Вселената е така огромна, необятна и хаотична, според земните ни закони и правила. ::) Но дали всъщност сме се научили, виждайки целият този "хаос", че това е възможно да е един закономерен и непознат за нас ред. :))
Благодаря Ви за поздравленията колега Sancho ,и за това, че споделихте един друг "препоръчителен" маршрут.За първи път пътувам с автомобил в Украйна, и ще се радвам ако споделите повече от Вашият опит! Разбира се ще бъдете и във помощ и на много други бъдещи ентусиасти.
« Последна редакция: Декември 09, 2018, 14:38:44 от Емил »

Декември 09, 2018, 18:36:31
Отговор #129

Неактивен wander

  • Публикации: 160
Страхотна (и страховита история)! Темата ти е много интересна, следя я всеки ден. А да те гони бус в чужда държава и да си сам в 60 годишен москвич си е направо филм. Не знам как бих реагирал на твое място и едва ли някой знае докато не му се случи (дано не се слува де). Може би младежите са искали да се порадват на колата и поговорите, но откъде да знаеш, особено подхождайки така агресивно. Важното е, че всичко е минало гладко и поне тогава москвето е те е предало :)